Автор Тема: На 30. А сега накъде?  (Прочетена 3365 пъти)

Елизабет

  • Member
  • *
  • Публикации: 109
    • Профил
На 30. А сега накъде?
« -: септември 15, 2012, 01:17:41 am »
На 30 съм, а все още не знам какво искам от живота. Казано по друг начин - не мога да определя какво точно искам да постигна, към какво да се стремя и кое би ме донесло удовлетворение. Животът, който водя, е добър, подреден, обичаен - дом, семейство, деца. И все пак имам усещането, че не аз го режисирам, а съм само наблюдател.

Непрекъснато се опитвам да контролирам дребните, ежедневните неща, опитвам се да организирам деня си, кое кога и къде трябва да се случи, какво трябва да взема с мен, какво не трябва да забравя и т.н., а в същото време имам усещането, че не контролирам най-важното, основното. Твърде вероятно е и точно това да е причината за стремежът ми към вечно планиране, контролиране и налагане на "моето". Нещо като компенсация, но по-скоро заблуда.

Много ми се иска да имам моя идея за моето бъдеще и моя живот. И много ми се иска да имам смелостта и куража да рискувам и да я осъществя. Но аз дори не мога да я видя. Опитвам се да припозная общоприетите разбирания за живота като свои, но това не ме удовлетворява напълно. Нещо все ми липсва. Има неща, места и моменти, които ме вдъхновяват, пленяват или пък успокояват и ми носят хармония, но не успявам да ги вместя в моето ежедневие. Не зная по какъв начин да ги впиша в моето виждане за живота, как да ги съчетая с настоящето ми ежедневие.

Знам само едно: след време, ако трябва да разкажа нещо от живота си, искам да е "моята" история, а не тривиалната история - ами завърших университет, омъжих се, намерих си работа, родиха се децата и така - това е животът.

empress

  • Member
  • *
  • Публикации: 361
    • Профил
Re: На 30. А сега накъде?
« Отговор #1 -: септември 16, 2012, 01:41:14 am »
О, Елизабет, ама то не може всички да сме Тарзан, Леонардо или граф Сен Жермен.  :)  Хората с уникални, ярки или направо куриозни CV-та са... де да знам, един на милион сигурно. Даже и това е много. Все пак всеки биологичен вид си има някакво житейско шаблонче и няма много мегдан за шаване. Мигар на лястовичките им е готино – идвай на майната си, сбирай шумки, вий гнезденце, конущисвай се, снасяй яйца, храни челяд, бегай пак на юг, аре после пак на север... Ама това е, природа. Нашият „конспект” пък е друг -  университет, брак, работа, деца... Много хора се задоволяват с това и са щастливи. Гледам как наш приятел се дави в очите на дъщеричката си и виждам как това за него е абсолютният извор на щастие, как я гушка и казва: „Човек има толкова малко време да се радва на децата си!” Сякаш нищо друго не му трябва, стига му да я води на зимни и летни кънки, на танци, да я учи да цъка на компа, да пеят заедно...

Но да, на тази земя бродят и хора от зодията Близнаци.  ;) Те вечно търсят нещо (и често, впрочем, намират много неща, което ги прави живи, колоритни, интересни и жизнерадостни), на тях стимулите никога не са им достатъчни. Ако няма всякаква разнородна паплач, с която да си бърборят до посиняване и да обменят идеи, близнаците повяхват и униват. Близнакът е всеяден и непостоянен ентусиаст. Човешкият житейски конспект му се струва постно блюдо и все гледа да добави подправчица някаква. И пада голямо търсене. Поне при жените. Аз винаги съм си имала много приятелки близначки и съм установила, че средата е определяща за тях. „Да си четем книжки и нАучна литература, да има с кого да си ги обсъждаме и да си говорим харизматично” е почти общовалидна формула за щастие на Близнаците. Една от приятелките ми близначки през щастливия си период в София дружеше с театрали, режисьори, политолози, адвокати, преводачи, мистици, журналисти, откачалки, гейове, чужденци, жертви на насилие, ходеше на латино танци, на курс на Норбеков, на тай-чи, на психодрама, на хомеопати, на джаз, беше модел, викаха я да се снима във филм (ама отказа!), четеше източни философии и Исабел Алиенде („защото тая има брилянтен език”), а мацката, на която впоследствие кръсти дъщеря си, е „уникална, с нея трябва два часа да обсъждаш Арабската пролет, платформата на Мит Ромни и френската литературна сцена през 19-ти век, преди да ти каже нещо за личния си живот”. Сега тази моя приятелка заряза всичко това, има семейство, дете, живее в планината, тъгува, че така и не е станала танцьорка, и крее заради липсата за разнообразна и зареждаща среда.

