Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - empress

Страници: 1 [2] 3 4 ... 25
16
Ха-ха, във въздуха и Космоса видимостта е по-добра  ;) Там няма паметници и участъци с повишена концентрация на ПТП,  нито разни безсмъртни джедаи, които изскачат иззад завоя с триста в грамадните си джипки, тирове и цистерни.
Това не ме успокоява грам.

Пробвах с четене - не става.  :-[
Мъжът ми ми направи диск с детски песнички - също не става.
Опитахме да оставяме важните разговори за по време на път, за да се концентрирам в нещо достатъчно ангажиращо - пак не би.
Мъжът ми е добър и опитен шофьор, вярвам му, но във всеки миг очаквам Баба Меца да се излети иззад завоя и да ни помели.
Всеки завой и всяко изпреварване ме връзват на възел.
Да, именно логиката и съзнанието за "ограниченото ми можене" да влияя на ситуацията (на пътя има и други водачи - кой пил, кой недоспал, кой адреналиноман...) ми казват, че не сме застраховани, че опасността е съвсем реална.
И да, ясно, че емоцията раздухва страха, но тези паметници не те оставят да приспиш емоцията. На всеки 500 м ти напомнят, че си смъртен, dust in the wind... Като всяко лекарство имат странични ефекти - целят да вразумяват шофьорите, но пък някакъв процент от пациентите развиват неврози.  :-\

Не знам, аз лично чакам приватизацията на БДЖ. Да се очовечат още малко условията, и...  ;)

17
Да, и аз съм на 35 г., имам същия проблем и нямам представа какво да правя. Не виждам полянки и слънчогледи край пътя, съзнанието ми реагира само на десетките паметници и "стратегически" изложените намачкани коли. На къс път и в града няма проблем, но на дълъг ми се натрупва едно отчаяние и безнадеждност, и напоследък всеки път спираме тук-там по уширенията, за да се наплача от ужас и после да продължим. Голяма мъка е. След дълъг път по няколко дни не мога да се свестя. (Включително и сега, на срещата на форума на 270 км от София, през половината път до там плаках и после 5-6 дни не знаех къде съм.)
Не знам тези паметници доколко оказват дисциплиниращ ефект върху водачите по пътя, но за една категория хора са си жив психически тормоз. Като апокалиптичните стенописи на летището в Денвър - влизаш, и срещу теб три ковчега с мъртви деца!
http://mileidi46.blog.bg/hobi/2011/02/24/zlokobni-masonski-simvoli-v-denvyr.692979
Просто да пътуваш и да пееш!
Имала съм две травмиращи преживявания на път и не знам как се забравя видяното.

18
Искам само да разбера,когато ми каза че не ме обича - защо и се насълзиха очите...!?

Два пъти съм плакала при същите обстоятелства и отлично помня защо:
- от облекчение - че най-сетне съм събрала смелост да си призная, че не го обичам; че ще поправя една несправедливост и повече няма да се чувствам като консуматор на чуждата любов, която не споделям;
- от тъга за мен си самата - че така и не успях да ги заобичам, а заслужаваха. Когато те идеализират, това дава такова топло чувство за сигурност, такова приятно усещане за безгрешност! Чувстваш се като кралица, няма нужда да правиш каквото и да било, не е нужно да даваш, да се стараеш, да уважаваш... Някой те обожава просто защото те има! Трудно е доброволно да се откажеш от безусловната любов, това е такова удобство! И ми беше мъчно, че коректността повелява да се лиша от тази мека възглавничка. И двата пъти се изкушавах да остана във връзката, защото най-егоистично се боях, че повече никой няма да ме обича толкова...

Да, Trash, жените плачат за щяло и нещяло, включително и от елементарна почтеност.  ;)

19
Аз няма как да се обидя, защото Бог беше добър с мен - случих на мъж.   :)

Аз ако среща теб, ще понасям разочарованието Ти от някакъ РЪБ? Т'ва ли искаш да ни кажеш?
Кой е казал, че животът е справедлив?  ;) Всеки си носи някакъв багаж от миналото. Кой по-тежък, кой по-лек...

