Преди година и полвина си записах час за психолог в местния център за рехабилитация и социална интеграция - отидох , но се оказа , че не е за мен тази работа , защото ме заля с клишета , а аз исках за разбера как да спра да се самосъжалявам и да плача -.
За моя огромна изненада , смъртта на моя много обичан баща преди 20 дни ми подейства като хапче за изтрезняване - видях , кава е мъката от истинската загуба на любим човек , осъзнах , колко безвъзвратна е смъртта . Жива съм , движа се , говоря , мога да прегърна децата и съпруга си , мога даже да съм полезна - понякога. Съжалявам , че пиша несвързано и се надявам да бъда разбрана правилно, но ми е трудно да облека мислите си в думи - БЛАГОДАРЯ
