Страх от пътуване с кола.

[mira_mira]

Здравейте. На 35 години съм. Всичко започна уж невинно. Всеки път когато ми предстоеше пътуване просто се притеснявах. В последствие се улових, че умишлено избягвам ситуации свързани с пътуване с кола на дълъг път. Странното е че съм шофьор и в града си шофирам съвсем нормално.В  София движението си е натоварено. Но ако следва да карам аз или някой друг да ме вози на по - дълъг път в съзнанието започват да изникват картини на катастрофи, хора починали нелепо на пътя и т.н. Ужасно е ...чувствам се обречена... И всичките тези негативни новини от Телевизия и Радио за катастрофи допълнително ме натоварват....Незнам как да овладея този сковаващ страх....Започва да ми пречи да водя нормален живот...

[empress]

Да, и аз съм на 35 г., имам същия проблем и нямам представа какво да правя. Не виждам полянки и слънчогледи край пътя, съзнанието ми реагира само на десетките паметници и "стратегически" изложените намачкани коли. На къс път и в града няма проблем, но на дълъг ми се натрупва едно отчаяние и безнадеждност, и напоследък всеки път спираме тук-там по уширенията, за да се наплача от ужас и после да продължим. Голяма мъка е. След дълъг път по няколко дни не мога да се свестя. (Включително и сега, на срещата на форума на 270 км от София, през половината път до там плаках и после 5-6 дни не знаех къде съм.)
Не знам тези паметници доколко оказват дисциплиниращ ефект върху водачите по пътя, но за една категория хора са си жив психически тормоз. Като апокалиптичните стенописи на летището в Денвър - влизаш, и срещу теб три ковчега с мъртви деца!
http://mileidi46.blog.bg/hobi/2011/02/24/zlokobni-masonski-simvoli-v-denvyr.692979
Просто да пътуваш и да пееш!
Имала съм две травмиращи преживявания на път и не знам как се забравя видяното.

[mira_mira]

И какво да правим ....не може да няма начин да се отървем от това натрапчиво чувство..... Все си повтарям -  спокойно хората в космоса летят, пътуват от континент на континент , а аз за едно разстошние София - Варна се сдухвам...И понякога има временен и променлив успех тези мои самоубеждения.....Но ...проблемът ми е факт. Затова и реших да пиша тук - дано намеря съвет....

[etherapy]

Този страх е свързан с най-силният инстинкт- за оцеляването. Колкото по-малко е усещането за контрол над ситуацията като личен принос, толкова по-тежък става страха. И колкото по-емоционално приемаме реалните фактори, свързани с катастрофи, толкова по-тежки идентификации правим и ставаме герои в тях. Всъщност, всеки иска да стигне от точка А до точка Б, В и т.н жив и здрав. От една страна страхът в този случай е и защитен механизъм, от друга страна в неизвестните ситуации, би следвало да се сещаме и за факторът опит. Обикновено тежките инциденти на пътя имат конкретни причини, а мислещите за тях хора обичайно не предизвикват тези причини. Страхът се разраства в ума чрез емоцията. Затова пак там в ума би следвало да се контролира чрез логиката и чрез това, което знаем, че все пак можем.

[empress]

Ха-ха, във въздуха и Космоса видимостта е по-добра  Там няма паметници и участъци с повишена концентрация на ПТП,  нито разни безсмъртни джедаи, които изскачат иззад завоя с триста в грамадните си джипки, тирове и цистерни.
Това не ме успокоява грам.

Пробвах с четене - не става. 
Мъжът ми ми направи диск с детски песнички - също не става.
Опитахме да оставяме важните разговори за по време на път, за да се концентрирам в нещо достатъчно ангажиращо - пак не би.
Мъжът ми е добър и опитен шофьор, вярвам му, но във всеки миг очаквам Баба Меца да се излети иззад завоя и да ни помели.
Всеки завой и всяко изпреварване ме връзват на възел.
Да, именно логиката и съзнанието за "ограниченото ми можене" да влияя на ситуацията (на пътя има и други водачи - кой пил, кой недоспал, кой адреналиноман...) ми казват, че не сме застраховани, че опасността е съвсем реална.
И да, ясно, че емоцията раздухва страха, но тези паметници не те оставят да приспиш емоцията. На всеки 500 м ти напомнят, че си смъртен, dust in the wind... Като всяко лекарство имат странични ефекти - целят да вразумяват шофьорите, но пък някакъв процент от пациентите развиват неврози. 

Не знам, аз лично чакам приватизацията на БДЖ. Да се очовечат още малко условията, и... 

[mira_mira]

Ох..БДЖ ...там е друга трагедия - и там се кръстя преди да тръгне влака.

