Не, не съм преодоляла нищо, за жалост... Майка ми се оперира от рак на матката, бях неотлъчно до нея, а преди това почина баба ми (майката на моята майка, втората ми майка)..Започнах да чета и събирам много информация за това заболяване. Отне ми време, но не ме отне от проблема ми. После срещнах един много добър, притеснителен и всеотдаен мъж със странна майка, която не ме приема и до ден днешен. Получих много огорчение и лоши думи..Отидохме на квартира с възлюбения, макар той да беше много против, при жилище в София...забременях, родих, получих следродилна депресия, започнах да пия, не концентрати, но бира, и то в голямо количество..В момента детето ми се нуждае от мен, аз опитвам да му дам всичко...но ми трябва време с чашката. Мъжът ми я глези до безобразие, когато има време и настроение, а когато няма са караме и си прехвърляма отговорностите. Обичахме се, аз още го обичам, но той загуби ...нещо, вече сме като съквартиранти. Аз спя в отделна стая с детето, той в друга. Помага ми в домакинството много, но толкова. Аз продължавам да пия и бира и хапчетата си. Знам, че не е добре да се смесват, знам че нищо което правя не е добре...Вече и черния дроб ме боли, но...