Последни публикации

Страници: 1 [2] 3 4 ... 10
11
Млади родители и възпитателни проблеми / Re: Е-therapy в поредица от статии за Pufies
« Последна публикация от etherapy - септември 28, 2016, 02:01:54 pm »
Детската памет. Как да я развиваме като родители

Паметта претърпява сложно развитие. Но активността на малките деца не изисква сложни форми на памет. Затова паметта им е кратка. Наблюдавала съм как реагират бебетата, малките деца и възрастните, когато лаборант им взема кръв за изследване. Малкото бебенце не разбра къде се намира и какво ще се случи до момента, в който усети болката. След като мине болката, моментално спира и плача. Бебето не преживява предварително събитието и бързо забравя за него. Малкото дете реагира почти по същия начин. Разликата е в това, че ако идва за втори или трети път то вече знае (децата помнят повече негативните емоционални преживявания) и предварително може да поплаче и да се побунтува в желанието си да избегне болката. А възрастният човек три дни преди интервенцията може да мисли как ще му прилошее, как ще припадне когато му вземат кръв и още толкова да страда след това (разбира се, тук хиперболизирам и става дума само за определен тип хора, които имат страх от подобни интервенции). Примерът илюстрира това как емоциите се свързват със събитията, които помним и остават закачени и запаметени в дългосрочната памет на възрастните, а при децата е по-различно...

Паметта от утробата
По време на бременността, след 16-та гестационна седмица се развива слухът. Ембрионът запомня майчиния и бащиния глас още докато е в утробата. Проведени са редица изследвания с четене на едно и също стихотворение от майката в продължение на четири седмици (между 33-та и 37-ма гестационна седмица) и те показват, че в 37-та седмица от бременността, бебето реагира с промяна на сърдечния ритъм на римата, прочетена от майката и не реагира изобщо на същата рима, прочетена от други хора. За това слушането на приятна музика и спокойствието са важни по време на бременността.

Първите месеци
В периода от раждането до 1 годинка на детето служи най-вече разпознавателната памет. След 3-4 месеца то може да запази в паметта си особено значими образи – разпознава лицата на мама и тате, техните гласовете, интонация... За малкият човек всичко е ново и той го опознава с любопитство. Затова е добре да има много цветове и форми около него. Важна роля в развитието на детската памет има въртящата се играчка за креватчето, която освен визуално въздейства слухово и кинестетично на детето. В нашето училище за бременни препоръчваме на майките да говорят на децата си, да им разказват какво правят, какво ще направят заедно, къде ще отидат, независимо, че те не могат да отговарят. За тях е важно да запомнят тези звуци и детайли от общата картина. След 8 месечна възраст детето търси предмети, които познава. За да развиете тази способност скрийте играчка под одеалцето близо до детето така, че то да вижда какво се случва. То веднага ще я потърси и намери. Повторете отново играта, като скриете отново на същото място, а след това смените на ново. Други подходящи игри за тази възраст са гимнастика, която е съпроводена от разказ на майката какво и как прави. Играта „Дай боц” спонтанно се използва от повечето родители и е забавна за децата.

Във възрастта между 2 и 3 годинки.
Детето е мобилно. То се придвижва свободно в пространството и така разширява още повече кръга на познанието. Затова най-активна е двигателната памет. Детето запомня различни действия и движения. Например карането на колело. Който веднъж се е научил на това, няма как да го забрави. Около две годишна възраст на преден план излиза възпроизведителната памет. Детето повтаря думи, движения, имитира животни, може да разказва. Дори си спомня какво се е случило преди 2 или 3 дни и успява да разкаже. В този период децата са като попивателни за приказките, които им четем преди заспиване. Всеки родител знае, че детето му може да повтори дума по дума любимата си книжка, която е четена достатъчно дълго и ако родителят пропусне абзац или промени дума, то веднага ще забележи. Добре би било да питате децата, а те да разказват за минали случки. Те помнят много добре емоционалните събития и могат да разкажат с охота. Игрите, които включват стихче с движение са добър подход – „Дай, бабо, огънче”, „Замазала баба стеничките”, „Варило мишленце кашичка”, детска гимнастика „Да построим къщичка”. Да запомним цветовете на светофара също е достижимо от децата на тази възраст.