Незнам = все си мисля че ТРЯБВА да има начин ....

[hektor]

Според мен, има обективни причини човек да се страхува от пътуване по пътищата.
Мисля че сковаващия страх може да бъде овладян, ако усещаш кога се появява и да се опиташ да го овладееш на едно по-ниско ниво. Когато не е затегнал все още хватката си.
Аз си мисля друго. Наскоро дори го споделих с хора от форума.
Всяка ситуация на пътя е като flash mob.
Участниците идват всеки от своята страна на кръстопътя, решават една система уравнения, кой откъде да мине и след това се разотиват кой откъде е.
Може би усещането че нещата не са в твоя контрол имат връзка с това как общуваш с хората. С непознати хора. До колко им се доверяваш. Дали можеш да работиш в един такъв екип от случайно и за кратко събрани хора.
Как се усещаш в такива ситуации...

[empress]

... решават една система уравнения...

При този бум на купешки дипломи... 
Знам ли аз кой кво е правил в час по математика? Като знам аз какво правех... 

Може би усещането че нещата не са в твоя контрол имат връзка с това как общуваш с хората. С непознати хора. До колко им се доверяваш. Дали можеш да работиш в един такъв екип от случайно и за кратко събрани хора. Как се усещаш в такива ситуации...

Дълбоко ме замисляш, Hektor...
А аз си го обяснявах с Плутона ми в 3-ти дом в опозиция с диспозиторката Венера и Луната в 9-ти... 
Шегата настрана, ама с моята солова професия и непоносимост към "мобове" от всякакво естество... Категорично не съм колективен играч. Даже една приятелка ме нарече "войнстващ индивидуалист"... 
Но пък ако е това, защо пътуването с влак не ме тревожи? И там нямам контрол, а ми е толкова уютно и спокойно... 

Mira_Mira, теб какво те притеснява в пътуването с влак? (Така де, освен упадъка и мизерията...  )

[hektor]

А аз си го обяснявах с Плутона ми в 3-ти дом в опозиция с диспозиторката Венера и Луната в 9-ти... 

 
сега ти ме накара да се замисля

Но пък ако е това, защо пътуването с влак не ме тревожи? И там нямам контрол, а ми е толкова уютно и спокойно... 

Но там, при железниците, решаването на системата уравнения е поверено в ръцете на конкретни хора. Които професионално вършат това с години, при това организирани в една полувоенна организация. Това не е група събрана от flash.
Освен това системата уравнения при железопътния транспорт е много по-проста система линейни уравнения - една релса и няколко стрелки по целия път. Докато при автомобилите броя неизвестни почти винаги е по-голям от броя уравнения. Системата включва и диференциални уравнения...
Разбира се само поддържам хипотезата си.
Но замисли се. Ако имаш 1000000 приятели и познати. Един голям клан. И само вашия клан има автомобили в цялата държава. 
На пътя ще се разминаваш все с твои хора, братовчеди. Ще се изопваш ли при всяко разминаване?
И това не е трудно да си го представиш. Защо циганите на всеки викали братчед. Щото майките им на едно и също Слънце си сушат прането.

Още нещо. Кога на човек не му пука? Когато няма какво да губи, когато е удовлетворен от живота и е готов всеки един момент да се срещне със Свети Петър. Но ако е събрал достатъчно цветен прашец, хич не му се иска събраното да излети като dust in the wind. Съвременното напрежение е такова, че ни побърква като китайско мъчение. Бавно и системно. Бързаш, трупаш, заграждаш... поемаш дългосрочни ангажименти, не един. Трябва човек да има усещане за свобода, което да му дава алтернатива на тази тревожност и стрес.
Мира, от кога не си ходила на почивка за повече от 3-4 дена, дори седмица?
Планирай си една дълга почивка поне 2 седмици. Имаме хубави планини в нашата татковина, където човек може да излезе от постоянните системи уравнения. Има и толкова много spa центрове. Напрежението трябва да се сваля, че иначе се одървяме като пренапрегнат мускул, който само стиска в една вечна конвулсия.

[mira_mira]

Благодаря сърдечно за отговорите   Така е - една по - дълга почивка извън ежедневието е необходима !!!
Интересното е, че и аз като empress съм самостоятелна професия,  сама гледам детето си и т.н.  и дали не съм развила някакво желание да контролирам всичко.....

[mira_mira]

А относно пътуването с БДЖ - там притеснението ми идва по - скоро от старите вагони и т.н. Но определено страхът ми там е в много по - ниски нива. Дори заспивам ....В кола е абсурд да заспя...постоянно гледам пътя...Интересното е че в автобус съм също горе - долу ок ....

