Публикации

1

Кой как реши психологическите си проблеми / Re: Какво може да ми е?

« -: септември 30, 2014, 01:26:56 am »

Ще се включа и аз, че ми е по актуалната темата - в момента за трети път съм в това състояние

Ще споделя лични наблюдения, без да изключваме вероятността причината да е психосоматична.

Миналия октомври, когато стана за първи път, се притесних много, десетина дни не ядох, но все ми се гадеше. И на мен "джипката" ми каза, че ми няма нищо. Аз се чудих-чудих и ми се оформиха две версии: или е заради махнатата ми щитовидна жлеза, или е някакво ново екзотично измерение на предменструалния ми синдром. Нищо не предприех, мина си от само себе си.

През май месец стана същото - десетина дни гадене и съответно - глад. Двете ми горни версии за причината отпаднаха едновременно, защото нито бях пред цикъл, нито бях барала нещо по заместителната терапия за щитовидната жлеза. Ходих на ехограф и гастроентеролог - нищо ми няма; изписа ми пробиотици (БиоБаланс), но не ги пих. Ходих на хомеопат и - дали от капките му, или щото просто си минаха дежурните десетина дни -  всичко отново си отшумя. Като този път не си го сложих много на сърце, щото... веднъж щом ми е минало, явно не е болка за умиране. Не че не взех мерки (все пак се прегледах), но просто не се уплаших.

Сега вече четвърти ден съм отново така и вече май имам версия от какво е - при три рецидива можем да извлечем някаква закономерност.  Първият и третият път са през есента, вторият - през пролетта. Когато температурните амплитуди са големи (от порядъка на 20 градуса), времето е променливо, нестабилно, валят дъждове... Мислех си, че щом "развалянето на времето" обостря ставните проблеми на възрастните и предизвиква оплаквания у хора, които са претърпели някакви операции (независимо какви), то сигурно има по-широк обсег на действие и нищо чудно да удря и в стомашно-чревния тракт. Иначе между трите ми "рецидива" не откривам нищо друго общо, освен променливото време. Сигурно "термостатът" на организма се ошашавва, не всеки смогва да се темперира своевременно, кой знае?

Сега обаче, на третия път - гърмян заек вече!  - пръста си не мърдам ни на лекар да ходя, нито нещо да пия. Чакам да си отмине. Явно ще е така. Или ще трябва да се преселя някъде по на юг, на по-равномерен и "хомогенен" климат 

Дори да не съм права в догадките си, дано поне съм те успокоила, че не е нещо страховито и фатално. Без паника! Свиркай си, ще мине. 

2

Млади родители и възпитателни проблеми / Блудство на непълнолетна с дете

« -: ноември 28, 2012, 03:04:31 am »

Хора, помагайте, защото трети ден си блъскам главата по този казус, но нищо читаво не мога да измисля като съвет и стратегия.

Моя много любима приятелка си има детенце на 4 г. Мъжът й е в чужбина и тя ходи на курсове два пъти седмично по езика, за да заминат с малкия при него. Във въпросните вечери тя оставя детето на свекърва си.

Свекървата е вдовица отдавна и живее с друг мъж. Другият й син също замина за чужбина, като се разведе и остави тук жена и дъщеря (Лина, 14 г.) . Демек свекървата остава в България с две снахи с по едно дете и чат-пат помага при гледането им. Разведената снаха обаче завърта ново семейство, има си ново бебе и все по-често захвърля Лина на баба й. Лина е проблемно дете, отритнато от родителите си, мъжкарана, нааква се в гащите до пети клас и т.н. Бабата е груба, цинична и пресметлива жена и дори не се опитва да компенсира отсъствието на родителите й с някакви грижи и внимание.

4-годишният Краси и кака Лина започват да се засичат у баба си. Една вечер моята приятелка отива да си прибере детето след курса, отваря стаята и вижда как каката сконфузено и чевръсто вдига своите и гащите на малкия. След забележка към свекърва си, че е очаквала по-качествен контрол от нейна страна, приятелката ми се прибира с Краси вкъщи и започва деликатно да го подпитва. Краси не казва, защото било „голяма тайна”. Тя му обяснява, че на мама може да каже, и то, милото, разказва как кака му пипала пишонката, после се събувала, яхвала го и започвала да сяда и да става. И това се случвало редовно.