Във възрастта между 3 и 4 годинки
Вече можем да говорим за асоциативна памет. При запомнянето на думи, детето намира общи признаци между предметите и ги квалифицира. То знае, че кофичката си има лопатка, на четката и трябва паста, на куклата – дрехи. Умственото и физическо развитие в детска възраст се развиват бурно и едновременно. Ето защо колкото повече едно дете се движи, толкова повече неща може да запомни. Всичко, което предизвиква реакция и емоция се запомня, особено това с отрицателен знак. В тази възраст игрите с картинки и цветове са много полезни. Освен това самите деца могат да направят рисунки. С тези рисунки или изрязани картинки също може да се играе обучително. Родителят ги подрежда по определен ред, а детето го наблюдава. След това се разбъркват и детето трябва да ги подреди така, както са били. Друга игра е свързана с това на детето да се покаже снимка или картинка на любим анимационен герой като му се даде инструкция да запомни най-много детайли – какво прави, с какво е облечен, какви цветове има, какво друго има на картинката. Детето разглежда картинката 20-30 секунди, след което трябва да съобщи какво е запомнило. Естествено, прави го и родителят, за да бъде пълна забавата.

Скъпи родители, не е нужно да правим от децата си гении, да ги засипваме с упражнения и да градим план за светлото им бъдеще. Амбициозни родители започват сериозно обучение в съвсем ранна възраст, но това не е ефективно. Така само обричат очакванията си на неуспех, защото всичко с възрастта си. Просто бъдете информирани и готови да дадете във всеки етап от развитието на детето си това, което му е необходимо. Търпение, повторение и забавление  Изпълнени ли са  и трите условия няма да има никакви трудности.

12
Млади родители и възпитателни проблеми / Re: Е-therapy в поредица от статии за Pufies
« Последна публикация от etherapy - септември 28, 2016, 02:00:53 pm »
Моят плюшен приятел. Ролята на преходния обект в детското развитие


