Как да се справя с болката и самосъжалението?

[roro]

Здравейте e-therapy,
Моля, за помощ, за да се справя с болката и самосъжалението.
Ето кое е причина за това ми състояние:
Последните месеци живях с надежда, че нещата между мен и човека, с който живея от години ще се оправят. Чувствата ми към него са много силни. Свързвам всичко в живота си с него – желания, мечти, амбиции, нужди. Всичко в личен и професионален план. Преживели сме много и сме се справили с много трудности заедно. И продължаваме да го правим. Така се получи, че живяхме разделени последните месеци (в различни градове). Преди по-малко от месец, може би поради сходството в имената, аз получих от него SMS, който още с прочитането разбрах, че не е предназначен за мен. Така разбрах, че има нова връзка. SMS-ът не оставяше съмнение за важността на тази нова връзка за него. Последва извинение от негова страна за начина, по който съм разбрала и разговор, в който потвърди новата връзка и чувствата, които изпитва към тази жена. И така моя свят изведнъж изчезна.
Не го обвинявам. Той е мил и грижовен и не иска да ме наранява, но нещата са такива, каквито са. Човек не може да си заповяда да обича или мрази.

Какво обаче да правя аз с чувствата си? Как да се отърва от тях, за да спере да боли. Станах затворена, необщителна, груба дори понякога. Не се харесвам, не се усмихвам, нямам желание за нищо, не мога да спя, да ям, дори да концентрирам вниманието си върху филм.Осъзнавам, че се самосъжалявам и знам, че това не е никак добре за мен. Знам, че болката ще отмине с времето, но как да спра да се самосъжалявам? Искам отново да се усмихвам, искам си самочувствието, енергията и желанието за живот да се върнат. Не съм слаб човек. Преборила съм се с доста трудности в досегашния си живот. Постигнала съм неща, с които мога да се гордея. Сега обаче незнам как...... и се чувствам безсилна.
Какво е самосъжалението? От къде се поражда? Защо го изпитвам и как да го преборя? Слабост в характера или временно състояние? Не го искам!
Моля, дайте ми съвет. Какво да направя? Как да се справя?

[Елизабет]

Здравей roro

Ти сама знаеш, че болката ще отмине. Но щом този човек е бил толкова важен за теб, предполагам, че ще ти трябва повече време. Според мен е нормално да се чувстваш така, както си описала. Просто няма как да бъде иначе. Претърпяла си загуба и сега страдаш. Според мен не трябва да отхвърляш тези чувства, колкото и да са неприятни, защото това ще рефлектира зле върху теб. Преживей си болката и мъката, а не затваряй в себе си. Просто не изпадай в крайно отчаяние, не позволявай депресията да надделее.
Били сте дълго време с този човек, обичала си го, запази този спомен. Поне според мен. Някои предпочитат да намразят човека, който ги е наранил, но според мен това е грешно, защото по този начин зачеркваш всички хубави и истински моменти.

Излизай по-често с приятелки, вземи си отпуск, погостувай на родителите си, започни да се занимаваш с нещо ново, което да ти отвлича вниманието.

Аз много харесвам Хорхе Букай, а сега той е в България. Даже утре ще ходя на представянето на новата му книга "Пътят на сълзите". Тя се отнася точно за такива неща - за болка, загуба, тъга и как да се преживее и преодолее. Може да я потърсиш по книжарниците. На мен поне неговите книги много ми харесват, може и на теб да помогнат.

[etherapy]

Здравейте roro!
Благодарим ви за доверието, което гласувате на форума!
Има различен път за преживяване на емоционалните загуби и раздели. Понякога това става чрез много действия, друг път чрез активна работа, трети път чрез самовглъбение и отдаване на емоцията, друг път се стига до буквално парализиране и незнание на къде и как след това... Състоянието зависи от характеристиките на личността, от способностите да се формират различни варианти на битието и от пътя на преживяната връзка, а и от предходните връзки. И ако другият е бил гръбнакът на събитията, станал проводник на успеха, на чувството за стойност, то е съвсем нормално да се стига и до срив, и до самосъжаление. В крайна сметка емоциите трябва да намерят първичният си отдушник, а след това вече е нужно да се генерира действие и промяна. Можете да използвате безплатната си сесия тук в сайта, за да поговорите по-задълбочено със специалист.
Всичко най-добро!