[empress]

Напрежението трябва да се сваля, че иначе се одървяме като пренапрегнат мускул, който само стиска в една вечна конвулсия.

Ей, ама ги ваеш тия изречения... Пу, да не ти е уроки! 

Но ако е събрал достатъчно цветен прашец...

Или е взел такъв на кредит...  Не помня кога точно ми се оформи този ужас от пътуване (сигурно е забирал като цирей още от онази случка в пети клас), но помня, че малко след изтеглянето на кредита изведнъж прозрях една негласна, но косвено подписана клауза на договора с банката: ами че аз в следващите 35 г. дори нямам право да се гътна и да умра! Щото ще накисна родителите си на тоя гигантски дълг... А винаги съм била фен на смъртта, идеализирала съм я, флиртувала съм с нея... Сега банката и това ми взе, изедницата!  Моя вечен обект на интерес и почитание!
Да-а-а-а... дългосрочните ангажименти... 
Mira_Mira, на теб детенцето ли ти е дългосрочният ангажимент, заради който нямаш право да си отидеш? (Сори за слонски зададения въпрос  ) Преди появата му страхуваше ли се да пътуваш?

[etherapy]

Има логика. Колкото по-голямо, толкова по-защитено, защото колкото е по-голям един обект за придвижване, толкова по-малко се усеща движението, съответно и риска на физическо ниво. Движението в пространството е физичен закон, който ние хората сме сложили в определени субективни рамки за сигурност като желани усещания. Има няколко варианта-управляваш сам, избираш скоростта, избираш голямо превозно средство.... отиваш на църква и избираш да вярваш в добрата възможност. Както се казваше в един уникален филм: Най-упоритият вирус е идеята, мисълта. Веднъж загнездила се в мозъка, трудно излиза.

[hektor]

Най-упоритият вирус е идеята, мисълта.

Добро прозрение.
Макар че за да бъдем точни трябва според мен да сложим разграничение между мисъл, идея, убеждение... после да поставим някъде съответно и вярата.

Искам  да продължа алюзията с вируса, но както се казва - "Всяко сравнение куца". Ако доразвия сравнението, направо ще осакатя метафората.
Тъй като вируса е чужд белтък, означава ли съответно че идеите са чужди тела в главите ни?
А хубавите идеи?
Пак се сещам за една циганска максима: "Всяко хубаво нещо го смятам за свое."

Съжалявам за лирично-философските отклонения, по-скоро трябва нещо по-практично да се предложи. Но уви аз не знам, защото за мен е удоволствие шофирането извън града. Самата мисъл за това ме удря като амоняк право в мозъка. А мислите и страховете, риска и опасностите, ме поддържат нащрек и ме карат да шофирам по-внимателно. В противен случай се отпускам, наблюдателността ми спада много и се чувствам като шофиращ сомнамбул.
И някак закономерно сякаш, няколко минути след като ми е пробягала мисълта за катастрофа, се изпречвам пред някаква изненадваща ситуация. Ако бях по-спиритуална натура щях да кажа, че някой ме предупреждава няколко хода напред.  Но всъщност истината е че сложните ситуации са често срещани по пътищата, обръщам им внимание, по-голямо внимание, когато имам нагласата от усещането за дебнеща опасност.

Мога само да си представям как е при Мира. Аз се чувствам най-добре когато разчепквам страховете си и ги споделям. Също така след като много съм се притеснявал, ако всичко мине благополучно, профилактично се надсмивам над себе си. Като сравнявам преди и сега. Така страховете ми се виждат като dust in the wind. Да не говорим за по-традиционните методи - да изпиеш по чашка с приятели след такова преживяване. Просто ползвай позволени и непозволени средства за да охлабиш хватката и да се метнеш ти на гърба на страха.

[empress]

Тъй като вируса е чужд белтък, означава ли съответно че идеите са чужди тела в главите ни?
А хубавите идеи?

Казват, че любовта е от Бог, а страха - от Сатана.
Ако ние сме Му образ и подобие, значи хубавите мисли са си наши, а страхът - чуждо тяло. 
Но като се има предвид, че самият Сатана се явява нещо като "антитяло", плод на имунната система на Бог, значи... на микрониво страхът също се явява антитяло на нашати си имунна система. Или ракова клетчица - уж си е наша, но не ни се иска да си я припознаем. 

Казано е, че "каквото горе, това и долу".
"Горе" се води глобалната битка между архетипите на Добро и Зло, а долу (в човека) се водят частните сражения между микропроявленията на тези два принципа, мужду добрите и лошите белтъци, между организъм и тумор.

Ъ-ъ-ъ ... нещо такова...