Струва ми се, че Близнаците не държат да намират, те се радват на самото търсене. Те не искат да пускат корени, а да сърфират. Неудовлетворението е само кокетство, поза, флирт с живота до следващото избухване, до новото гмурване в поредната тема, ситуация или личност. Но и сякаш им е лесно да разпознават следващото предизвикателство във всичко наоколо – случайно заглавие от вестник, реплика от филм, чужда приключенска история, виц, прогноза на политолог по телевизията... Всичко може да ги запрати в нова и неизследвана ниша, където да си завъдят нови познанства, тръпки и интереси. И така – до следващия път.
Вярно, сигурно има и по-умерени Близнаци, в зависимост от останалите им планети, но аз много се кефя на „чистите” Близнаци и тези, които познавам, са точно каквито ги описах. Не знам ти, Елизабет, доколко се вписваш в този близнашки профил. Ти не се ли влюбваш така в различните хора, неща и начинания? Не се ли познаваш в чужди думи, идеи, цели, представи, изрази, хобита? Да не би покрай детенцето да се чувстваш изолирана? Друга моя любима приятелка Близначка не искаше деца, защото беше убедена, че няма да понесе „пред- и следродилната изолация със същество, лишено от разум и способност да говори”  ;D :o

Тази ти тема ме подсети за една жестоко вдъхновяваща история, която четох преди няколко месеца. Пак така, за една майка с професия и т. н., която си тикала количката с чеденцето в парка, допило й се кафе, ама наблизо нямало, и внезапно я осенила велика идея – „Кафе на колела”! Втурва се, шлифова се, развива идеята и... вече я продава на франчайз! Измисля, развива, реализира. (А разправят, че творчеството носело висша форма на удовлетворение.) Държа да кажа, че се амбицирах, издирих такава количка, опитах кафето (Бижу!), поприказвах си с момчето, снимахме се... Чакай да видя дали я няма тази статия нейде из нета... Ей на, чети, да ти е сладко!  :) http://www.capital.bg/biznes/predpriemach/opit/2011/11/25/1212041_doza_luks_v_parka/

P. S. Мислех с това да завърша поста си, но пусто! – сетих се за още една статийка, ей така, за размисъл по темата.

"Никога не пренебрегвай малките неща
Когато сме малки мечтаем за повече шестици в бележника, след това мечтаем да живеем на квартира с шестима състуденти, далеч от родителите. После пък мечтаем за престижна професия и шест часов работен ден. Но и това не стига. Накрая, мечтаем просто да имаме време за две студени бири на терасата на мезонета. И по този повод, вдигам тост със следващият текст, на който попаднах в kazanlak.com.
„В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф.
И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".
Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха.
"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."
И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.
Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.
Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."
Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"
Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."

Да вдигнем тост за мечтите и тяхното порастване!"

Ето линкче: http://www.beu.bg/%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B2%D0%B0%D0%B9-%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0-news4186.html

Хайде, стига толкова от мен, че стана никое време.  :)  :P Темата е пространна и много можем да я чепкаме. Тук се хванах за двете неща, които знам за теб - майка, зодия Близнаци. Истината обаче е, че ако ти не се търсиш в нещата и хората, за да се ориентираш коя си и какво искаш, никой не може да те упъти. Можеш да четеш и чуеш хиляди чужди рецепти, но те пак няма да бъдат твоите.  :) (Сега пък се сещам, че наближава третото издание на фестивала за личностно развитие "Открий себе си" в музея "Земята и хората", ама... айде стига съм писала, че ще продължавам да се сещам за тва и онова.  :P)
Успех с търсенето!
Или извади тръна, или не се оплаквай, че ти боцка.

