Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Теми - empress

Страници: [1]
1
Хора, помагайте, защото трети ден си блъскам главата по този казус, но нищо читаво не мога да измисля като съвет и стратегия.

Моя много любима приятелка си има детенце на 4 г. Мъжът й е в чужбина и тя ходи на курсове два пъти седмично по езика, за да заминат с малкия при него. Във въпросните вечери тя оставя детето на свекърва си.

Свекървата е вдовица отдавна и живее с друг мъж. Другият й син също замина за чужбина, като се разведе и остави тук жена и дъщеря (Лина, 14 г.) . Демек свекървата остава в България с две снахи с по едно дете и чат-пат помага при гледането им. Разведената снаха обаче завърта ново семейство, има си ново бебе и все по-често захвърля Лина на баба й. Лина е проблемно дете, отритнато от родителите си, мъжкарана, нааква се в гащите до пети клас и т.н. Бабата е груба, цинична и пресметлива жена и дори не се опитва да компенсира отсъствието на родителите й с някакви грижи и внимание.

4-годишният Краси и кака Лина започват да се засичат у баба си. Една вечер моята приятелка отива да си прибере детето след курса, отваря стаята и вижда как каката сконфузено и чевръсто вдига своите и гащите на малкия. След забележка към свекърва си, че е очаквала по-качествен контрол от нейна страна, приятелката ми се прибира с Краси вкъщи и започва деликатно да го подпитва. Краси не казва, защото било „голяма тайна”. Тя му обяснява, че на мама може да каже, и то, милото, разказва как кака му пипала пишонката, после се събувала, яхвала го и започвала да сяда и да става. И това се случвало редовно.

Приятелката ми обезумява, свекървата подценява проблема и настоява да не се драматизира случая с думи като „блудство”, те децата просто си играели. Приятелката ми настоява на другия ден да говори със свекърва си очи в очи и в присъствието на мъжа, с когото тя живее. Свекървата отказва, на сутринта отива в дома на приятелката ми сама, стига се до скандал, свекървата обвинява малкия с думите „Ами той защо си събува гащите?!”, на приятелката ми й пада пердето и я удря. Става меле на улицата пред къщата – шамари, блъскане, скубане, ритници - пред очите на малкия. Налага се да ги разтървават.

Минути по-късно приятелката ми ми се обажда и плачейки ми разказва всичко това. Започнахме да се чудим какво да правим. Детето още на другия ден отива на психолог – това е ясно. Но със сигурност трябва да се направи още нещо. Докато разсъждавахме доколко може да се разчита на намесата на приятеля на свекърва й (той е около 60-годишен, образован, интелигентен, с активна творческа кариера), приятелката ми каза: „Не знам, той и Лина доскоро се къпеха заедно...” (уж, нали, доведеният дядо да изкъпе внучката)...

Тази последната информация вече ме скандализира тотално и престанах да бъда полезен съветник. Не знам какво и къде трябва да се направи. Полиция? Социални служби? УНИЦЕФ? Агенция за закрила на детето? Как, къде и при кого? С Краси пътят е ясен, макар че не се знае как ще му се отрази този период и доколко работата с психолог ще тушира ефектите за в бъдеще. За Лина обаче също трябва да се направи нещо, а няма кой. Близките й си я подхвърлят като горещ картоф, бащата отдавна се затри по света... А бездействието на бабата и доведеният дядо? А евентуалният принос на доведения дядо за цялата тази изродщина?
Дайте съвет!

2
Здравейте!
Защо 20 минути след последния си пост при опит да пусна нов получавам съобщение:
"Грешка!
Последната публикация от вашето IP беше преди 60 секунди. Моля опитайте отново."?
Случва ми се за трети път този месец.
Благодаря.