Приятелката ми обезумява, свекървата подценява проблема и настоява да не се драматизира случая с думи като „блудство”, те децата просто си играели. Приятелката ми настоява на другия ден да говори със свекърва си очи в очи и в присъствието на мъжа, с когото тя живее. Свекървата отказва, на сутринта отива в дома на приятелката ми сама, стига се до скандал, свекървата обвинява малкия с думите „Ами той защо си събува гащите?!”, на приятелката ми й пада пердето и я удря. Става меле на улицата пред къщата – шамари, блъскане, скубане, ритници - пред очите на малкия. Налага се да ги разтървават.

Минути по-късно приятелката ми ми се обажда и плачейки ми разказва всичко това. Започнахме да се чудим какво да правим. Детето още на другия ден отива на психолог – това е ясно. Но със сигурност трябва да се направи още нещо. Докато разсъждавахме доколко може да се разчита на намесата на приятеля на свекърва й (той е около 60-годишен, образован, интелигентен, с активна творческа кариера), приятелката ми каза: „Не знам, той и Лина доскоро се къпеха заедно...” (уж, нали, доведеният дядо да изкъпе внучката)...

Тази последната информация вече ме скандализира тотално и престанах да бъда полезен съветник. Не знам какво и къде трябва да се направи. Полиция? Социални служби? УНИЦЕФ? Агенция за закрила на детето? Как, къде и при кого? С Краси пътят е ясен, макар че не се знае как ще му се отрази този период и доколко работата с психолог ще тушира ефектите за в бъдеще. За Лина обаче също трябва да се направи нещо, а няма кой. Близките й си я подхвърлят като горещ картоф, бащата отдавна се затри по света... А бездействието на бабата и доведеният дядо? А евентуалният принос на доведения дядо за цялата тази изродщина?
Дайте съвет!

3

Най-личните Ви тревоги / Re: На 30. А сега накъде?

« -: септември 17, 2012, 12:35:06 am »

Елизабет, ти ме навря в темата на темите! Не мога да пиша повече, изтощавам се само като си помисля колко неща искам да кажа. 

Ако искаш още хорски истории, рови из „Капитал” – има ги, с лопата да ги ринеш! Ама искат регистрация за онлайн варианта, пък аз следвам строга политика на нерегистрации в нета (с изкл. на този форум) и не мога да ти пратя линкове. Впрочем мога, при теб може пък да се отвори статията. Ето за проба друга моя любима историйка от там: http://www.capital.bg/light/neshta/2012/02/09/1762748_shte_sreshtnesh_visok_tumnokos_nepoznat/
За човека, измислил късметчетата с кафето по заведенията.

А ако искаш лични истории, само на кафе или по скайп. Личните одисеи съдържат твърде много конкретика и не са за форумите. Ако си навита да си организираме непосредствен мохабет за учителстване, щастие, търсене и намиране, свиркай.
(Да ти разкажа как, когато бях за 2 г. учителка - обезумяла от притеснение и ужас в първия си час пред дечурлигата... запалих цигара!  И до днес недоумявам как можа да ми го роди акълът! 
И как след хиляда лутания днес имам най-яката професия на света, но постоянно си я подправям с още нещо 
И как подозирам, че ти би работила същото като мен, и то с огромен кеф. В нашата сфера е пълно с Водолеи и Близнаци.
И как всищност човек хваща основното си влечение и после на различните си работни места го донастройва, докато не стигне съвършената комбинация от условия и не задоволи щенията на всичките планетки в хороскопа си. 
И как, ей на, Бойко Борисов - също Близнаци!  - станал човекът пожарникар, но го влечало даскалуването и словото, и взел, че станал преподавател във ВУЗ. После кариерата му е известна на всички...)

4

Най-личните Ви тревоги / Re: На 30. А сега накъде?