empress

  • Member
  • *
  • Публикации: 361
    • Профил
Re: На 30. А сега накъде?
« Отговор #2 -: септември 16, 2012, 02:03:41 am »
Е, не мога да се сдържа, сетих се още нещо.  ;D ;D ;D
Познавам още една лъчезарна Близначка - хем кардиолог, хем поетеса. Следя творчеството й вече 15 г. и на тазгодишната стихосбирка нещо ми направи впечатление - тя цял живот пише ефирно, нежно, мъдро и игриво за пролет, любов, сърца, сатира, за родителите си, разни рефлексии върху митологични и исторически персонажи и сюжети... Мисля, че не съм чела нищо, посветено на децата й. Сега, когато те емигрираха, в последните й стихове трайно се е настанила есента, дъждовете и тъгата по децата. Не мога да твърдя със сигурност, защото я познавам основно чрез поезията й, но ако съдя само по стиховете, тя сякаш цял живот е търсила какво ли не и не е оценявала присъствието на децата си, но сега, когато ги няма, вече самото слънце си е отишло.
Та се чудя дали - в голямото търсене - Близнаците умеят да оценяват онова, което имат.  :)
Или извади тръна, или не се оплаквай, че ти боцка.

Елизабет

  • Member
  • *
  • Публикации: 109
    • Профил
Re: На 30. А сега накъде?
« Отговор #3 -: септември 16, 2012, 08:56:28 pm »
Здравей, Емпрес :)

Наистина си писала много и явно темата те е заинтригувала.
Хареса ми историята :) Съгласна съм и с това, което си казала за зодия Близнаци. Действително е така, и аз се паля бързо по някоя идея, харесва ми да се чувствам влюбена, да се чувствам въодушевена. Не мога да кажа дали това е лошо или не толкова лошо. Може дори да е хубаво :)

Ти смяташ ли, че всичко това се дължи на зодията? Пишеш, че близнаците непрекъснато търсят нещо, но дали всъщност го намират и дали, ако го намерят, биха продължили да търсят още нещо? Всъщност всеки търси нещо, но явно близнаците търсят повече. :)
Не знам, Емпрес, ти не си ли чувствала липса на част от себе си, винаги ли си знаела какво точно искаш, пък дори и да не е било постижимо в даден момент. Никога ли не си търсила?

Понякога си мисля, че това което искам да намеря, е мит. До колкото разбирам и ти мислиш нещо такова. Но в друг момент виждам нечия история, където някой вече е намерил това, което ги прави щастливи. "... и тогава осъзнах, че искам да правя точно това..." или "... реших да отида еди-къде-си, но това място ме плени и от 20 години живея и работя там ..." и други подобни.

Като уточнение искам да кажа, че истински се радвам на дъщеря си, обичам да си играя с нея, обичам да я виждам как се смее или пък като се опитва да ме "действа". Това, че искам още "нещо", не означава, че не я обичам, нали? Пък и... не ми се иска да се вманиачавам и вкопчвам в нейния живот, искам тя да е най-важното за мен, но не искам тя да е единственото. Виждам, колко е трудно на нашите родители, откакто двете със сестра ми не сме при тях и колко повече се опитват да си налагат мнението и да ни напътстват още повече от преди. Та поради тази причина искам да си имам нещо мое, нещо което аз да постигна със себе си и за себе си и най-вече, да е нещо, което ми доставя удовлетворение на мен, а не нещо от което да се впечатляват другите или пък нашите да одобряват.

