Е как кво?! Ей на, частно погледнато, думата "архив" се върти на loop, докато излезе от вярната уста (ръка). И чак след това започва чакането за отговор... Сетне и за самия архив...
Абе нормалните неща от живота. Ей така, констатирам си.

Виж, глобално погледнато по въпроса за силните и красиви думи и ползата от тях...
Отначало се замислих как човек влияе на околната среда и преброих три начина:
1) "со кротце, со благо"
2) "со кютек"
3) "со личен пример"
Или иначе казано, да подтикнеш, да принудиш или да покажеш.
Е, "силните и красиви" думи подтикват со кротце, со благо... "Вдъхновяват", ако щеш. (...)
Но разсъжденията ми спряха дотук. (То и конкретиката рядко лови дикиш, та какво остава за отвеяни общи приказки.) Вместо това реших да се напъна да се сетя за нечии думи, които наистина са променили нещо. "Да бъде светлина"... "Сезам, отвори се"... Все митологични едни такива...
И с горчивина заключих, че май единствените красиви и силни думи, които - ако са казани на верния човек - в 99,9 на сто от случаите дават осезаеми, своевременни и измерими (с дрегер

) резултати, са: "Една шопска и една троянска сливова".

Умолявам ви, опровергайте ме с нЕкое сгодно примерче. Наистина ми е важно. Сериозно.

Защото като се сетя за лаещите псета край безхаберния керван, ни ми се пише, ни ми се чете, ни ми се гледа да ми приказват "по телевизора".
Колкото до темите, аз бих чула нещо за:
- самоопределението като явление/фаза/достъпно за малцина пожелателно състояние на духа...

?
- като си приказваме, чуваме ли се;
- това за свекървите също ми хареса

;
- най-общо ми е интересна и психологията на масите - култовете към личността, вОВЧАването сред тълпата, колективната отговорност, критичното мислене... ей такива работи.
Хайде, пък ще си добавяме.
