Я, че съвпадение! Миналата седмица говорих с един приятел, който има същите симптоми от една година. Пак така - след период на притеснение. Направил паметен тур по лекари, билкари и знахари, обаче... нищо. Навсякъде му казват "здрав си", обаче човекът си прави пристъпи повече от редовно. И той така пиел успокоителни (той пък "Ривотрил"), обаче без резултат.
Казвали му, че са нервни кризи, но защо да продължават, след като взема седативи?!
И той си поставял сам всякакви диагнози и ходел да се изследва за тях - то не било рак, не било множествена склероза, не било астма... Всякакви си ги назначавал! Чете в нета, "разпознава се" и решава, че ще се мре. След като го убеждавали, че не е това, той си сменял диагнозата и продължавал да рови и да се изследва.
Накрая попаднал на някакъв доктор (ако искаш, ще му звънна да питам кой е и с каква специалност е), който му казал, че това е просто "паническо разстройство". Питал го дали симптомите се уталожват нощем, той казал "да" и докторът отсъдил, че този ми приятел има "срив на вегетативната нервна система", която нощем по принцип не е активна (нещо такова). Обяснил му, че болестта е упорита и се лекува 2-3 години. И май каза, че му изписал някакви хапчета, ама приятелчето е шиле и не ще да ги пие.
Просто е спокоен, че знае какво му е.
При това каза, че след като най-сетне се сдобил с правдоподобна диагноза, пристъпите станали по-слаби и се владеел по-добре. Отпаднало сърцебиенето, а задъхването не ескалирало чак толкова - сигурно защото те се явяват вторично, в следствие на уплахата, че "бог знае какво ти е", че пак ти изтръпват крайниците, че те болят гърдите и гърбът... и т.н.
"Сега", казва той, "пак ми се случват тези пристъпи, но не се плаша толкова, кротвам се и чакам да отмине."
