Здравейте, Мира, Епрес, Хектор и Терапи
И аз да се запиша в групата на анонимните и не толкова анонимните страхуващи се от пътуване. Аз обаче изпитвам страх, когато се возя в автобус, даже и градски. Цяло изпитание е за мен всеки ден да отида на работа и после да се прибера. Има дни, в които се чувствам добре и този страх не се появява, но в други още от сутринта, още от преди да съм излязла от дома, знам че ме чака кошмар. Аз долу-горе се сещам кога и защо се появи този страх, но все още не мога да си обясня как му позволих да се задържи.
И понеже Хектор каза, че не може да си го представи, ще се опитам да обясня. Поне как е при мен, а другите 2 дами нека да споделят, дали и при тях е същото. Този страх хем е реален, хем не е. Изпитвам го съвсем реално, въпреки че точно в този момент нямам причини да го изпитвам. Поне при мен е като непрекъснато състояние на уплаха, която не спира, докато не сляза от автобуса.
Представи си следните ситуации:
1. Страх от тъмни улици - всеки го е страх да върви по тъмни улици, и мен ме е страх някой да не ме преследва, да ме нападне, да ме изнасили или дори да ме убие. Обаче тъй като почти никога не се движа по такива места, този страх почти не се проявява. Не се събуждам всяка сутрин с идеята, че някой ще ме нападне, нали така!
2. Ситуация 2 - Вървя по някаква тъмна улица и изведнъж иззад ъгъла излиза момче с тъмно яке и качулка на главата (типичната днешна младеж) и веднага съзнанието ми ме предупреждава за опасност. Много се стряскам, страх ме е, но за кратко време, защото момчето бързо отминава и колкото и да съм се стреснала, вече всичко е минало, може да спра да си почина, може да си плюя в пазвата, да си поема дълбоко въздух, но след малко се чувствам добре и просто гледам по-бързо да се прибера.
3. Ето я и третата ситуация - вървя по тъмна улица и на един завой зад мен тръгва човек и ме следва. Нямам представа какъв е, що е, мъж ли е, жена ли е, нормален ли е или иска да ми направи нещо. Представи си този страх. Той със сигурност няма да мине за 10ина секунди, както в предната ситуация. И даже и нищо да не се случи, и аз да реша, че най-вероятно това е някой като мен, този страх няма да ме напусне докато не изляза на място, където ще се чувствам в безопасност.
И сега да комбинирам всички тези ситуации - вървя си посред бял ден, сред оживена улица, в спокоен град и въпреки това изпитвам страха от ситуация 3. Няма никаква причина да го изпитвам, осъзнавам, че няма никакъв повод да се страхувам, но... мен ме е страх или по-скоро непрекъснато съм в състояние на уплаха - дланите ми се потят, гърлото ми се стяга, имам чувството, че започвам да дишам по-трудно (но всъщност не знам дали дишането ми действително е затруднено), сърцето ми бие като лудо, стомахът ми се качва в гърлото и сутиенът адски стяга гръдния ми кош и ребрата. Адски е гадно.
Казват, че това е паническо разстройство. Абе хубаво е, че си има име, ама ако има и лек...
Мира, Емпрес, при вас така ли е или е по-различно?
