Здравейте e-therapy,
Моля, за помощ, за да се справя с болката и самосъжалението.
Ето кое е причина за това ми състояние:
Последните месеци живях с надежда, че нещата между мен и човека, с който живея от години ще се оправят. Чувствата ми към него са много силни. Свързвам всичко в живота си с него – желания, мечти, амбиции, нужди. Всичко в личен и професионален план. Преживели сме много и сме се справили с много трудности заедно. И продължаваме да го правим. Така се получи, че живяхме разделени последните месеци (в различни градове). Преди по-малко от месец, може би поради сходството в имената, аз получих от него SMS, който още с прочитането разбрах, че не е предназначен за мен. Така разбрах, че има нова връзка. SMS-ът не оставяше съмнение за важността на тази нова връзка за него. Последва извинение от негова страна за начина, по който съм разбрала и разговор, в който потвърди новата връзка и чувствата, които изпитва към тази жена. И така моя свят изведнъж изчезна.
Не го обвинявам. Той е мил и грижовен и не иска да ме наранява, но нещата са такива, каквито са. Човек не може да си заповяда да обича или мрази.
Какво обаче да правя аз с чувствата си? Как да се отърва от тях, за да спере да боли. Станах затворена, необщителна, груба дори понякога. Не се харесвам, не се усмихвам, нямам желание за нищо, не мога да спя, да ям, дори да концентрирам вниманието си върху филм.Осъзнавам, че се самосъжалявам и знам, че това не е никак добре за мен. Знам, че болката ще отмине с времето, но как да спра да се самосъжалявам? Искам отново да се усмихвам, искам си самочувствието, енергията и желанието за живот да се върнат. Не съм слаб човек. Преборила съм се с доста трудности в досегашния си живот. Постигнала съм неща, с които мога да се гордея. Сега обаче незнам как...... и се чувствам безсилна.
Какво е самосъжалението? От къде се поражда? Защо го изпитвам и как да го преборя? Слабост в характера или временно състояние? Не го искам!
Моля, дайте ми съвет. Какво да направя? Как да се справя?