« -: септември 16, 2012, 02:03:41 am »

Е, не мога да се сдържа, сетих се още нещо. 
Познавам още една лъчезарна Близначка - хем кардиолог, хем поетеса. Следя творчеството й вече 15 г. и на тазгодишната стихосбирка нещо ми направи впечатление - тя цял живот пише ефирно, нежно, мъдро и игриво за пролет, любов, сърца, сатира, за родителите си, разни рефлексии върху митологични и исторически персонажи и сюжети... Мисля, че не съм чела нищо, посветено на децата й. Сега, когато те емигрираха, в последните й стихове трайно се е настанила есента, дъждовете и тъгата по децата. Не мога да твърдя със сигурност, защото я познавам основно чрез поезията й, но ако съдя само по стиховете, тя сякаш цял живот е търсила какво ли не и не е оценявала присъствието на децата си, но сега, когато ги няма, вече самото слънце си е отишло.
Та се чудя дали - в голямото търсене - Близнаците умеят да оценяват онова, което имат. 

5

Най-личните Ви тревоги / Re: На 30. А сега накъде?

« -: септември 16, 2012, 01:41:14 am »

О, Елизабет, ама то не може всички да сме Тарзан, Леонардо или граф Сен Жермен.    Хората с уникални, ярки или направо куриозни CV-та са... де да знам, един на милион сигурно. Даже и това е много. Все пак всеки биологичен вид си има някакво житейско шаблонче и няма много мегдан за шаване. Мигар на лястовичките им е готино – идвай на майната си, сбирай шумки, вий гнезденце, конущисвай се, снасяй яйца, храни челяд, бегай пак на юг, аре после пак на север... Ама това е, природа. Нашият „конспект” пък е друг -  университет, брак, работа, деца... Много хора се задоволяват с това и са щастливи. Гледам как наш приятел се дави в очите на дъщеричката си и виждам как това за него е абсолютният извор на щастие, как я гушка и казва: „Човек има толкова малко време да се радва на децата си!” Сякаш нищо друго не му трябва, стига му да я води на зимни и летни кънки, на танци, да я учи да цъка на компа, да пеят заедно...

Но да, на тази земя бродят и хора от зодията Близнаци.  Те вечно търсят нещо (и често, впрочем, намират много неща, което ги прави живи, колоритни, интересни и жизнерадостни), на тях стимулите никога не са им достатъчни. Ако няма всякаква разнородна паплач, с която да си бърборят до посиняване и да обменят идеи, близнаците повяхват и униват. Близнакът е всеяден и непостоянен ентусиаст. Човешкият житейски конспект му се струва постно блюдо и все гледа да добави подправчица някаква. И пада голямо търсене. Поне при жените. Аз винаги съм си имала много приятелки близначки и съм установила, че средата е определяща за тях. „Да си четем книжки и нАучна литература, да има с кого да си ги обсъждаме и да си говорим харизматично” е почти общовалидна формула за щастие на Близнаците. Една от приятелките ми близначки през щастливия си период в София дружеше с театрали, режисьори, политолози, адвокати, преводачи, мистици, журналисти, откачалки, гейове, чужденци, жертви на насилие, ходеше на латино танци, на курс на Норбеков, на тай-чи, на психодрама, на хомеопати, на джаз, беше модел, викаха я да се снима във филм (ама отказа!), четеше източни философии и Исабел Алиенде („защото тая има брилянтен език”), а мацката, на която впоследствие кръсти дъщеря си, е „уникална, с нея трябва два часа да обсъждаш Арабската пролет, платформата на Мит Ромни и френската литературна сцена през 19-ти век, преди да ти каже нещо за личния си живот”. Сега тази моя приятелка заряза всичко това, има семейство, дете, живее в планината, тъгува, че така и не е станала танцьорка, и крее заради липсата за разнообразна и зареждаща среда.

