Здравейте, IB88!
Извинете ни за забавянето!
Това, което сте споделил тук е не толкова рядко срещано при младите хора - отчуждеността, липсата на близки хора и изолацията са чест спътник напоследък. Добре би било да говорите с психолог, за да се навлезе в дълбочина на проблема, защото той има своите корени, не се е появил току така. Нека се започне с възрастта, в която детето започва да се социализира, когато връстниците стават значими, а не родителите. Това е много важен преход за едно дете и когато има травматична ситуация или нещо, което детската психика е запазила като травматичен опит, е добре да се стигне до този момент и да се огледа от всички страни. Определено тук има значение и това как вие възприемате себе си и ви препоръчваме веднага да "отлепите" от себе си етикета "социален инвалид", защото той винаги ви слага в определени рамки, в които вие самият сте се възприел. Можете да запишете безплатната си сесия, тук в сайта, за да говорите с психолог и да намерите заедно корените на случващото се с вас и да изработите нови стратегии на поведение. Успех!