3
Драги психолози от e-therapy, крайно време е да си задам питанката, чийто отговор търсех в нета, когато преди четири месеца попаднах на този форум. Пускам я в рубриката "най-личните ви тревоги", защото първо тук ми се стори най-логично да потърся коментари по темата, но тя би стояла също толкова добре в поне още две рубрики. Както и да е. А защо в нито една от тях не намерих нищо за това - не знам. Дано поне вие имате някакво смислено обяснение. Имам предвид онзи тип хора (струва ми се, че са повече мъже, но знам, че има и такива жени), които тероризират близките си с непредсказуемите си гневни изблици с повод и без повод. Имам три такива семейства под ръка за наблюдение и съм повече от озадачена: винаги ми се виждат на ръба на раздялата, но никога не се раделят. Виждам, че жените страдат, молят ги, те обещават, че "мило другарче, повече няма да правя така", но скоро Везувий пак изригва. И така браковете им кретат по 20 и кусур години. Сигурно нямаше да ми пука толкова за тия непонятни за мен отношения, обаче едното от семействата, за които говоря, е на вуйчо ми. Мъчно ми е, като гледам как прави на дробсърма баба и дядо, които вече дори не са с всичкия си. На същите жандармеристки порядки е подложена и вуйна и недоумявам как го търпи. Факт е, че и в трите семейства жените са развили всевъзможни сърдечни синдроми и болежки (в буквалния кардиологичен смисъл). Въпросът, който по-малко ме вълнува, е защо жените им остават с тях. Забелязвам, че и тримата "терористи" притежават куп чудесни качества: когато "не са яхнали метлата", са чудесни, раними, нежни, любящи и прочие. Напомнят ми Слави Трифонов - хем се просълзява за дребни неща, хем като ревне, да не си му насреща. Завидна емоционална амплитуда! Но малко детска някак си... Мирише на инфантилност, на лабилност, на несигурност... Не знам доколко двете крайности успяват да се компенсират взаимно, но щом жените им намират повод да остават с тях, явно... Така де, въпросите, които в действителност ме мъчат, са: :arrow: Защо в този форум няма един пост със заглавие: "Имам проблем с гнева, как да го преодолея?" Ясно е, че реално страдащите са хората около гневния човек. Той самият не мисли, че има проблем, защото е убеден, че поведението му е логично продължение на външни стимули - "непослушни" деца, "разсеяни" старци, "некадърна" жена, "пишман" шофьори и т.н. Той се изживява като жертва на външни обстоятелства. Но толкова ли няма един, който да е видял същинския проблем в себе си и да е потърсил помощ?! :arrow: Преодолим ли е този проблем? Тук-там съм чувала за хора, които уж се борели с него, но за излекувани не съм чувала. :arrow: Имат ли потърпевшите полезен ход? Може ли да се направи нещо? В смисъл - раздялата винаги е вариант, но дали е единствен? Преди 7-8 години имах кратка връзка с такъв мъж и на бърза ръка си стегнах вързопчето. След време ми твърдеше, че се бил променил, че изчел всички книги, които съм му препоръчала, че работил дълго върху гнева си, бла-бла-бла... Аз обаче нямах грам желание да се върна при него, за да разбера успял ли е. Покрай видяното в трите семейства, за които споменах (а съм ги познавала цял живот - другите две са ни съседи), прецених, че промяната е невъзможна. Така ли е обаче? Хайде, тя тази връзка минала и заминала, ама вуйчо ми какво да го правим? Баба и дядо постоянно плачат, а вуйна през ден е в кардиологията!

4
Препоръки / body language
« -: февруари 08, 2008, 06:23:41 pm »
Уважаеми e-therapy, завидях на "емотиконната база" на един друг форум и силно ми се прииска да си обогатим нашата. Липсва ми езикът на тялото и често стигаме до неразумения, а едно такова мърдащо чучелце в много случаи може да разсее двусмислията. Вижте ги само! http://forum.skycode.com/me.asp?s=71 http://forum.skycode.com/moreemotes.asp Нито знам как става, нито възможно ли е, ама... Иска ми се! Надявам се молбата ми да бъде удовлетворена! :wink:

Страници: [1]