Пример за "лек" багаж: аз след една раздяла не разрешавах на следващия да гледа телевизия в мое присъствие, защото по същата причина бях зарязала предния.  ;D ;D ;D (Беше за  кратко.  ;))
Пример за по-"тежък" багаж: един познат каза, че вече ще сключи брак САМО ако преди това и последният комплект лъжички за кафе са записани на негово име! Смятай как звучи това на новата жена в живота му!

Уви, така е, при серийния си малшанс хората трупат горчивина и вдигат дувари около себе си, за да избегнат бъдеща болка. И стават практични циници. За обратното се иска твърде много мъдрост.  ;)

20
... все трябва да намерите начин за извличане на ползите докрай...
Момиченцата не се раждаме такива. Отначало пишем стихове и се радваме на макове.
После срещаме един такъв 'убавец, дето ни затрива 14 г. от живота, после втори, трети...
И ние спираме да се радваме на макове и почваме да мислим за апартаменти.  :-\

Нали и вие, момченцата, извървявате същия път с кучките в живота си? Същото е.
Ето, черпя те с това тематично парче.  :)
http://www.youtube.com/watch?v=mwNW8lqe1tk

И основно с текста му  ;) (орязвам повтарящите се неща):

WILD THING - SAM KINISON

Wild thing, I think you move me… But I wanna know for sure!
Every time I kiss you, I taste what other men had for lunch!
The only thing that can get you off is to see me in pain, but I think I love you!
Wild thing! You make my heart scream!
You took everything! Oh, wild thing!
Wild thing, I think you move me!
Ah, that just came to my mind – I thought I’d say it…
You made me trust you, then stuck the knife in my heart!
You’re a lying, unfaithful, untrustable tramp, and I think I love you!
Wild thing!
Oh, we’ve all had some kind of wild thing that went through our lives and made it hell.
‘Cause everybody’s had one – you, me – NOBODY likes to lose!
And you know she’s out there, laughing at you –
I don’t care if it was last week or the 3rd grade!
Someone broke your heart! What was her name?!!!!!
Wild thing! I’ll never forgive you!
How do you live with yourself?!
You never loved me! You used me!
I hope you slide under a gas truck and taste your own blood!
Why didn’t you tell me you were a demon from Hell?!!!!
You deserve the men you’re gonna meet, you loser!
Railroad bums! Transients! Out-of work guys!
Guy who’re gonna use you like you used me!
Guys who are gonna take money out of your purse and crawl out a window!


21
Не, не, при подходящо съотношение на топла и студена вода хората вървят напред, обзавеждат апартамент, после си правят вила, отглеждат си децата, изучват ги, обикалят света, гледат си градинка и кокошчици, учат внучета на азбуката, празнуват коронна сватба, издават мемоари, а на 100-годишнината им ги дават по BTV.

Точно когато се накърни съотношението топло/студено, се раждат сапунените сериали от по 6000 епизода. Ей на, Ридж Форестър и Брук Лоугън 25 години не можаха да си нагласят душа! (Всъщност не знам, може и да са го нагласили, мама отдавна не ми е разказвала какво става в „Дързост и красота”  :-\ ;) :))

Човек трябва да е наясно с приоритетите си и да не ги губи от поглед. На 18 г. или на 38 г., дозата е определяща. Разбирам фазата на отрицание у crazymen84 – (не е виновен той, виновна е възрастта й!!!), но колкото и да е силна тягата към живота на 18 г., пчела от мед не бяга.

crazymen84, според мен ти вече не можеш да влияеш на ситуацията. Не и в положителна посока. Виж, ако продължиш да й се въргаляш в краката, можеш само да забатачиш работата необратимо. Остава ти единствено да изчакаш и ако животът скоро я срещне с някой долен тип, който да й омачка представите, можеш да спечелиш чрез сравнение в твоя полза. Иначе... преглъщаш, носиш си обицата на ухото и със следващата връзка си правиш по-добре сметката.

