Страховата невроза е един вид функционално заболяване.
Страхът сам по себе си е естествена реакция на организма и е нещо жизнено необходимо.. Това основно чувство го притежават не само хората, но и животните, че и най-прости организми. Страхът спомага бързото разпознаване на опасности и дава физическа сила за справянето с тях. За неговото появяване са отговорни определени региони в мозъка, които работят в много фина връзка помежду си и образуват един
комплексен механизъм. При хората, страдащи от страхова невроза, има неизправност в този механизъм. За да мога да обясня, ще разкажа най-напред как функционира страха.
Примерно, ако видите (и съответно чуете), как едно огромно и разярено куче бяга срещу Вас, за секунди бива задействана
„алармната система” (limbic system) в мозъка, без да можете да повлияете на този процес. Тя включва една
„алармна лампичка” (Amygdala или Corpus amygdaloideum) на червено, като едновременно с това, с помощта на транспортни вещества (адреналин, серотин) биват задействани и други системи в тялото (кръвното се повишава, потене, сърцебиене, напрегнати мускули…)
Най-напред, обаче, информацията (чутото, видяното) минава през една друга система, която „проверява”, дали опасността действително съществува и това е успокояващата
„контролна система” При страховата невроза „алармната лампа” свети, така да се каже, постоянно на жълто.
Причините могат да са следните:
-
Алармната лампичка Amygdala
е прекалено активна-
Цялата алармна система е твърде чувствително настроена, така че реагира на най-малко дразнение
-
Успокояващата контролна система е твърде слаба, така че нейните съобщения „не биват чути” и съответно са неефективни.
Стреса е един от основните фактори, причиняващи страха. Нашето тяло често реагира на негативния стрес с чувства, подобни на страх.
Представи си, че стреса се намира в, да кажем, един „съд за чувствата” (да речем, буренце). Ако то е пълно почти до горе с негативни емоции е нормално при следващата капка страх то да „прелее”. Но ако стреса в буренцето е по-малко, то ще има място и за малко страх, без да е фатално…
Така че тези проблеми (депресия, страхова невроза) много зависят от общото ни състояние и напрегнатост… и от това, доколко "буренцето е пълно"
Ситуациите, които могат да предизвикат страхова невроза най-често са:- Кризи като смърт на близък човек, тежка болест, раздяла
- Липса на сън и физическа преумора
- Прекаляване с наркотици, алкохол, цигари
- Прекалено наблюдаване на собствените телесни функции
Моето лично мнение (както писах по-горе) е, че има големи шансове за лекуване (примерно с когнитивна терапия)
Все пак, помислете си... Страхът има три компонента:
- телесен (потене, сърцебиене, коремни болки)
- мисловен ("ще ми се случи нещо лошо", "ще получа инфаркт", ще полудея")
- поведенчески (примерно, бягство)
И те се въртят в един омагьосан кръг...
Просто е важно, страдащите от страхови състояния:
- да знаят, къде да прекъснат кръга,
- да имат желание да го направят и
- да вярват, че ще успеят.
Не казвам, че е лесно, но изобщо не е невъзможно