Естествено не търся рецепта, нито конкретни идеи, напълно ясно е, че аз сама трябва да реша какво да правя. Но ще се радвам да чуя подобни истории или търсения :)

Елизабет

  • Member
  • *
  • Публикации: 109
    • Профил
Re: На 30. А сега накъде?
« Отговор #4 -: септември 16, 2012, 09:07:45 pm »
Между другото винаги съм искала да стана учителка. Но смятам, че съм неспособна да бъда учителка, това е призвание, и мисля, че нямам нужните качества. Освен това така смятат и моите роднини. :( Веднъж дори кандидатствах на такава работа, но трябваше на следващия ден да се явя и да водя 3-4 часа, и то малко импровизирано, защото не можаха да ми дадат веднага учебник, по който да се водя. Успях да подготвя някакви теми, но... панирах се. На другият ден отидох, за да съобщя, че няма да вляза в час.

Това е една насока, в която бих могла да се опитам да поработя, но като знам колко се притеснявам, едва ли бих могла да си изградя авторитет сред учениците. :)

Написах това, за да защитя тезата си, че търсенето не е напразно и не е виртуално или мит. Смятам, че би ми харесало да работя в тази област, би ми донесло някакво лично удовлетворение или поне ще ми е приятно да чета и да се развивам в тази насока, но явно не ме бива...

empress

  • Member
  • *
  • Публикации: 361
    • Профил
Re: На 30. А сега накъде?
« Отговор #5 -: септември 17, 2012, 12:35:06 am »
Елизабет, ти ме навря в темата на темите! Не мога да пиша повече, изтощавам се само като си помисля колко неща искам да кажа.  ;D

Ако искаш още хорски истории, рови из „Капитал” – има ги, с лопата да ги ринеш! Ама искат регистрация за онлайн варианта, пък аз следвам строга политика на нерегистрации в нета (с изкл. на този форум) и не мога да ти пратя линкове. Впрочем мога, при теб може пък да се отвори статията. Ето за проба друга моя любима историйка от там: http://www.capital.bg/light/neshta/2012/02/09/1762748_shte_sreshtnesh_visok_tumnokos_nepoznat/
За човека, измислил късметчетата с кафето по заведенията.

А ако искаш лични истории, само на кафе или по скайп. :) Личните одисеи съдържат твърде много конкретика и не са за форумите. Ако си навита да си организираме непосредствен мохабет за учителстване, щастие, търсене и намиране, свиркай.
(Да ти разкажа как, когато бях за 2 г. учителка - обезумяла от притеснение и ужас в първия си час пред дечурлигата... запалих цигара!  ;D И до днес недоумявам как можа да ми го роди акълът!  ;D
И как след хиляда лутания днес имам най-яката професия на света, но постоянно си я подправям с още нещо  ;)
И как подозирам, че ти би работила същото като мен, и то с огромен кеф. В нашата сфера е пълно с Водолеи и Близнаци.
И как всищност човек хваща основното си влечение и после на различните си работни места го донастройва, докато не стигне съвършената комбинация от условия и не задоволи щенията на всичките планетки в хороскопа си.  ;D
И как, ей на, Бойко Борисов - също Близнаци!  ;) - станал човекът пожарникар, но го влечало даскалуването и словото, и взел, че станал преподавател във ВУЗ. После кариерата му е известна на всички...)
Или извади тръна, или не се оплаквай, че ти боцка.

Елизабет

  • Member
  • *
  • Публикации: 109
    • Профил
Re: На 30. А сега накъде?
« Отговор #6 -: септември 17, 2012, 01:31:02 pm »
Хахахахах, е с последния пример за Б.Б. направо ме разби. Нямам чак такива стремежи ;)
Но ми стана много приятно, когато прочетох, че и ти не си случила от първия път на професия, а сега можеш да се похвалиш със страхотна професия, каквато и да е тя. За това говорех :)
А ти от водолеите ли си или от близнаците?
Нямам нищо против да се намерим в скайп и да побъбрим някой път - все пак ми е в кръвта :) Ако решиш, че ще ти е интересно и приятно, ми пиши на лични да ти пратя скайпа си :)

