Сиди, от сърце се смях на описаната картинка на виртуалната сватба!
Скуката е мощен мотив за действие. Вярно е. Но това става масово, минава една критична граница.
А защо си задавам тези въпроси? Ами защото жена ми е пристрастена към виртуалното. По точно към една онлайн игра. Една от причините това да стане е че явно има предразположение към това. Другата е че има тази възможност - света се движи в тази посока неумолимо...
Хектор, според мене като цяло ако някой се увлече по игрички, това си е запълване на дупки, на "липси"… Но нещата са много объркани, защото може би тази каузалност е и в обратната посока – може би злоупотребата с виртуалното СЪЗДАВА дупки… Не знам, не съм много навътре в тази тема… Но си имам и моя опит и исках да ти го споделя.
Когато съпругът ми дойде в Германия (няколко години след мене), той (съвсем закономерно) все още не знаеше език, не работеше тук, а социалните му контакти се ограничаваха до двама-трима българи и може би до не дотам желани срещи с моите колеги… Тогава той се беше отдал изцяло на компютри и интернет. Аз отивах на работа, оставяйки го пред компютъра, връщах се от работа и го намирах пред компютъра, ако имахме гости му гледах гърба - той седеше на компютъра… а ако го помолех да свърши нещо избухваше, защото практически му се ограничаваше времето да стои пред компютъра… Това продължи известно време, след което започнах да се притеснявам… Но му обясних в прав текст, какво си мисля… И му предложих да направи нещо –
не за мене, а за себе си – да пробва да издържи няколко дена (примерно 2-3) без компютър и ако се чувства добре, ако не му е нервно, значи всичко е наред… Казах му ако реши да изпробва, да убеди
себе си, че няма нищо притеснително… И така, той прие думите ми сериозно и намали темпото… Споделям за отминали времена. Сега съпругът ми отдавна работи, има си средата и всичко останало,… а компютрите продължават да са му страст, което обаче си е в реда на нещата... и без каквито и да е причини за притеснение... и за мърморене…