22
и това ще мине....ами хайде по бързо вече много се проточи 7 месеца.

В „Законът на Мърфи, или защо нещата вървят наопаки” има един Първи закон на МакГий, който гласи следното: „Удивително е колко много време отнема да свършиш нещо,  върху което не работиш.” Ми то както сте я подкарали, и догодина по същото време ще сте на същото дередже!

Веднъж ти реагираш на този невъобразим абсурд като майка, втори път той също те третира като такава – идва да ти се жалва от гаджето си!  :o Такава скандална наглост и по най-малоумните латино сериали не съм виждала! Игнасио се моли в параклиса на Девата от Гуаделупе Рехина и Есмералда да станат доброволни членки на харема му! И дълбоко страда, че лошата Рехина се дърпа и не ще!  :o :o :o

Има нещо смущаващо и дълбоко парадоксално в цялата работа и ти му позволяваш да те въвлича и теб в сапунката. Ако той не схваща кощунствената и всеобхватна нелогичност на сценария, в който ти е дал роля, ти поне я схващаш и само от теб зависи да се отдръпнеш и върнеш към познатия свят на логика и твърди закономерности. Иначе този вирус ще продължи да ти громи програмните файлове и да те държи във въздуха.

Представи си го така – той се е гмурнал в дълбокото и те ползва за кислородна бутилка. Ако му го позволяваш, той ще издържи доста под вода. И седемте месеца като нищо ще станат 27. Я го остави без въздух, да видиш колко бързо ще изплува на повърхността и ще му дойде акълът!

Макар че като е толкова ербап, заслужава първо да го оставиш да ти обзаведе апартамента и чак тогава да му биеш шута в парадоксалния шейхски задник!  8)  :)

23
В началото се оплакват от липса на достатъчно внимание, след време казват че ги задушаваш с прекаленото си внимание, защо ли ???
Може би проблемите не в нашият телевизор.

Точно така, проблемът не е в телевизора, а в смесителната батерия.  :) Ту врял  душ, ту ледено студен... А ние, момиченцата, така да обичаме... течности с телесна температура!  ;) ;) ;) :P

24
Дъра-бъра / Re: Сбирки
« -: юли 06, 2012, 08:49:43 pm »
Ние с Императора  ;) хубаво си кроим планове, ама да бяхме се разбрали и с вас...  :) :) :)
Нямаме нищо против да обикнем и Еленския балкан  :) :)
Гита, вие как сте с това предложение?
Хайде на скайп по някое време тази вечер да се "сконферираме" и уточним нещо, щото между пломбирането на водомери и монтажа на входна врата  :o  ::) имаме два дни пролука и... да знаем къде да правим резервациите  ;D ;D

P.S. Мен в скайпа само привидно ме няма, а вас наистина ви няма...

25
Дъра-бъра / Re: Сбирки
« -: юли 04, 2012, 03:12:46 am »
Мхм, ясно. Не сте се събрали кой знае колко хора. Пък и тогава форумът е бил доста по-посещаван. :)

Хм, не е така.  :) Подреди списъка на потребителите по брой публикации и всичко ще ти стане ясно.

Болшинството хора тук идват, казват си болката, пишат три-четири поста и си отиват. Те срещи не желаят.
Относително редовно пишещите – тия, дето всичката сме я втасали и само раздаваме акъл  ;), винаги сме били между една и пет бройки. (Просто звеното, чиято трудова (не)заетост им позволяваше да пишат по десет поста на ден и създаваха оживление, вече го няма. В момента сме останали все такива, дето пишем когато и ако остане време.)
Разбира се, винаги е имало и потребители с няколкомесечни участия (по 60-80 поста), но те нямат няколкогодишна словесна история с останалите, нямат толкова нажежени стълкновения на общи принципи и частни позиции с „ветераните”  ;), та да искат да се срещнем.

