Форуми > Работното място
ужас - готин шеф
silly_season:
Здравейте!
Много интересен сайт, преди малко го открих и реших, че е подходящото място на което да споделя моят глупав проблем.
Аз съм на 23г., от почти два месеца имам нова работа (все още не е ясно дали е временна или за постоянно) и шефът ми е страшно готин! И като външност и като характер, а и на всичкото отгоре е млад – на не повече от 28г.
Когато видя, че се е запътил към нашия офис за да погледне какво съм направила, се паникьосвам, започвам да върша глупости, да се потя, преплитам си езика, не знам къде да си сложа ръцете, в каква поза да застана, ужас!
Понякога дори докато ми говори, аз вместо да го слушам, се отплесвам да си мисля колко е готин.
И това всъщност е малкият проблем.
Големият проблем е, че имам приятел, с който сме заедно от 4 години, много го обичам и той мен също, не искам да му изневерявам, дори не ми е минавало през главата.
Шефът ми има много симпатична приятелка, дори чакат бебе. Не искам да им развалям семейството, не искам да имам нищо интимно с него, не искам да се разделят, нищо подобно.
Искам да си имат здраво и усмихнато бебче, да му се радват и да са щастливи. Би ми се искало и да се сприятелим с шефа, защото го намирам за интересен човек, но това не ми е фикс идея, няма значение.
Но не мога да си го избия от главата и мислите ми постоянно се отплесват по някакви въображаеми сценарии в които сме двамата с него (и просто си говорим, не си представям секс) или пък той се разделя с приятелката си (пак не намесвам секс) и какво ли още не. Както казах – не искам да се разделят и много се срамувам от нещата които са ми в главата.
Още от малка имам навика да идеализирам разни хора и да се обсебвам от какво ли не, но обикновено го правя в приемливи граници. Например – фантазирам си разни сценарии само докато съм в градския транспорт и после ги забравям.
Като започнах работата си мислех, че след няколко седмици ще ми доскучае да си измислям сценарии и ще спра, но всъщност става по-сериозно. През тези почивни дни си казвам – имаш си работа (готвене, чистене, друго), върши си я, стига си мислила глупости! Но мислите ми постоянно се отплесват към шефа :(
Вече съм на 23, не би трябвало да съм откачен тийнейджър. Както казах – имам опит с това да съм обсебена от някой, но обсебване с такава сила не ми се беше случвало и не знам как да реагирам.
Благодаря на тези които са ми прочели историята и лек ден! :)
etherapy:
Здравейте silly_season!
Проблемът ви изобщо не е глупав, след като създава във вас напрежение и дискомфорт.
Човешките същества се привличат на няколко нива и физическото привличане е само едно от тях. Чисто интуитивно приемаме даден човек за привлекателен или непривлекателен, за симпатичен или несимпатичен. При вас, както споменавате го има този механизъм на идеализиране и той всъщност ви кара да гледате само в една посока и да поставяте на пиадестал харесвания човек. Това много често се случва във виртуалното пространство, но понякога става и в реалния контакт. Емоциите си не можем да контролираме, или по-скоро те са по-трудното за контрол. Но мислите си – можем и това е част от справянето при вас. Препоръчваме ви да използвате безплатната си сесия и да обсъдите проблема с психолог, защото е важно да се видят причините, поради които често влизате в подобна ситуация. Може би въображението ви е много добре развито и имате необходимост да фантазирате и да се представяте. Бихте могла да насочите това в друга посока, която да не ви създава подобни конфликти и колебания на личностно ниво :)
Желаем ви хубав ден!
Ignat:
Между другото това с идеализирането е интересен проблем.
Като изключим родителите съм забелязал, че идеализирането се случва при 2 ситуации:
1. Влюбване - тука е ясно - хормоните се разиграват, човек изглупява. Проблема е по-скоро физиологически, според мен.
2. Отказ от признаване на грешка. Ей този случай ми е по-любопитен.
Наблюдавам един човек, който идеализира хора, с които е бил и които са го използвали и са му направили доста гадости.
Човека обаче с "положително" мислене, игнорира гадостите, и за него тези хора стават ИДЕАЛНИ.
Ще се радвам ако подискутираме на тази тема!
silly_season:
Здравейте!
Много благодаря за отговорите :)
@etherapy
Направи ми впечатление, че споменахте необходимост от фантазиране. Преди години пишех разказчета, дори ми се искаше да стана писателка, но отдавна спрях. Най-вероятно би било добре да се опитам отново да започна да пиша.
