Форуми > Работното място

Страх от всичко

(1/1)

emilia:
Здравейте!

Незнам дали това което ще споделя е наистина психологически  проблем, но все по често се замислям за ситуациите в които изпадам поради моята притеснителност, и все по често си мисля юе наистина имам проблем и нужда от помощ. Винаги съм била притеснителна и неконтактна, още от дете. Докато другите деца се събираха на големи групи аз си търсех други занимания - четене на книги, гледане на филми. Подбирах си приятелките много внимателно, бях много плаха, притеснявах се да не ми се подиграват, да не ми се присмеят. В случаите когато се събирахме повече деца, винаги се притеснявах за това как изглеждам, какво ще кажа, дали съм достатъчно интересна....
И ето ме сега , на 29 години вече, с дете на 4ри. Мислех че съм преодоляла страховете от детството си, моментите на затвореност, на булимични пристъпи...Да, но на моменти всичко това се завръща с пълна сила. Наскоро започнах нова работа, когато дойде време за обедна почивка стомах ми се свива, нямам желание да се храня с колегите си, искам да бъда сама, притеснявам се, започвам да треперя. И сама незнам по каква причина. Имам чувството че всички забелязват, че всички ме виждат. Имам колеги, които са по контактни и разговорливи, опитаха се няколко пъти да ме заговорят, виждам че съм им симпатична и имат желание да ме опознаят, но това ме притесни още повече. Какво ще кажа аз, дали няма да се изложа, дали няма да ги обидя. В такъв момент съвсем си губя думите, отговарям двусрично , винаги гледам да си намеря работа и да прекратя разговора. Толкова много искам да се освободя от това, да мога да контактувам , да бъда свободна. Извън работа това не се проявява, не съм ососбено контактна но умея да поддържам разговор, и поне не се притеснявам. Моля ви, дайте ми съвет!

etherapy:
Здравейте! Да бъдеш харесват и одобряван е съвсем нормална човешка потребност. Особено когато става дума за работно място, където човек представя себе си с много повече качества. Вие имате проблем с общуването и вероятно той се дължи на ниска самооценка, която има нужда от "ревизиране":) Би било добре да поговорите с психолог, за да ви даде той конкретни поведенчески задачи, с които да преодолеете притеснителността си, както и да изградите нова нагласа към самата себе си. Страховете ви за това как ви приемат околните не ви дават възможност да видите реалната обратна връзка, която те ви дават. Така постепенно се отдръпвате и вашата притеснителност би могла да се разчете като студенина и надутост, което не е реалността. Ще ви очакваме, за да работим върху това. Успех!

Навигация

[0] Списък на темите