Missi, Piligrim, CDman и Kori си тръгнаха един по един, дойдоха Hektor, Gita и Diplodon... Lady, слава Богу, още чат-пат се явява... Но числеността на четата общо-взето се запазва. И пет от девет си е съвсем прилична среща!  :) Все пак го има и фактора разстояния - изходните точки са Варна, Русе, София, Габрово... Вкарай и факторите работно време, малки деца, графици, семейни почивки, финансово състояние, мобилност и мирогледна съвместимост, и нещата си се усложняват със страшна сила!  ;D (Ей на, ние например в момента вкъщи сме в основен ремонт – майстори ни рутят майсторСки имота и нервите...  ;D ;D Къде и за колко време да тръгна, като всеки ден идва поредният непознат господин с ролетка и молив зад ухото да замерва тва и онова?!)

Виж, срещата на Соколския манастир беше вълшебство. Хектор е резюмирал съвсем пестеливо фактите, но... аз лично бях в екстаз. Манастирът беше почти изцяло наш, неземна тишина, ние – на чардака, под нас – чешмата на Колю Фичето лее осем чучура изворна вода върху бирите и ракията... Смятах ги – за 48 часа имаме 38 часа диалог. Голямо бърборене падна! И... Елизабет, питай Хектор за гъбките с масло на барбекюто! Аз няма да се обаждам, Хектор знае защо.  ;) ;D Щъкахме из Етъра, из Габрово...

Та да си предложа двете местенца за тази среща все пак.

Едното е Клисурският манастир. Много исках да намеря в нета някакви достойни изображения на онова, което видяхме, обаче... цъ, нищо подобно! С 400 снимки не може човек да обхване всичките прелести на това неизбродимо и невъобразимо красиво място! Ако не го приемем като вариант, а не сте ходили там, не го отлагайте дълго! А снимките в нета не ги гледайте – разликата е като между сьомга и цаца. Сега... като разберете, че е до Берковица (кажи-речи у Сръбско), от Варна и Русе ще ме освиркате, знам, ама местенцето е пленително!

Другото ми предложение е хотелски комплекс „Камелот” на яз. Искър. На 30 км от София по Самоковско шосе (пак чувам освиркванията  ;D ). ТАКОВА МЯСТО НЯ-МА!!!!! Кукла! За една седмица два пъти ходим там (а иначе – за пети път) и вече никога няма да ми се ходи на море. Няма прибиране! И тук снимките в нета са обидно недостойни, но ще ви пратя моите по скайпа, ако трябва. Знам, че е достатъчно само да видите как изглежда кафето там, и ще се зарибите. Искам да избегна думата „рай” в описанието, ама... няма да мога. Доста по-луксозно и ценителско изпълнение от манастира, но пък на повече от разумни цени. Палми, залив, половин полуостров с диви ягоди, жестока кухня... Не, отказвам се да описвам. Ще кажа само, че водим всичките си приятели двойка по двойка там и... децата се влюбват безнадеждно в мястото, пищят и не искат да си тръгват, всичките до една седмица отново отиват там (вече с нощувки), днес ходихме с друго приятелско семейство и цял ден цъкаха с език как е възможно ТАКВАЗ красота... Която подтиква хем към екзистенциални размисли, хем към чиста бохемщина. Не знам какво друго да кажа, освен че е приказно. Пу, да не му е уроки! През седмицата рядко има хора, така че е още по-препоръчително. Нощувка за двама с вечеря и закуска е 59 лв. Децата се настаняват безплатно, доколкото разбрах.

Това е. Утре ще ви диря по скайповете да ви пращам снимки.  ;D Мислете. Или пък давайте други предложения, ако има. Или пък коментирайте тези.  ;D

За дати и часове предлагам да се уговаряме на лични, след като направим преброяването.

Лейди и Пилигрим, там ли сте?

26
Здрасти и на теб, grg!

Според мен живееш в трогателна самозаблуда. Вкопчил си се в диагнозата „страх от обвързване”, защото е по-лесно да приемеш неин психологически проблем, отколкото тъжния факт, че тя не желае да бъде с теб. Просто те разиграва и те използва за опора, защото мъжете, по които си пада, са неблагонадеждни. И си прави букетче – онзи ще ме чука, този ще ми купува храна и лекарства. На принципа „щом пералнята не може да  прави мусака...” Както гледам, мацката хич не се бои да се обвързва с лоши момчета, не ти ли прави впечатление? Тук диагнозата яко издиша!

