Да, като оная американка, дето осъдила производителя на микровълнови печки, щото нямало предупреждение, че не стават за сушене на изкъпани домашни любимци.
Но то в Щатите си има негласен обществен договор: "Ние, корпорациите, ще си ви отчуваме като най-дебилната нация на планетата, за да можете да потребявате нашите услуги и изделия, пък в замяна на това сме склонни от време на време да ви плащаме обезщетения, когато иначе удобната нам ваша дебилщина добие крещящо малоумни изражения."
"It's easy if you try"Нали обаче нещо трябва да те подтикне да опиташ. Убеждения нЕкакви например....
"колко пъти си прочела условията за ползване на виртуалното"Аз, ако щеш вЕрвай, и за котлон НИКОГА не съм чела упътване за ползване, но нещо вътре в мен ми казва, че при невнимание може да ми навреди. Това "вътрешно нещо" винаги знае кога си на ръба и надава вой. Зависи дали си свикнал да си го чуваш.
И да, като заговори за Мальовица...
Наистина, ето алтернатива на лесното мършоядство. Спасявай се в трудното.
С мъжа ми сваляме колосални количества музика от нета, но нито веднъж не изпитах онзи екстаз, какъв помня след няколко часа висене пред "Унисон" при пипването на новия албум на "Металика".
И сега купувам много книги - коя от коя по-изпипани и шаренки, но аз си помня онова лято, когато, след като за три месеца преписах на ръка първия том на "Винету" (взет от една съседка), накрая го намерих в една антикварна книжарница на цена колкото джобните ми пари за две седмици... (в шести клас)
А сега, откакто официално въведохме Ерата на лесните придобивки, какво помня?
Помня първия си рапел от 30 метра... Шибнах си тиквата в един винкел, та щяхда се пребия.
Помня спасакцията в 1 ч. през нощта, когато се пускахме над Искъра и ракът ми хвана косата, а ръчиците ми - още необръгнали на тежко - не успяха да ме наберат, за да я извадя...
Помня един кален тесняк, в който си мислех, че ще умра, пък оцелях...
Помня как се качих на Мусала в 6 ч. сутринта в два метра сняг на минус 25 градуса в най-гъстата мъгла, която съм виждала през живота си и безумен вятър - че половината време на прехода до заслона под върха лежахме по земята и се държахме за храсталаците да не ни отвее... Пък металното въже нагоре - набито със сняг, никакво сцепление отникъде... Какви молитви му тръснах тогава, майко мила! И все си казвах, че ако от това се измъкна жива, вече нищо няма да ме събори...
Да... трудни и гранични ситуации помня. И да, след това, като се върнеш в града, е странно. От горе си донасяш нещо - консервирано вътре
- което кара хората да ти правят път и ти виждаш, че те виждат нещо в очите ти, но нито те, нито ти знаеш какво е...
За момента друга "алтернатива на всичко това" не знам, обаче като се разрази прословутата Ера на Водолея, ще видите вие!
Или като дойде прословутият 21 декември 2012 г.
(Миналата седмица си купих един парфюм, чийто срок на годност е 22.12.2012 г. Много се смяхме с любимия - имаме си един вид Ноев ковчег.
)
P.S. Vourga, писали сме едновременно, та да добавя: чудесна си, много ти се радвам.
Колкото до пластмасовото ни съвремие - наистина само мярката ще ни спаси. Защо да назадваме, ако можем да напредваме с разум? Хайде да не си режем салатата с кремък, защото има леворъки слабоумници, които не знаят как се борави с нож. Нека си има силиконови цици - за нещастните жени с рак на гърдата, които в млада възраст биват оперирани. Нека има силиконови устни - заради нещастниците, родили се със заешка устна примерно. И т.н.
Дето се казва, да не хвърляме и бебето с водата.