Често родителите се притесняват от силната привързаност, дори пристрастеност на детето към определен обект (играчка, одеялце или друг предмет). В тази силна връзка няма нищо притеснително, защото тя е етап от детското развитие.
Моето меченце, моето зайче, моето мишленце, моето юрганче, моето одеялце, моята възглавничка..... ролята на този важен за детето обект може да бъде заета от много предмети. Важно е да са приятни на пипане, мекички, даващи усещане за топлина и комфорт. Те са временните заместители на мама.
Детето има нужда от такъв обект, за да може по-плавно и леко да се отдели от майката. От етап на пълна зависимост то пристъпва към етап на относителна независимост и тогава има нужда от нещо, което да направи процеса плавен. Чрез любимата играчка се удовлетворява и необходимостта на детето от илюзии. То се нуждае от  пространство  между реално и фантазно, за да може да премине нетравматично през отделянето от родителите. То има нужда от предсказуем свят и доверие.
От четвъртия месец до около една година бебето развива привързаност към т. нар. преходен обект. Този предмет става много специален и се ползва със специален статут. Той е винаги близо до детето. Когато излиза на разходка, то е непременно в неговите вещи, присъства през нощта и бебето го гушка или просто докосва, за да знае, че е до него. Забравената любима играчка на детето, когато семейството е тръгвало на път, е била причина за спешен обратен завой. 
Любимият предмет е изключително важен в ситуации на тревога, самота и при заспиване. В практиката си имах случай с тригодишно дете, което винаги носеше в раничката си любима възглавничка, дори когато ходеше на детска градина. То имаше нужда да носи възглавничката и по време на обедния си сън да я гушка (вместо мама). Това продължи около година. След което съвсем спонтанно тази ценност остана вкъщи и вече нямаше нужда от нея. Родителите в началото бяха много притеснени, защото това имаше своите неудобства, но в детската градина срещнаха разбиране и подкрепа.
Този специален предмет наричаме „преходен обект”. Той има способността да дава чувството на сигурност - една от най-силните детски потребности. Трябва да се прави разлика между преходен обект и т.нар въображаем приятел. Преходният обект се явява материален заместител на значимия възрастен (майка, баба или който гледа детето). Въображаемият приятел е духовен „съратник”, към който детето се обръща в моменти, в които изпитва потребност от разбиране. В моята практика имах четиригодишно момиченце, оперирано от сливици с отказ от комуникация. Начинът, по който детето проговори, беше именно чрез въображаем приятел, който самото дете „създаде” и чрез който се върна към нормална форма на общуване.
За да придобие своята специфичност и да заеме мястото на най-значим предмет, е необходимо да има някои характеристики:
-   да го избере самото дете
-   да търпи както много гушкане, така и хвърляне, скубане и всичките дейности, чрез които едно дете може да изрази емоциите си върху него
-   да е приятен на пипане, да дава топлина, да има жизненост в него
-   да не се променя (само когато детето реши може да го промени). Често сме виждали такива играчки в окаян вид – скъсани, изцапани, но пък толкова ценни 
-   да  е винаги там, където детето може да има лесен достъп до него. Детето да има контрол над нея по всяко време
Предметът губи своето значение постепенно с разширяване на интересите на детето. Можете да го откриете захвърлен като непотребна вещ, която до вчера е била толкова скъпа за него. Не всички деца преминават по един и същи начин през този период. Погрешно се смята, че деца, на които липсва внимание се привързват към играчките си. Напротив, изследвания са показали, че това явление се наблюдава при деца, които са обгрижвани с достатъчно внимание и любов от родителите. Факт е, че психиката  е саморегулираща се и балансираща система. За това не бива да и пречим. Независимо, че мечето е мръсно и неугледно, независимо от това, че детето гали одеалцето си като в транс докато заспи или има други ритуални движения, е важно родителите да уважават и оценяват детския избор. Това подпомага изграждането на доверие.
13
Работното място / Re: Жената на шефа
« Последна публикация от etherapy - юни 27, 2016, 10:25:07 am »
Здравейте! Много е важно в тази ситуация да прецените и разграничите това, което зависи от вас и е по вашите сили и това, което не е във възможностите ви (а е ресурс на другите хора). Както сама много добре сте забелязала - хора различни, нрави също и в тази връзка прекалено големите усилия от ваша страна да доказвате нещо на другите хора ви отнемат от ресурса да се справяте със задачите. Би било добре да се опитате да освободите мислите си от това какво ще кажат или какво ще си помислят другите, за да не влизате в капана на чуждите очаквания и да се опитвате да напасвате поведението си. Смятам, че нищо повече от това, което правите не зависи от вас. Ако човек има желание и потребност да го оцени, ще го направи. В противен случай каквото и да сторите, то няма да има никакво значение за другите хора. Помислете за това как вие самата да се чувствате добре не заради колегите, а заради самата себе си. Успех!
14
Работното място / Re: Неспособност да се задържа на работа
« Последна публикация от etherapy - юни 27, 2016, 10:18:24 am »
Здравейте Даниела! Това, което споделяте е недостатъчно като инфо, за да можем да се ориентираме. При всички случаи обаче не бива да си поставяте сама етикети или пък диагнози, защото човек започва да мисли селективно и да преработва информацията през тази доминанта. Вие сте във възраст, в която професионалното развитие е един от приоритетите и носи удовлетворение. За това е добре да поговорите с психолог за това какво точно се случва, за да се самонавивате и да искате да напуснете. Със сигурност този стереотип на мислене и повторение на поведение би могъл да се разбие. Хубав ден!
15
Работното място / Неспособност да се задържа на работа
« Последна публикация от Daniela - май 20, 2016, 11:57:15 pm »
Здравейте,

От едно известно време (година) не ми е възможно да се задържа на работа, въпреки че няма видима причина за това. Нямам никакъв проблем да си намеря работа, но много скоро след като започна (до седмица), изпитвам много силно и непреодолимо желание да не съм там, и никакво самонавиване и убеждаване не е в състояние да ме накарат да остана. На моменти ми е смешно, но това се превръща в сериозен проблем.
Подозирам и че съм със Социална фобия (нямам поставени никакви диагнози), това дали има значение?
На 25г съм.

