Автор Тема: imam problem  (Прочетена 3157 пъти)

alisa

  • Member
  • *
  • Публикации: 2
    • Профил
imam problem
« -: май 03, 2008, 04:02:59 am »
Zdraveite na vsichki,vlizoh v tozi forum i vednaga se registrirah!Imam problem i mislia che tozi put niama da uspeq da go resha sama kakto vinagi sum uspiavala.shte zapochna s tova che ne sum pri semeistvoto si rabotia v drug grat(v noshtno zavedenie-serv.) blizo godina i poluvina i tam jiveia s edno momche blizo tolkova vreme,no se pribiram chesto.Pri edno takava moe pribirane predi 3 meseca stana taka che vnezapno me operiraha ot apandisit,beche pochti spukan,uplashih adski mn,po prostata prichina che nikoga ne sum imala chak tolkova seriozni zdrav. problemi i tova mi doide naistina v poveche!Na 15-tia den se vurnah na rabota i taka.Niama da kria che imam i dosta problemi s priatelia si.Predi okolo edin mesec zapochna da mi stava zle,zapochva surcebiene,treperia,izpitva niakavuv panicheski strah.Ot tam na tatuk neiskah da ostavam dori za sekunda sama,kakto si stoia zapochvam da se panikiosvam neznam za kakvo i ot kakvo!?Neiskah da stoia veche v kvartirata neiskah da hodia na rabota,nishto nemoje da me zaradva nishto ne moje da mi povdigne nastroenieto kakto predi.Mozukut mi e v nqkakva dupka iskam da pomislq za neshto-nemoga???Pribrah se v kushti,tuk ne poluchavam chak takiva krizi no psihichnoto mi sustoqnie ne se e podobrilo.Prosto nemoga da se poznaq az sum adski shtastliv,ocenqvasht malkite neshta.jizneradosten chovek,vinagi sum se chuvstvala oki v kojata si,ne samo sum simislila ami i sum se chuvstvala blagodarna za tova koeto imam i sega nz kakvo stava.MOLIA ako nikoi iska da mi pishe.PREDVARITELNO BLAGODARIA I SE IZVINIAVAM ZA DULGOTO SUOBSHTENIE!!! :cry:

etherapy

  • Administrator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Отговор
« Отговор #1 -: май 03, 2008, 01:10:08 pm »
Здравейте alisa! Добре дошла във форума. Благодарим Ви за доверието, което ни оказвате! За кратък период, от около година и половина, е трябвало да преживеете адаптация на ново място, нова работа с нови изисквания и съответрно умора от нощните смени, които обръщат биологичния часовник и паралелно с това влияят негативно на общото психо-физиологично състояние на организма. Проблемите с приятеля и всичко, споменато до момента са били явно постоянен, в по-голяма или по-малка степен стресов фон, който Ви е изтощавал. Операцията, с внезапността, с която се е случила, с невъзможността да се контролират събитията.., вероятно е била отключващ фактор за паническите състояния и последващата депресивност. Хубаво е да поговорите по-детайлно с психолог, за да се отдиференцират всички възможни причини за състоянието Ви и съответно да се тръгне към поведенчески задачи за преодоляването на проблемите. Можете да използвате безплатната си сесия тук. Кураж! Разчитайте на нас.