Поне за момента не ми се иска да използвам безплатната си сесия, защото ако го направя би ми изглеждало като че ли се самонавивам, че имам проблем, а всъщност ситуацията не е толкова сериозна. Просто е нова за мен и започнах да се чудя дали и до колко е нормална. А и си мисля, че скоро ще ми мине :)
@Ignat
И на мен ми е интересна тази тема. Най-вероятно защото аз имам навика да идеализирам :) Но при мен мисля, че го няма втория вариант. Дори не го бях чувала и ми е трудно да си представя човек с положително мислене да идеализира някой, който го използва.
При мен обикновено това се случва, когато поради някакъв общ интерес срещна човек, който има доста повече опит в областта, в която е общия ни интерес и този човек ми допада като характер, изглежда ми симпатичен и се сържи добре с мен.
Обикновено няколко седмици си фантазирам моите сценарии, те се изчерпват и приключвам с тях. С някои си оставаме добри приятели за дълго, с други нямаме време за сприятеляване. Идеализирането обаче не изчезва, не си спомням случай, в който да е изчезнало.
Например един от идеализираните от мен хора впоследствие разбра за отношението ми към него и се оказа, че и той ме харесва. Известно време доста неловко се чудихме какво да правим, но решихме да оставим нещата както са си и сега сме само приятели. Виждаме се рядко, но все още го гледам с идеализиращ поглед :)
Така че, не съм сигурна дали и първата ситуация за идеализиране важи за мен, защото както споменах – при фантазирането не включвам сесуални отношения.
Мнението ми стана доста дълго, но за първи път споделям с някой за това мое фантазиране. Никой от приятелите ми не ми е споделял, че той фантазира подобни работи и наистина нямам представа как е при останалите хора.
Би ми било много интересно ако и други хора споделят дали идеализират и фантазират!
Лека вечер и благодаря за мненията! :)
hektor:
Привет silly_season,
Понеже разбирам че ти работи въображението ще се изразя по следния начин. Представи си една рекичка. Преграждат я с бент. Образува се малко вирче. Когато се топят снеговете на пролет бента може и да не издържи на напора. Ако бента е здрав - ще се образува по-голям вир ще наводни всичко наоколо. Ако мястото където да се направи бента е избрано добре и ако реката има достатъчно дебит може да се получи язовир. При целенасоченото правене на язовир има предвидени системи за изпускане на част от водата в периодите когато има голям приток на вода. Освен това получения язовир е запас от вода, който се използва за напояване в периодите на суша. Освен това може да се сложи едно воденично колело да се мели брашно там. Ако язовира е голям, може и някоя турбина на ВЕЦ да се завърти.
Защо се отпускам с такива обяснения вероятно и сама ще се досетиш.
Когато има пречка, бент, се събира и натрупва. Представи си че шефа ти беше просто някой колега без семейни ангажименти и че ти също беше волна птичка. И че фантазиите и сценариите можеха да намират свободен израз.
Когато си автобуса е различно. Там хората се качват слизат. Идва нови, Другите си заминават. Рекичката тече от камъче на камъче. Среща временно някоя клечка после продължава.
При ситуацията с шефа ти не е така. Там има повторяемост. Има условия.
Какво е моето предложение - сама разбираш че с шефа ти е недопустимо. На няколко пъти сама подчертаваш че НЕ става въпрос за сексуално желание. Тогава ти остава да предвидиш в твоя бент съответните системи за изпускане на излишното напрежение, да завъртиш някоя мелничка и така... Едно е готиния шеф да има успех сред служителките и работата да върви. Друго е да го подгонят за сексуален тормоз и злоупотреба със служебното положение.
А въпроса за идеализацията е интересен. Аз съм забелязал как хората идеализират човек, който го няма при тях. Може да го идеализират и в двете посоки. Може да стане ангел. Може да стане и дявол. Въобще като я няма обратната връзка през реалността... В моята област - техниката, когато няма отрицателна обратна връзка се стига да забиване в някоя крайност. Но и това може умело да се използва. Като например се направи генератор на периодични колебания. Всъщност системи с положителна обратна връзка или забиват в граничните положения или изпадат в осцилиращ(генериращ) режим.
Въпросът е кога идеализацията става проблем. Кога идеализацията преминава в погрешни убеждения - заблуди. Въпросът е и кой каква изгода има от това да оставя някого в заблуждение.
А иначе е ясно всеки иска да има в живота му някаква приказка. Със суровата реалност се живее по-трудно.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия