Последни публикации

Страници: 1 ... 7 8 [9] 10
81
Зависимости / Зависимост към захар
« Последна публикация от zvezdi4ka - юни 05, 2015, 11:55:58 pm »
От хаоса в главата ми е трудно да започна...и да напиша мислите си систематизирано и подредено...

Преди години писах във форума, връщам се към тази стара тема и ми става едно такова хубаво...и си припомням, че мога да променя нещата, когато не ми харесва нещо :) Този път обаче не знам как...

Прекалявам със сладкото ужасно много - вафли, шоколади, плодове и всичко що има захар в него... От 4 години е така. Опитвала съм да се огранича, да спра да ям захар множество пъти. Получава се за около месец максимум. Коства ми огромни усилия на волята да хапна само едно парче шоколад и да не го изям целия или да се задоволя с едно парче торта или да откажа каквото и да било сладко като ми предложат. И в края на краищата се натъпквам. Особено в моментите, когато съм сама. Винаги търся нещо, с което да се занимавам и ангажирам съзнанието и да не мисля за нещо сладко... А захарта...колкото повече ядеш, толкова повече ти се яде. Не съм с наднормено тегло, защото спортувам много. Но тялото ми не се чувства добре. Постоянно ми е тежко, излизат ми пъпки по цялата кожа и т.н. Да не говорим, че през месец съм по зъболекари, да не споменавам риска от диабет.

Много пъти съм анализирала поведението си - какво ме подтиква да ям толкова много захар, как се чувствам след това, как се чувствам като не ям седмица-две захар. Като отида в магазина и преди да си купя поредния шоколад знам, че после ще се чувствам виновна, че ще го изям целия и въпреки всичко го купувам...