[roro]

Здравей Елизабет,

Благодаря за отговора! Хубаво е усещането да знаеш, че някой е съпричастен, пък дори и да е непознат. Имам чувството, че каквото и да беше написала щеше да ми помогне. Просто факта, че някой е прочел и е намерил за нужно да отговори е успокояващ.
Трябва да кажа, че още снощи, когато написах поста си се почувствах по-добре. Някак ми олекна. Явно съм имала нужда да споделя. В момента съм далеч от хората, с които бих могла да говоря и не съм споделяла с никой за това как се чувствам. Днес обаче съм по-добре и мисля, че ще намеря сили да се справя. Може би слънцето, което най-после се показа помага за доброто ми настроение 
Не искам и не мога да го намразя. Той е добър човек и не е направил нещо умишлено и с цел да ме нарани. Просто се е случило. Дори и сега се чувства зле, защото аз се чувствам зле.
Снощи гледах "Яж, моли се и обичай". Много неща почувствах близки и познати. Хрумна ми също, че една екскурзия би ми се отразила добре сега.
Чувала съм за Хорхе Букай, дори веднъж посегнах към точно тази книга, но не я взех. Ще я потърся 
Благодаря!

[roro]

Здравейте roro!
Благодарим ви за доверието, което гласувате на форума!
Има различен път за преживяване на емоционалните загуби и раздели. Понякога това става чрез много действия, друг път чрез активна работа, трети път чрез самовглъбение и отдаване на емоцията, друг път се стига до буквално парализиране и незнание на къде и как след това... Състоянието зависи от характеристиките на личността, от способностите да се формират различни варианти на битието и от пътя на преживяната връзка, а и от предходните връзки. И ако другият е бил гръбнакът на събитията, станал проводник на успеха, на чувството за стойност, то е съвсем нормално да се стига и до срив, и до самосъжаление. В крайна сметка емоциите трябва да намерят първичният си отдушник, а след това вече е нужно да се генерира действие и промяна. Можете да използвате безплатната си сесия тук в сайта, за да поговорите по-задълбочено със специалист.
Всичко най-добро!

Благодаря за отговора etherapy
Мисля, че преминах през всички изброени от вас варианти. Активната работа - винаги ми е помагала в трудни за мен моменти. Парализиране и незнание на къде и как - Да, всичките ми планове за бъдещето, мечтите ми, всичко свързвах с този човек. И изведнъж се оказа, че трябва да намеря нов път, нови мечти и така....
Сега мисля, че съм в самовглъбение и отдаване на емоцията. До колкото познавам себе си знам, че самовглъбението винаги ми действа зле и НЕ ми помага в трудни моменти. Не го искам и сега.
Бих искала да се възползвам от безплатната си сесия, но някак ми е по-лесно да пиша. Когато се наложи да говоря за това се разплаквам и в крайла сметка не казвам нищо, а само хълцам.
Това, че имам възможността да споделя като пиша ми помага много. Не знам дали ще е достатъчно, но се чувствам по-добре.
Благодаря!

[etherapy]

Терапевтичните сесии он-лайн са свързани с писане в специална програма. След сесията получавате бележки-анализ от психолога, които можете да препрочитате, когато пожелаете. Така, че няма да има нужда да говорите.

[Gita]

Здравей Роро!
Хареса ми как пишеш и въпреки, че не мога да те посъветвам, ми се искаше да ти кажа, че стискам много палци да се оправиш бързо. На болката и е необходимо време, а самосъжалението върви "ръка за ръка" с отчаянието...  Има едно изречение от баща ми, което често цитирам, но какво да направя, като е толкова вярно..  "Мисълта определя емоциите"... 

Между другото, малко ми е странно, че не обвиняваш никого в тази ситуация - нито него, нито нея, нито себе си... Възможно ли е това и доколко е естествена реакция?...

[roro]

Здравей Gita,

Благодаря ти, че ми стискаш палци Няма да се поддавам на отчаянието и самосъжалението. Какво ще стане с живота ми от тук нататък зависи от мен. За сега ще се отдам на работата. Лошо е, че съм далеч от близки и приятели, с които бих могла да се разсейвам. Всъщност съм малко самотна в момента и това не ми помага.
Това което баща ти казва е много вярно. Затова и аз се опитвам сега да намирам положителните мисли и да се отдавам на тях. ОПИТВАМ СЕ. Затова не обвинявам никого. Какъв е смисълът? Това само ще доведе до още отрицателни мисли и емоции. Интересно какво ли мисли баща ти по въпроса?

[Gita]

Баща ми за съжаление не е измежду живите и няма как да попитам...
Роро, близки и приятели са много, ама много важни в такива моменти. Защо си далече от тях?