CDman

  • Member
  • *
  • Публикации: 1148
    • Профил
imam problem
« Отговор #2 -: май 07, 2008, 03:22:03 pm »
Dear Alisa ! Това че все пак споделяш проблема си означава че искаш да го решиш. Решението обаче ще зависи повече от теб отколкото от когото и да било другиго. Ще стъпя на казаното от теб а именно че мозъка ти е в ‘дупка’. Мисля (но не съм сигурен) че му казват “депресия”. Ще се опитам да обединя тези две понятия като с помощта на едното ще ти обясня какво според мен можеш (и трябва) да направиш за да излезеш от тази “дупка”. Лично аз излязох от много ‘дупки’(щом съм тук). Ако този фрум беше факт преди 20 години щях да го ‘зареждам’ с теми почти всяка седмица като се почне от това че съм беден, че съм грозен, че шефа ми не ме оценява, че жените не ме искат , че .... каквото се сетиш. На базата на тези мои спомени мога да се поставя донякъде на твоето място. “Дупката” или “депресията” създава един вид “гравитация” която пречи на съзнанието да излезе само от нея. Мислейки непрекъснато за състоянието в което си съзнанието постепенно изкривява възприятията ти за околния свят до степен в която спираш да виждаш начин по който да се измъкнеш от “дупката”. Поне при мен нещата са стигали до състояние в което единствения и възможен изход е бил да “приключиш” със себе си или както се казва ‘точка на пречупване’ или ‘граница на поносимост’. Във физиката също има такова състояние - “устойчиво равновесие”. Представи си топче на дъното на съд с форма на полусвера. Ако приложим някакво въздействие на топчето то излиза от състоянието на равновесие за известно време но под въздействието на гравитацията винаги се връща в същото състояние. Ако увеличим мислено рзмерите на съда и заменим топчето с човек ще стигнем до физически аналог на състоянието в което описваш че си. Един човек на дъното на дупка с диаметър 40 метра се намира приблизително в същото състояние на “устойчиво равновесие”. Изхода от ситуацията изглежда лесен защото в началото основата е почти равна. По пътя към изхода обаче наклона става все по-голям, а накрая има отвесна стена. Приблизително същото е състоянието и на човешкото съзнание оказало се в подобна “дупка” или както реших да я наричм “депресия”. Изхода от подобна дупка не е възможен ако самия човек не “вложи енергия” в това. Пасивния подход към решението на проблема доближава състоянието на съзнанието до примера с топчето. Преди време когато учителството беше призвание, а не начин за оцеляване имаше кръжоци по физика където задължително се правеше този опит. Колкото и близо до ръба на полусверата да поставиш топчето то се връща в състоянието на ‘долна мъртва точка’ след известно време тъй като самото топче няма собствена енергия,а се ‘подчинява’ само на гравитацията. Какъвто и психолог да поеме случая ти, колкото и “далеч” да те изведе от сегашното ти състояние ‘гравитацията’ създадена от ‘дупката’ ще те връща на дъното. Ако обаче вложиш и собствена енергия в решаването на проблема си т.е. използуваш “инерцията” от помощта (която се надявам да получиш) и приложиш собствена сила (в случая “воля”) със сигурност ще се измъкнеш от ‘дупката’. Сигурно си наблюдавала демонстрации на скейтъри вурху рампа с формата мна буквата U. Тръгвайки от най-ниската точка и прилагайки сила в комбинация с инерция всеки път стигат по-високо и по-високо докато накрая “побеждават” гравитацията и правят вевъзможни неща – същото е. Не мога да ти кажа обаче кое (или какво) ще те изведе от “ниското” тъй като както правилно отбелязват останалите съфорумци не съм нито психолог нито господ (за което можеш непълно да им се довериш). Знам че не ти помагам много но на фона на петдесетината (до момента) сеирджии видяли и прочели темата – все е нещо.
Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не.
Затова внимавайте за какво мислите.
Уейн Дайър, "Вдъхновението"

darka

  • Member
  • *
  • Публикации: 9
    • Профил
imam problem
« Отговор #3 -: май 08, 2008, 02:11:44 am »
Мила много добре те разбирам, защото и аз преживявах целия този ужас на етапи в по-голяма степен, после в по-малка, но така почти 5 години. И знаеш ли до какъв извод стигнах...сама не мога да преборя това, макар че все си казвам, че съм здрава, че всичко ми е ок, наливам си позитивизъм в главата, но не се получава и реших да се обърна за помощ към специалисти. Затова не си губи времето и не чакай да ти мине, а си помогни като говориш с психолог. Аз съжалявам, че не започнах по-рано лечението си, а все си мислех, че ще мине така изведнъж, както и се появи...но уви! Не губи кураж обаче. При мен се появи и след известно време изчезна за година и половина, в която пак живеех, но след това пак нещо отключи паническия страх и затова реших да се взема в ръце най-накрая и да се обърна към по-адекватни от мен в тази сфера хора. Успех ти желая!

alisa

  • Member
  • *
  • Публикации: 2
    • Профил
imam problem
« Отговор #4 -: май 12, 2008, 01:15:20 pm »
Mnogo blagodaria za otgovorite!Mnogo e hubavo da znaesh che ne si sam i ima hora koito sa ili sa bili v tvoeto sustoianie i otdeliat ot vremeto si da te okurajat i da se opitat da ti pomognat.Blagodaria na vseki pootdelno,purvo na psihologa,na cdman-naistina se nadiavam che shte imam sili da vloja dostatuchno sobstvena energia i da pobedia gadnata "gravitacia",koito me vrushta vse na dunoto i v dupkata,nblagodaria sushto na darka-i az mislia che triabva da se konsultiram sus psiholog no naistina mi se iska da opitam sama,zashto kakto pishe i cdman,az smiatam che i vsichkite lekarstva i kompetentni hora na sveta niama da mi pomognat da izliaza ot tazi "dupka"ako az samata ne go iskam,razbera i opitam.Ili moje bi i da gresha....