Елизабет

  • Member
  • *
  • Публикации: 109
    • Профил
Re: На 30. А сега накъде?
« Отговор #7 -: септември 17, 2012, 01:35:59 pm »
А историята за първия ти ден като учителка - хааааресва ми!!!  :D

etherapy

  • Administrator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Re: На 30. А сега накъде?
« Отговор #8 -: септември 18, 2012, 01:45:14 pm »
Здравейте Елизабет!
Клишето, че на 30 години човек трябва да знае какво иска и да върви по очертан път е доста ограничаващо от една страна. Защото развитието е свързано с търсене и ориентация. От друга, ако човек търси цел, за да е щастлив, а не за да отговори на клишето, може да опита куп идеи, които усеща близки на себе си. Те могат да са като зарядно устройство за личността.  Друг е въпроса колко несигурност има и колко самооценката върви ръка за ръка с незнанието на отговора на въпроса: от тук на къде? Защото именно самооценката може да ни накара да бъдем на тясно или на място, което не харесваме. И още един момент, така както сте описала контролирането на дребните ежедневни фактори, изглежда сякаш оцелявате, а не се радвате на събитията или на дребните мигове. Сякаш много фактори в живота ви изискват повече усилия, отколкото радост. И ако има такава зависимост, човек влиза в безкрайна спирала, в която движението става все по-бързо и оцеляването все по-трудно.
Разчитайте на нашата подкрепа.

Елизабет

  • Member
  • *
  • Публикации: 109
    • Профил
Re: На 30. А сега накъде?
« Отговор #9 -: септември 18, 2012, 11:52:18 pm »
Здравейте, e-therapy!

Възможно е тези ми размисли от известно време насам да имат връзка с раждането на дъщеря ми. Все по-често се питам на какво точно бих искала да я възпитам, и по какъв начин да стане това. Мисля си и за методите на моите родители и за техните грешки, които толкова упорито са се вкопчили в собствените си разбирания, че дори това, че аз и сестра ми вече сме големи и би трябвало да можем да защитим нашите виждания, не може да помогне. В резултат страдат и млади и стари... Наясно съм, че и аз ще допусна грешки във възпитанието на децата си, но поне искам да възпитавам с мисъл и желание, а не по инерция.

Това изглежда малко в страни от тази тема, но всъщност то ме накара да се вгледам в себе си, в ограниченията, които са ми наложени като дете, в предразсъдъците и комплексите, които съм изградила. Заради това е и стремежът ми да започна да мисля и да се ръководя от моята гледна точка и възгледи за живота, а не само от разбиранията на родителите си. Досега всичко в моя живот беше начертано от родителите ми и, въпреки че са ми давали право на избор, пак са ме побутвали в определена посока. Дори и сега, когато вече съм омъжена и живея отделно от тях. И тъй като досега винаги или съм се вслушвала в техните съвети или поне съм вдигала поглед за одобрение, сега имам нужда да чуя себе си и да се разгранича от тях - да установя кое от техните съвети и наследство ми харесва и кое (въпреки че пак е добро) все пак не се отнася за мен и какво ново мога да добавя лично от себе си.

Но навикът си е навик, предразсъдъците и напътствията са тежък товар, който дори понякога не се забелязва, защото е на гърба! :)

etherapy

  • Administrator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Re: На 30. А сега накъде?
« Отговор #10 -: септември 19, 2012, 01:07:57 pm »
Здравейте Елизабет!
Разбира се, че раждането на дъщеричката ви има пряка връзка с това, което споделяте като себеусещане. Има етапи  в живота, които завихрят големите личностни промени. Родителството е един от тях. То ни кара не просто да съзреем, а да търсим възможно най-доброто. Понякога правим позакъснели революции, защото именно това е пътят на развитието. Обичайно изборът на модели и отхвърлянето им е работа на тийнейджърската възраст. Което показва, че сте била добро, послушно дете, но вероятно именно сега имате усещането за повече възможности, за повече знания и справяне като цяло. Същевременно сигурно добре си спомняте вашите детски преживявания, които в не малка степен могат да определят посоката на мислите, желанията ви за промяна и търсенето за по-добри модели. Вслушвайте се в детето ви, то е добър учител.

Елизабет

  • Member
  • *
  • Публикации: 109
    • Профил
Re: На 30. А сега накъде?
« Отговор #11 -: септември 20, 2012, 04:22:46 pm »
Благодаря Ви, е-терапи :) Точно така е, както сте го написали :)