О, Елизабет, ама то не може всички да сме Тарзан, Леонардо или граф Сен Жермен.
Хората с уникални, ярки или направо куриозни CV-та са... де да знам, един на милион сигурно. Даже и това е много. Все пак всеки биологичен вид си има някакво житейско шаблонче и няма много мегдан за шаване. Мигар на лястовичките им е готино – идвай на майната си, сбирай шумки, вий гнезденце, конущисвай се, снасяй яйца, храни челяд, бегай пак на юг, аре после пак на север... Ама това е, природа. Нашият „конспект” пък е друг - университет, брак, работа, деца... Много хора се задоволяват с това и са щастливи. Гледам как наш приятел се дави в очите на дъщеричката си и виждам как това за него е абсолютният извор на щастие, как я гушка и казва: „Човек има толкова малко време да се радва на децата си!” Сякаш нищо друго не му трябва, стига му да я води на зимни и летни кънки, на танци, да я учи да цъка на компа, да пеят заедно...
Но да, на тази земя бродят и хора от зодията Близнаци.
Те вечно търсят нещо (и често, впрочем, намират много неща, което ги прави живи, колоритни, интересни и жизнерадостни), на тях стимулите никога не са им достатъчни. Ако няма всякаква разнородна паплач, с която да си бърборят до посиняване и да обменят идеи, близнаците повяхват и униват. Близнакът е всеяден и непостоянен ентусиаст. Човешкият житейски конспект му се струва постно блюдо и все гледа да добави подправчица някаква. И пада голямо търсене. Поне при жените. Аз винаги съм си имала много приятелки близначки и съм установила, че
средата е определяща за тях.
„Да си четем книжки и нАучна литература, да има с кого да си ги обсъждаме и да си говорим харизматично” е почти общовалидна формула за щастие на Близнаците. Една от приятелките ми близначки през щастливия си период в София дружеше с театрали, режисьори, политолози, адвокати, преводачи, мистици, журналисти, откачалки, гейове, чужденци, жертви на насилие, ходеше на латино танци, на курс на Норбеков, на тай-чи, на психодрама, на хомеопати, на джаз, беше модел, викаха я да се снима във филм (ама отказа!), четеше източни философии и Исабел Алиенде („защото тая има брилянтен език”), а мацката, на която впоследствие кръсти дъщеря си, е „уникална, с нея трябва два часа да обсъждаш Арабската пролет, платформата на Мит Ромни и френската литературна сцена през 19-ти век, преди да ти каже нещо за личния си живот”. Сега тази моя приятелка заряза всичко това, има семейство, дете, живее в планината, тъгува, че така и не е станала танцьорка, и крее заради липсата за разнообразна и зареждаща среда.
Струва ми се, че Близнаците не държат да намират, те се радват на самото търсене. Те не искат да пускат корени, а да сърфират. Неудовлетворението е само кокетство, поза, флирт с живота до следващото избухване, до новото гмурване в поредната тема, ситуация или личност. Но и сякаш им е лесно да разпознават следващото предизвикателство във всичко наоколо – случайно заглавие от вестник, реплика от филм, чужда приключенска история, виц, прогноза на политолог по телевизията... Всичко може да ги запрати в нова и неизследвана ниша, където да си завъдят нови познанства, тръпки и интереси. И така – до следващия път.
Вярно, сигурно има и по-умерени Близнаци, в зависимост от останалите им планети, но аз много се кефя на „чистите” Близнаци и тези, които познавам, са точно каквито ги описах. Не знам ти, Елизабет, доколко се вписваш в този близнашки профил. Ти не се ли влюбваш така в различните хора, неща и начинания? Не се ли познаваш в чужди думи, идеи, цели, представи, изрази, хобита? Да не би покрай детенцето да се чувстваш изолирана? Друга моя любима приятелка Близначка не искаше деца, защото беше убедена, че няма да понесе „пред- и следродилната изолация със същество, лишено от разум и способност да говори”
Тази ти тема ме подсети за една жестоко вдъхновяваща история, която четох преди няколко месеца. Пак така, за една майка с професия и т. н., която си тикала количката с чеденцето в парка, допило й се кафе, ама наблизо нямало, и внезапно я осенила велика идея – „Кафе на колела”! Втурва се, шлифова се, развива идеята и... вече я продава на франчайз! Измисля, развива, реализира. (А разправят, че творчеството носело висша форма на удовлетворение.) Държа да кажа, че се амбицирах, издирих такава количка, опитах кафето (Бижу!), поприказвах си с момчето, снимахме се... Чакай да видя дали я няма тази статия нейде из нета... Ей на, чети, да ти е сладко!
http://www.capital.bg/biznes/predpriemach/opit/2011/11/25/1212041_doza_luks_v_parka/P. S. Мислех с това да завърша поста си, но пусто! – сетих се за още една статийка, ей така, за размисъл по темата.
"Никога не пренебрегвай малките нещаКогато сме малки мечтаем за повече шестици в бележника, след това мечтаем да живеем на квартира с шестима състуденти, далеч от родителите. После пък мечтаем за престижна професия и шест часов работен ден. Но и това не стига. Накрая, мечтаем просто да имаме време за две студени бири на терасата на мезонета. И по този повод, вдигам тост със следващият текст, на който попаднах в kazanlak.com.
„В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф.
И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".
Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха.
"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."
И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.
Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.
Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."
Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"
Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири." Да вдигнем тост за мечтите и тяхното порастване!"Ето линкче:
http://www.beu.bg/%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B2%D0%B0%D0%B9-%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0-news4186.htmlХайде, стига толкова от мен, че стана никое време.
Темата е пространна и много можем да я чепкаме. Тук се хванах за двете неща, които знам за теб - майка, зодия Близнаци. Истината обаче е, че ако ти не се търсиш в нещата и хората, за да се ориентираш коя си и какво искаш, никой не може да те упъти. Можеш да четеш и чуеш хиляди чужди рецепти, но те пак няма да бъдат твоите.
(Сега пък се сещам, че наближава третото издание на фестивала за личностно развитие "Открий себе си" в музея "Земята и хората", ама... айде стига съм писала, че ще продължавам да се сещам за тва и онова.
)
Успех с търсенето!
