Автор Тема: преживяна катастрофа и страх от возене в кола  (Прочетена 2486 пъти)

dakadak

  • Гост
на кратко-преживях страшна катастрофа и сега ме е страх да се возя при приятеля си и при приятелите му а постоянно ходим някъде. http://www.monitor.bg/article?id=258641 -това е нашата катастрофа. Вчера ходихме до рилския манастир и при едно изпреварване изпаднах в жестока криза,разревах се,разтреперих се беше ужасно. Снощи сънувах починалото момиче.Като пътувам с кола постоянно в главата ми е как някой се удря в нас.Возя се,но съм изнервена а и моят приятел и приятелите ни карат много лудо.Не знам какво да правя и как да се справя с страховата си невроза.
« Последна редакция: юли 11, 2011, 12:01:52 pm от dakadak »

diplodon

  • Member
  • *
  • Публикации: 296
    • Профил
Re:преживяна катастрофа и страх от возене в кола
« Отговор #1 -: юли 11, 2011, 12:23:45 pm »
Ами заради такива като малоумния ти приятел и неговите дружки за съжаление ще продължават тези касапници по пътищата, а ти ще се молиш да не си поредната жертва. Как да се справиш със страха си...ами понеже явно си достатъчно глупава, няма как да стане.
Роди ме мамо тъпа, аз сама ще се изруся !!!

Ignat

  • Member
  • *
  • Публикации: 66
    • Профил
    • Ел. поща
Re:преживяна катастрофа и страх от возене в кола
« Отговор #2 -: юли 11, 2011, 01:27:24 pm »
diplo,
Недей така грубо!
То е ясно, че девойката няма акъл, щом продължава да се вози с въпросния малоуник, но това е отделен въпрос.
--------
Аз си мисля, че определено има нужда от професионална помощ за справяне с тази фобия. Дано от e-therapy й помогнат.

diplodon

  • Member
  • *
  • Публикации: 296
    • Профил
Re:преживяна катастрофа и страх от возене в кола
« Отговор #3 -: юли 11, 2011, 01:47:57 pm »
Няма как да не съм груб, направо побеснявам като ги виждам такива самоуверени самоубийци. Тя сама не иска да си помогне, каква професионална помощ да иска...
Роди ме мамо тъпа, аз сама ще се изруся !!!

etherapy

  • Administrator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Re:преживяна катастрофа и страх от возене в кола
« Отговор #4 -: юли 11, 2011, 02:14:58 pm »
Здравейте, dakadak! Преживяла сте тежко крисно събитие с опасност за живота. Реакцията на психиката Ви е закономерна, но тъй като е минала почти година от инцидента, а Вие имате подобна симптоматика, това означава, че не сте преработила случилото се и към момента функционирате кризисно. Необходимо е да се пристъпи към психотерапевтична интервенция +  медикаментозна ( евентуално), тъй като нервната Ви система е изтощена от продължителното кризисно функциониране. На лични съобщения ще получите координати на специалист. Бихте могла да ползвате паралелно с това услугите на сайта.

абонатаелуд

  • Member
  • *
  • Публикации: 79
    • Профил
    • Ел. поща
Re: преживяна катастрофа и страх от возене в кола
« Отговор #5 -: март 31, 2012, 11:20:33 am »
помниш ли детайлно катастрофата или си била загубила съзнание и само лошия неприятен спомен те боли и те кара да те е страх като мярка за предпазливост ?
,,нИКОГА НЕ СЪМ ВИЖДАЛ ДИВО СЪЩЕСТВО,КОЕТО ЧУВСТВА САМОСЪЖАЛЕНИE

Птицата пада премръзнала от клона...без капка съжаление към себе си...

абонатаелуд

  • Member
  • *
  • Публикации: 79
    • Профил
    • Ел. поща
Re: преживяна катастрофа и страх от возене в кола
« Отговор #6 -: март 31, 2012, 07:03:05 pm »
аз имам такава катострофа че бях на първа страница по абсолютно всички вестници и заглавието беше едно и също,, Полет,, после имах страх от бързите скорости и чак след години започна да ми се връща полека полека паметта къде съм бил преди катастрофата вече в детайли и т.н.тиквата ми е лепена но оживях аз и човека до мен ааа не човек а жена беше тя и и нямаше нищо освен една единствена драскотина :))Да е жив и здрав доктор Гецов от търново че ме спаси...и до ден днешен си останахме приятели и се чуваме.Бях бинтован като мумия с лявата ръка не можех да вдигна и лъжица,но много силна воля много характер и много усилия ми костваше да си върна формата.Като се прибрах от болницата започнах с 500гр гири да тренирам мускула си на ръката и че думата ми беше почнах да се отклонявам ...че силния дух на тялото и мозъка трябва да се пускат в действие в такива момента жаждата за живот.Моя съвет към теб е не пак да се качваш на влака на ужасите при приателя ти въпреки че и той е пострадал психически ...ами говорете разбери и той какво мисли по въпроса и така вземи решение...
,,нИКОГА НЕ СЪМ ВИЖДАЛ ДИВО СЪЩЕСТВО,КОЕТО ЧУВСТВА САМОСЪЖАЛЕНИE

Птицата пада премръзнала от клона...без капка съжаление към себе си...