И друго ми прави впечатление и не ми навява оптимизъм за вашето бъдеще като двойка: вие сте „от един дол дренки”, дето се казва. Хора с ниска самооценка, които се чувстват ценни за партньора САМО ако го спасяват от нещо. Вие и двамата сте тип „Спасители” , а едноименните полюси се отблъскват. Тя спасявала първо един Дон Жуан, сега спасява алкохолик-мошеник, ти пък си хукнал да спасяваш нея от саморазрушителните й и месиански синдроми... Завихрили сте едно верижно спасяване, в което ничии чувства не са споделени.
Предвид ситуацията, като питаш „Как да подходя, какво поведение да имам към нея”, тя рецептата е от ясна по-ясна: започни да пиеш, свий й портфейла, обърши й два шамара, за да се подмокри... За нея явно това е езикът на еротиката.

Но да оставим нея. Да видим защо твоят еротичен език включва „падежи, спрежения и склонения” на изневяра, гадно и хладно отношение, капризи, позиция на втора цигулка и откровени гаври.
Не забелязваш ли сходството? Другият я малтретира и тя хлътва по него. Тя малтретира теб и ти хлътваш по нея. И на двамата трябва да ви е гадно, за да ви е хубаво. И двамата не вярвате, че заслужавате нещо по-добро. Упражнявате отчаян мазохизъм. И се питам как ще спасиш нея, преди да си спасил себе си...

P. S. Съвсем отделен въпрос е твоят подход към жена сам по себе си. Дори жена с образцов психологически профил не би искала ЧА-А-А-АК пък толкова да й свалят звезди. Както една приятелка наскоро се изрази за новия си приятел, „То-о-о-олкова се съобразява с мен, че чак ми е безвкусно. Възбужда ме колкото куче на каишка!”
Не знам защо на толкова мъже им убягва умереният режим между агресор и жертвоготовен душеприказчик и залитат в крайностите на цербера и мухльото. Истината е ПОСРЕДАТА! Между безвкусната вода и пагубната отрова има дълга искряща ос от превъзходни напитки с ярка идентичност! Има бърбън! Има „Мое е Шандон”! Дайте малко контур бе, момчета! „Насъщната вода” ни я дават близките и приятелите, но за между чаршафите си трябват градус и аромат!  ;)

27
Дъра-бъра / Re: Сбирки
« -: юни 29, 2012, 03:54:18 pm »
Я, че хубава идея!
Гита, кога пристигате и за колко време?
Че да смятам можем ли да се включим.  :) И да предложа други две райски местенца...  :)

28
Хектор, много хубаво си ги казал нещата, пак те чета с огромно удоволствие и съм безусловно съгласна с всичко, но на мен пък ми е съмнителна ефективността на подхода „конкретна цел – петък вечер само за нас”. Нали си го представяш – тя успява да го придума, излизат, той бреца и хленчи цяла вечер, сприхав е, защото е изтръгнат „от рая”, на инат саботира вечерта, тя се отчайва още повече...
Пък и какво значи „в петък вечер моят мъж ми обръща внимание:o :o :o Аз да не съм прасе или мисирка, че да ме хранят под час?! Ми хубаво, аз пък ще правя секс с теб всеки втори четвъртък от месеца! Или по новолуние!

Отделно пък да не говорим какво приключение е диалогът с обсебените! С онзи празен поглед, тип „свършвай си рецитацията и ме остави на мира”...

Най-близките приятели на братовчедка ми имат такъв проблем – мъжът не става от компютъра. Жена му успяла да се пребори веднъж седмично да се виждат с приятели, обаче той се изхитрил и започнал да бяга от гоститата, уж отива до тоалетна. Дори на рождения ден на братовчедка ми го направи – изниза се тихомълком „да пусне една вода” и повече не се върна. И какво? - жена му към пренебрежението вкъщи добавя и публично унижение.

