Здравейте,
Тези дни отново за себе си се връщам към тази тема... Далеч съм от мисълта да провокирам дискусия в тема която нещо не върви, пък и по Дарик минахме към "Комуникацията" вече, но искам да споделя какво ми се върти из главата. Онзи ден хванах по телевизията филма "Мистър Бийн". Не сериите, а варианта за киносалоните. Инфантилния порастнал човек, самотник, който си ляга с плюшеното мече и порастналия социален човек, със дом, семейство, висок пост, но също инфантилен. Как посрещаме трудностите, неприятностите, гафовете? Как се справяме с проблемите или как ги заобикаляме? Как реализираме мечтите си? Нахвърлям набързо това. Ако си спомняте филма може и да ви говори нещо.
Гледам хората около мен, тези които срещам през деня, непознати и познати, приятели, гледам родителите си, гледам себе си и се питам къде е порастналия човек?
Ултрамодерните технологии някак дават едни канали, тунели, по които да се придвижат съвременните хора, напред през живота и нагоре по йерархията почти безметежно, без катаклизми. Доста често без да натрупат нужния опит. Задължително образование, достъпно за масата, един ден изплюва на изхода зрелостници...
Сложна тема. Ще се опитам с по-прости отправни точки.
Сетих се и за една случка която ми се е запечатала в съзнанието. Беше една отпуска, която карах с приятели на Мальовица в Централната Планинска Школа. Беше март месец, но още имаше сняг и лифтовете работеха за една шепа хора. Школата беше празна с изключение на съботите и неделите, когато идваха с коли предимно от София. През седмицата освен нас нямаше други хора. Но дойдоха и една група на курс някакъв от полицията. Вечерите в столовата всеки някак разтягаше времето за вечеря с една дълга приказка. Помня полицаите бяха на съседна маса и ги чувахме какво си говорят. Един от тях тръгна да обяснява нещо и това е което съм запомнил. Говореше за употребата на оръжие. Та там в отворилата се тишина на почти празната столова, човека каза, че ваденето на оръжие от кобура трябва да е само и единствено в случаите, когато след това стреляш без много да се бавиш и замисляш(не като по Холивудските екшъни
)
Т.е. няма сплашване, няма игра, няма подготовка, вадиш ли пистолета - стреляш. То ясно, като те видят отсреща с изваден пистолет си вече приоритетна мишена.
Сега някак го свързвам с инфантилните хора които се заканват, сипят заплахи, които никога няма да изпълнят, блъфират, репчат се дръзко без да знаят какво ги очаква и без да могат да понесат последствията от това камо ли да поемат отговорност. Мисля си за възможностите, които имат да проиграват ситуации, да ги дискутират, да ги изучават, но без да се докоснат до суровата реалност. Само така на игра. Едни знания, които са по-скоро само информативни и най-често са оплетени в заблуди.
Мисля си и за хората с костюм и вратовръзка, като бившия външен министър Ивайло Калфин, бившия ни премиер или сегашния финансов министър, които въртят държавни дела, но всъщност някак детски им стоят физиономиите и гласчетата, че и действията.
Нещо кризата на зрелостта май е прераснала в широко разпространен дефицит на зрелост.
Все повече хора заети все с важни неща, не търпящи отлагане, а всъщност бягащи от своите изпити и горчив опит, от директния фронтален сблъсък с трудното и същественото...