Нали уж като се опитваш да премахнеш някой навик, трябва да запълниш празното място с нещо друго. Но не знам с какво. Не знам каква е причината. Както казах, опитвах много пъти и не ми се получава. И всеки ден е едно ново начало на моята фикс идея и анализите започват от начало, и търсенето на причината... Чувствам се зле и не зная какво да направя, за да преборя този упорит, лош и вреден навик.... Пък и се обичам достатъчно, за да не оставям тялото ми и съзнанието ми (щото съм сигурна, че корена на проблема е там, но още не съм го открила) да страдат  ;D
82
Най-личните Ви тревоги / Re: Ниско самочувствие
« Последна публикация от JeniPetrova - юни 05, 2015, 06:54:03 pm »
Здравейте , бих искала , но не знам как да започна въпросната сесия. Моля ви , бихте ли ме упътили
83
Здравейте! Майка съм на 4 год.момченце.С бащата сме разведени от 1 год.и детето живее при мен.Само , че той още от малък ббеше по нервен , по избухлив .Например излизаме на разходка с количката и в момента в , който се спра да говоря с някоя майка той се тръшкаше в количката и започваше да вика и това е докато не тръгна пак.Минахме през периода на автоагресията , но смятам , че сме го преодоляли.Сега ходи на детска градина , но това което ме притеснява е че не желае да общува с децата .Не им говори , не се запознава с тях , не играе стях.Само да вметна , че той проговори и мн късно. Госпожите в градината казват , че е спокоен изпълнява всичко което му се каже , но не се включва в общи игри и занимания.Когато сме на детска площадка , той предпочита да играе сам , като задължително трябва да вижда.Ходихме при няколко детски психолози и те казват че има черти от аутистичен тип.Само че сега посещава логопедка , която е и детска психоложка , но според нея няма такива прояви.По-скоро е поведенчески проблем.Само да добавя , че е бил пряк свидетел на множеството ни сскандали и боища с баща му. Незнам как да го тълкувам това негово поведение.Логопедката каза че може да е по притеснителен , по свит .Посъветвайте ме какво да направя и как да постъпя.
84
Най-личните Ви тревоги / Re: Страх ме е да шофирам
« Последна публикация от denslavatr90 - май 29, 2015, 06:16:27 pm »
Здравей, имам същият проблем, с тази разлика,че не шофирам от 5 години. Когато изкарах книжката шофирах отлично, претърпях леко ПТП, но ми остана страх от тогава. Сега,когато някой ми каже " Качвай се в колата да караш" изпадам в ужас и започвам да премислям всичко, кое как се правеше, дали така беше или иначе. Разговарях с инструктор за опреснителни, след като му обясних всичко, той ми каза, да премахна страха си и тогава да се кача било то на учебен или личен автомобил и това, че имам книжка, не означава,че ставам за шофьор. Обясни ми,че страхът от шофиране не е нещо,което ей така изчезва и е по-добре,ако не се чувствам сигурна зад волана, да не се качвам. Все още си пресен шофьор и всичко е въпрос на навик, шофирай винаги,когато имаш тази възможност, независимо дали има шофьор с теб или не, ти се качвай зад волана. Ако въпреки практиката не се чувстваш спокойна, по-добре не шофирай. Ще се радвам да прочета и професионалното мнение по въпроса. Успех :)
85
Любов и интимно партньорство / Re: Съжителство с родителите му
« Последна публикация от denslavatr90 - май 29, 2015, 06:07:36 pm »
За съжаление той категорично отказва да живеем отделно, не желае да се изнесе от къщата. Споделих това което ме тревожи и очакванията, спрямо родителите си той не намира проблем. Сега иска да се върнем с детето, бил осъзнал грешките си, но все пак да не очаквам съвместна работа в домакинските задължения, като излизам все пак да съобщавам,че излизам, след това че се прибирам. След всички реплики при раздялата, сега казва,че ей така ги бил казал, защото бил изнервен. Наистина не мога да преценя кое ще е най-доброто за детето. Благодаря за подкрепата и съветите.
86
Съобщения / Re: За намирането на карти E-CARD
« Последна публикация от gery2852 - май 26, 2015, 02:08:04 pm »
Здравейте, бих искала да си запиша юас, но изглежда, че всичко е резервирано и няма нито един свободен час. Може ли за малко помощ.
87
Семейството / Проблемно дете
« Последна публикация от tatjana83 - май 26, 2015, 09:08:31 am »
Здравейте,
Пиша тук, защото вече изчерпах всички варианти за решаване на проблема, който имам. Ситуацията е следната: Мъжът ми има първи брак и момиче от него, което в момента е на 13г. С майката са разведени от 4г. Детето с всяка изминала година променя характера си, което е нормално, но проблема е че много изостава в училище, няма интереси към нищо , което го заобикаля интересува се само от момчета - нищо друго! Поведението и е на 15- 16 г. момиче, а умствения и капацитет е на 10 годишна. С баща и я пращахме на уроци, което малко помогна, но майката не се интересува как ще завърши дъщеря и. Преди месец приятели ни се обадиха и ни показаха снимки в интернет, на които момичето е по сутиен и прашки, после намерихме снимка, на която пие алкохол. Ние и се караме, а майката счита това за нормално. На фона на това поведение тя не може да чете- срича, не знае таблицата за умножение. Учителите при които ходеше на уроци откриха сериозни пропуски. С нищо не можем да я стимулираме да учи, нито да си промени поведението. Бащата е “вдигнал ръце“, защото не иска разправии с бившата си жена, а на мен ми е мъчно, че това дете се ползва от ситуацията върви към провал. Приятелите ми казват, че не трябва да се занимавам и да се меся. Незнам  как е правилно да се подходи и дали все пак те не са прави. Моля за съвет!
88
Сексът / Re: Девствен на 26
« Последна публикация от etherapy - май 25, 2015, 03:56:03 pm »
Здравейте, IB88!
Извинете ни за забавянето!
Това, което сте споделил тук е не толкова рядко срещано при младите хора - отчуждеността, липсата на близки хора и изолацията са чест спътник напоследък. Добре би било да говорите с психолог, за да се навлезе в дълбочина на проблема, защото той има своите корени, не се е появил току така. Нека се започне с възрастта, в която детето започва да се социализира, когато връстниците стават значими, а не родителите. Това е много важен преход за едно дете и когато има травматична ситуация или нещо, което детската психика е запазила като травматичен опит, е добре да се стигне до този момент и да се огледа от всички страни. Определено тук има значение и това как вие възприемате себе си и ви препоръчваме веднага да "отлепите" от себе си етикета "социален инвалид", защото той винаги ви слага в определени рамки, в които вие самият сте се възприел. Можете да запишете безплатната си сесия, тук в сайта, за да говорите с психолог и да намерите заедно корените на случващото се с вас и да изработите нови стратегии на поведение. Успех!
89
Най-личните Ви тревоги / Страх ме е да шофирам
« Последна публикация от nnn02 - май 24, 2015, 07:19:45 pm »
Здравейте, имам страх от шофиране.По-скоро се страхувам преди да седна зад волана от това, какво би могло да се случи.Имам книжка от 4 месеца.Шофирам сама, но много рядко.В повечето случаи гледам съпруга ми да е до мен.В интерес на истината се справям добре.Дори изпитващия ми каза, че имам потенциал...
Просто искам тези мисли да спрат да ме измъчват и да се качвам в колата без страх.
Преди години загубих много близък човек в катастрофа и от тогава ме измъчват страхове, свързани със загуба на близък човек и съответно страх от шофиране.Дълго време не се престрашавах да запиша шофьорски курс.Сега вече съм шофьор и самото шофиране е необходимост за мен в момента.Живея в чужбина и без кола е почти невъзможно...
Ще съм Ви благодарна, ако мога да получа професионален съвет от Вас.
Поздрави!
90
Най-личните Ви тревоги / Чувствам се зле!
« Последна публикация от pinko - май 22, 2015, 04:38:01 pm »
Здравейте! Пише Ви едно почти отчаяно 25 годишно момче. Роден съм в добро семейство, имам добро образование. Работата, която практикувам в момента ми носи наслада. Имам успехи както в ученето, така и в работата. Приятели, познати, с които си прекарвам времето добре, не ми липсват. Здравословно също нямам проблем, който да не ми позволява да живея пълноценно.
От 16 годишен усещам, че имам влечение към моя пол. Опитвах се да потискам емоции, опитвах се да не обръщам внимание, но влечението си остана все така силно. Не искам да бъде така. Ставам с мисълта, че съм виновен, ставам с мисълта, че съм болен, ставам с мисълта, че ще нараня дълбоко своите родители. Страхувам се за бъдещето си, страхувам се от самотата, страхувам се, че престоят ми на тази земя ще е крайно непълноценен. Отслабнах, често плача, затворих се в себе си, появиха се проблеми с кръвното, съня. Изпаднал съм в състояние, че не очаквам да ми се случи нищо добро. Чувствам се като един пълен боклук...
Как да продължа напред?
Страници: 1 ... 7 8 [9] 10