Трябва да е ясно – тялом можеш да откъснеш маниака от компютъра му, но духом – забрави! Това трябва да си дойде от него, трябва да се задейства личната му мотивация, нещо първично трябва да трепне в него, някакви инстинкти... Всякаква „стрелба” по съвестта му, всякакви пазарлъци, молби, увещания, умилквания и стратегии „да му стана по-интересна” са обречени. Поне по мои наблюдения. Друг мой стар приятел пък има 4 (словом: ЧЕТИРИ!!!) развода зад гърба си и три изоставени деца – нито една жена не можа да издържи на манията му. Та дори заплахата за разпадане на семейството сякаш не е гаранция, че обсебеният ще се осъзнае. Трябва да е нещо много хард.

Така че шок му е майката. Изпадналият в мозъчна смърт се оправя с дефибрилатор. Не с шамари, еле пък с молби.

29
Ами хайде да мислим логично.
Аз имам един егоистичен навик, но имам и великодушна съпруга, която ме разбира, оправдава, търси вината в себе си и с все сила подкрепя статуквото. Жена, която уж иска да откликна на потребностите й, но сама ги обезценява, като нарича човешката си нужда от близост „хленчене”, готова е „да си наляга парцалите” и да запълва празнотите в отношенията ни с художествена самодейност. И уж се вайка, но всъщност смята, че преувеличава и изтънялата комуникация помежду ни „не е болка за умиране”.  :o


Е, аджеба, коя сила на земята ще ме изтръгне от зоната ми на комфорт?
Под давление на какво съвестта ми ще проговори?
Какво ще ми покаже, че задоволяването на моите потребности е за сметка на потребността на жена ми от разговор, близост и внимание? Че давайки на себе си, ограбвам друг?
Какво ще ми покаже, че моите потребности не са по-висши от тези на жена ми?
Какво ще ме отрезви?

Според мен само един форсмажор може да го направи – любовник, заплаха от любовник, развод, ултиматум... Сигурно има още варианти. Но трябва да е нещо разтърсващо. (Закоравелият пушач отказва цигарите чак при първите симптоми на инфаркт или рак на белия дроб. Дългогодишните добронамерени разговори и опити на близките да го вразумят не дават резултат, както знаем.)

Това, което СЪС СИГУРНОСТ няма да даде резултат, е търпението, всеопрощаващото разбиране, нарастващото чувство за малоценност и вяли опити за компенсация с танци, йога и т.н. Нито гладният посяга към водата, нито жадният посяга към храната. Танците не запълват емоционални дупки. Не вярвам, че напъните за самодостатъчност в отговор на неговата самодостатъчност могат да доведат до по-голяма близост. Парадоксът е очевиден.

Но мисля, че не е нужно да вземаш никакво решение, Елизабет. Събитията следват хода си и форсмажорът ще се зароди от само себе си. Дали ще ти прекипи някой път и ще избълваш всички подтискани емоции в неовъобразим скандал, който неминуемо ще размести пластовете в семейството ви, дали ще се увлечеш по някой, който волно или неволно ще ти даде така необходимите ти внимание, нежност, близост и усещане, че си важна именно ти, а не си жената „Х” в някакво социално уравнение... СамО ще си дойде. Просто потребността ти да се чувстваш оценена и жена няма къде да отиде, ще избие под някаква форма и... нещата ще си се случат, неизбежно е.

30
Как ли да го кажа по-кратко...

Той имал НУЖДА да мълчи и да пише по форуми. И седял на компютъра.
Тя имала НУЖДА да бъде и жена. И си намерила любовник (втори съпруг?)

Когато рогата му започнали да се блъскат в монитора, като се наведе над клавиатурата,
вариант „А”) Той започнал трескаво да се пита къде и кога не си е преценил вярно приоритетите.
вариант „Б”) Той въздъхнал облекчено: „Отървах се! И без това не бях готов за семейство!”

Това не е съвет, а просто сценарий. Защото нуждите са като водата - намират си пролуки...

Страници: 1 [2] 3 4 ... 25