72
« Последна публикация от stunkaaaaa - юни 24, 2015, 10:58:50 pm »
Така , ето я и моята история, която още продължава. Свързано е с марата(марихуана). Вмомента съм на 14 и 8 месеца, това се случи преди два месеца. Вече бях пушил около 6 пъти, панирвал съм се , но и съм изпитвал еуфория. Така, бяхме на даскало , голямото междучасие. Двама от 8 клас-аз и едно момче и трима от 11клас, не че има значение. Палим, пушим , влизам в час и почнах да се панирам, много се панирах, чувствах се в филм, просто бях получил паническа атака, гледах се отгоре, изпитвах силен , ама много силен страх, сърцето ми биеше силно. много се бях притеснил. Както обикновено това свърши- 2-3 часа, доспа ми се , всичко на място. Но вечерта пак ме хвана, отново силен страх , сърцебиене, паника. Оправих се, сутринта , малко след като се събудя пак, оправих се, вечерта пак. Не издържах , събудих баба ми , отиваме на спечен кабинет, целия треперих , мислих , че има някой зад мен. Който се е напушвал и се е панирвал-знае какво е , абсолютен ад. Дадодха ми един валидол и след това един валериян, поне ми се доспа. Постепенно симптомите избледняха -за тез дни съм изпил ужасно много вода с цел да си прочиствам организма. Точно седмица , влед великото напушване, се напихме и отново същата ситуация, вече направо не издържах. Вечерта започна това нещо- тъга , реве ми се , нямам интерес, седя с вирната глава , не мога да спа, не ям , нищо не правя. ЗА няколко дни нещата станаха паническо разстройство доколкото разбирам. Панически атака, събуждам се с тази мисъл, лягам с тази мисъл, поглеждам се в огледалото-Кой е този човек, не съм аз, защо се усеам чужд на себе си? Чувствам някак вътре в себе си , сякаш съм заключен в собственото си тяло и то не е мое. дали свяета съществува, къде съм , дали не халюцинирам, как по дяволите живея, сигурно го измисялм, дали сега като напиша това някой ще го прочете , сигурно е само в главата ми, дали сънувам, защо псотоянно си мисля , че ще полудея, единствената мисъл , която ме успокоява от въпроса дали полудявам е - Ами аз вече полудях, на къде повече. В началото още бях почнал да пия успокоителни чайове, имаше ефект , колкото да мога да запса по-лесно и да не се сещам толкова за това, защото сетя ли се -отново всичко, а имам чувствот , че живота не е живот , ако не се сетя, не знам как да го обясня. Пуших отново трева-две малки дръпки от един жумел, пак на даскало. Тогава ме хвана , малко, бях притреснен , но определно малко или много преодолях този страх и се чувствам много по-добре, но в никъкъв случай напълно добре. Още сетя ли се за това дали живея или не , мисълта, няма да крия, побърква ме. Все едно пропадам. Къде ще ходя по лекари сега, не знам. Мисля да започна да пия триптофан, да намаля чая , защото мога да се натровя, или да пия капките на др бах , доста били ефективни при страхови неврози и подобни. Просто чувствам главата си пълна с мисли и все едно има двама човека в мене-негативността и опита за някаква надежда да се оправя. Не си позволявам да кажа , че ще се орпавя просто, вендага си казва няма и пак усещането , че проападам. Често сънувам кошмари, онзи ден със сънна парализа, което е плашещо , но добре , че знаех какво е , не можех очите да си отворя, да мръдна. Оф, какво да кажа повече, пооправих се за два месеца, които направо си бяха от както се помна, вече ми писна и яда лекува това доста, просто в един момент ти писва и нещата се пооправят, но дереализацията и деперсонализацията остават много дълго време , даже години, така че просто отивайте на психиатър и почвайте антидепресанти, никък не са вредни, както казват всички. Просто трябва да намерите точния АД. Доколкото за тревата, просто на някой хора не им влияе добре, фамилно обремени хора с психични забоялвания-неврози , психози при такава паника лесно се получават и хора с проблеми в семействтото. ЗАгубих интерес за трева , надявам се да не се върща, сравнително безопасен наркотик , но просто на някой хора не влияе добре.
Последни публикации