Благодаря предварително на отговор!
16
Работното място / Жената на шефа
« Последна публикация от Rut - май 17, 2016, 02:38:13 pm »
Здравейте!
Работим със съпруга ми в една и съща фирма. С течение на времето и двамата се доказахме, като специалисти и отговорни хора. На мен ми възложиха отговорността по качеството, а него го издигнаха до ръководител в съответното звено. Преди година му предложиха работа като ръководител на новооткрития офис на фирмата в друг град. Приехме предложението, тъй като фирмата се ангажира да ни осигури работа и на двамата и квартира. В момента работим и двамата в един и същ офис.
Възникна обаче неминуемия проблем с колегите, с които комуникацията и отношенията бяха силно затруднени поради факта, че съм жената на шефа. Дългият ми трудов стаж мина през други три колектива, в които никога не съм имала проблеми с колеги. Добрите ми отношения с хората се засвидетелстваше от честите изказвания, колко позитивен и слънчев човек съм. Свикнала съм да бъда в помощ и услуга с каквото мога - съвет, пари, предмети и т.н.
Тук обаче ситуацията е различна. Многогодишно трупаните ми знания за отношения с хората, тук не ми вършат много работа. Мина година и половина и за изтеклото време се надявах - да бъда оценена като човек, стремящ се да работи основано на принципи. Принципи за лични и морално чисти отношения, гарантиращи, че личните ни разговори са предмет на лично споделяне, което изключва възможност тези разговори да стигат до ушите на шефа.
Въпреки всичко продължавам да работя в обстановка на недоверие. А всяка залежка и изискване от шефа към тях се тълкува многоаспектно, и както се казва го "отнасям" аз. Имаше дори изказване, че всяка жена управлявала мъжа си, всички искали да управляват - така по тази логика била изключено аз да съм друг човек и усилията ми да се сприятелявам с тях били лицемерни.
Бихте ли ми помогнали - има ли разрешение този казус? Има ли начин, човек действително да докаже, че работата си е работа и че е възможно човек да е принципен.
Как се гради доверие в подобна ситуация. Или просто да се примиря и да приема, че хората няма как да надскочат себе си. Много вярвам, че за всяка врата има ключ, стига да се положат достатъчно усилия той да се открие...
17
Препоръки / По-бързо одобрение и контакти.
« Последна публикация от anai - май 06, 2016, 11:42:54 am »
Ами мойта препоръка е да пускате по-бързо одобрение на темите (пуснала съм януари 26.  2016, сега е 6 май 2016 и нямам одобрение още), както и да имате мейл или телефон, за да се свързваме с вас не само чрез платформата на форума.

Благодаря.
18
Препоръки / Онкоболни
« Последна публикация от nati - април 19, 2016, 08:49:47 pm »
Никъде не намерих тема за онкоболни и как се справят с положението. Има и не намирам или просто няма такива тук?
Благодаря!
19
Семейството / Търсене на светлина в тунела....
« Последна публикация от v77ko - април 01, 2016, 07:09:08 pm »
Проблемът за  който ще пиша  се отнася до сестра ми, търся начин да  е изкарам от дупка в  която е попаднала но не зная как.
Ще опитам да  започна от началото, като 6 годишна претърпя сърдечна операция и може  би малко или много това до известна степен е докарахме до там да  е  пазим от всичко и всички за което вината ни е огромна за бездействието в тези години, завърши само основното си образование което беше проведено като частна ученичка и до там, последва пълен отказ от нейна страна да продължи с ученето си за средно образование. Последва затваряне в себе си, което продължава над 10-15 год. И тъпчене на едно и също място, отказва да признае че има проблем но отказва и комуникация с околния свят, ежедневието се състой в това  да закуси и цял ден пред компютърът,отказва категорично да излиза от домът си, разговаря само с близките си аз  не  съм един от тях, комуникацията и с мен е аз питам и отговорът най често е да/не  и това  е. Върхът беше  вчерашния ден в който в социална мрежа беше постнала: убита котка,гробища,смърт. При въпрос защо го е  направила не последва смислен отговор. Посъветвайте ме какви стъпки да  предприема за  да  успея да  е  измъкна от това  положение  в което  е в момента, защото започвам да  се  плаша от всичкото това.
п.с.
32 годишна е  сестра ми, аз  съм 6 години по голям.
20
Най-личните Ви тревоги / Re: Проблеми в общуването
« Последна публикация от Jo - февруари 24, 2016, 08:02:55 pm »
Здравейте и аз имам проблеми като повечето от вас с общуването.Направо към проблема  От малка мисля само за сметки, за храна като цяло нямах нормално детство.затворих се в себе си станах нервна,мнителна имам чувството че съм безлична и че не съществувам за този свят всичко ми е безразлично нямам вкус към живота.нямам приятели работа-къщи-работа . Не знам до кога ще издържа така отчаяна съм надявам се тука да получа помощ.
Страници: 1 [2] 3 4 ... 10