Здравейте,
Нов съм във форума , а и за първи път споделям с някого макар и анонимно какво чувствам. Отново деперсонализация - за трети път ми се случва . Ако някой не знае какво е това, ще обясня. Това е адски гадно чувство все едно се отделяш от тялото си и се гледаш отстрани , или все едно потъваш в себе си ,или че като се погледнеш в огледалото това не си ти ,един вид си чужд на себе си като в чуждо тяло, макар че осъзнаваш много добре, че това си ти.За трети път за
9 години.
Първия път беше адски зле , не знаех какво става с мен , ужас - без лекарства , без чужда помощ се справих за няколко месеца. Това чувство се появява при силен стрес и тогава се дължеше на това,че ми предстоеше завършването на висшето образование, търсих си работа, естествено нямах опит и на никой не му трябвах , чувствах се безполезен , яд ме беше за това че полагам толкова усилие да взема добра диплома, а се оказва ,че всичко е безсмислено. Преди отиване на едно интервю, за което се бях самонавил доста се погледнах в огледалото, и видях един супер сдухан и напрегнат човек, това бях аз , но като че ли не бях аз , гледах се някак си отстрани.Страшно се уплаших ,това чувство ме преследвааше с ужасна сила 3 или 4 месеца. Постепенно свикнах, лексотан и диазепам помогнаха , не че съм изпил повече от 10 -15 хапчета но ми помогнаха в най тежките моменти. Чувството изчезна след като се дипломирах и започнах работа по специалността си , т.е изчезна тревогата която беше предизвикала деперсонализацията.
Втория път беше преди година- пак го свързвам с продължителен стрес и пренапрежение. Не ми беше по -леко от първия път особено като се има предвид,че бях забравил за какво става въпрос . Крепеше ме това, че знаех ,че има изход и нещата могат да се оправят до толкова , че да не си спомням това състояние. Този път имах страшно безсъние и понеже ходех на работа и бях като зомби отидох накрая на лекар(личната) , тя ми каза че не съм за психо, изписа ми деанксит и мелатонин за сън и за месец се оправих , незнам и аз как, просто се опитвах да мисля за друго. Една година бях супер и сега отново се повтаря същото. Аз знам , че е от стрес, много ми се събра на последък. Останах без работа, почнах друга ...сега имам да взимам пари, а не мога да си ги взема, пак интервюта. Женен съм вече , малкия е първи клас , а чувствам че не мога да си подредя живота т.е сигурна работа, сигурни доходи и т.н. Това отключи сегашното ми състояние, сигурен съм. Не ми става по-леко обаче, крепи ме това,че и преди съм излизал от тези състояния, но незнам кога и как. Споделям тук всичко това, защото няма с кой друг, в смисъл не искам никой да ме смята за слабак, лузър и т.н . Знам че всичко се предизвиква от нас самите, нашите притеснения, но пак ми е трудно да се овладея.
Моля да споделите как сте се справили с деперсонализацията и дереализацията, въпреки че за всеки е различно, пак ще е от полза.