Струва ми се, че Близнаците не държат да намират, те се радват на самото търсене. Те не искат да пускат корени, а да сърфират. Неудовлетворението е само кокетство, поза, флирт с живота до следващото избухване, до новото гмурване в поредната тема, ситуация или личност. Но и сякаш им е лесно да разпознават следващото предизвикателство във всичко наоколо – случайно заглавие от вестник, реплика от филм, чужда приключенска история, виц, прогноза на политолог по телевизията... Всичко може да ги запрати в нова и неизследвана ниша, където да си завъдят нови познанства, тръпки и интереси. И така – до следващия път.
Вярно, сигурно има и по-умерени Близнаци, в зависимост от останалите им планети, но аз много се кефя на „чистите” Близнаци и тези, които познавам, са точно каквито ги описах. Не знам ти, Елизабет, доколко се вписваш в този близнашки профил. Ти не се ли влюбваш така в различните хора, неща и начинания? Не се ли познаваш в чужди думи, идеи, цели, представи, изрази, хобита? Да не би покрай детенцето да се чувстваш изолирана? Друга моя любима приятелка Близначка не искаше деца, защото беше убедена, че няма да понесе „пред- и следродилната изолация със същество, лишено от разум и способност да говори” 

Тази ти тема ме подсети за една жестоко вдъхновяваща история, която четох преди няколко месеца. Пак така, за една майка с професия и т. н., която си тикала количката с чеденцето в парка, допило й се кафе, ама наблизо нямало, и внезапно я осенила велика идея – „Кафе на колела”! Втурва се, шлифова се, развива идеята и... вече я продава на франчайз! Измисля, развива, реализира. (А разправят, че творчеството носело висша форма на удовлетворение.) Държа да кажа, че се амбицирах, издирих такава количка, опитах кафето (Бижу!), поприказвах си с момчето, снимахме се... Чакай да видя дали я няма тази статия нейде из нета... Ей на, чети, да ти е сладко!  http://www.capital.bg/biznes/predpriemach/opit/2011/11/25/1212041_doza_luks_v_parka/

P. S. Мислех с това да завърша поста си, но пусто! – сетих се за още една статийка, ей така, за размисъл по темата.

"Никога не пренебрегвай малките неща
Когато сме малки мечтаем за повече шестици в бележника, след това мечтаем да живеем на квартира с шестима състуденти, далеч от родителите. После пък мечтаем за престижна професия и шест часов работен ден. Но и това не стига. Накрая, мечтаем просто да имаме време за две студени бири на терасата на мезонета. И по този повод, вдигам тост със следващият текст, на който попаднах в kazanlak.com.
„В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф.
И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".
Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха.
"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."
И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.
Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.
Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."
Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"
Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."
Да вдигнем тост за мечтите и тяхното порастване!"

Ето линкче: http://www.beu.bg/%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B2%D0%B0%D0%B9-%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0-news4186.html

Хайде, стига толкова от мен, че стана никое време.    Темата е пространна и много можем да я чепкаме. Тук се хванах за двете неща, които знам за теб - майка, зодия Близнаци. Истината обаче е, че ако ти не се търсиш в нещата и хората, за да се ориентираш коя си и какво искаш, никой не може да те упъти. Можеш да четеш и чуеш хиляди чужди рецепти, но те пак няма да бъдат твоите.  (Сега пък се сещам, че наближава третото издание на фестивала за личностно развитие "Открий себе си" в музея "Земята и хората", ама... айде стига съм писала, че ще продължавам да се сещам за тва и онова.  )
Успех с търсенето!

6

Любов и интимно партньорство / Re: Любов от разстояние

« -: август 12, 2012, 01:43:51 am »

Хмм, не говоря да й отидеш за поредното няколкодневно свиждане. Говоря да отидеш за постоянно. Или поне така да й кажеш. Те тогава вече нещата добиват реални измерения. Ама не вярвам чак толкова да я обичаш, щом не вярваш, че и там можеш да си намериш работа. В края на краищата тук не оставяш някаква апетитна длъжност за маса пари, нали така? Нищо нямаш и нищо не губиш.

Но да тръгнем от друго място. Ок, не искаш да живееш с нея, не искаш дете от нея... А какво искаш от нея?
И още нещо, което ми се видя важно - ти не си й писал 4-5 месеца. А тя пишеше ли ти?

Имай предвид, че едно е да гледаш към върха от подножието, друго е да тръгнеш да го катериш. Романтиката отдолу си е едно на ръка, но после си идват потта, пухтенето и изподраните крака. Но ако не тръгнеш нагоре, никога няма да разбереш дали си истински планинар, или просто обичаш да лапаш мухите на сянка. Тъй ще си останеш да се балтаеш в безизходица и да блъскаш на фантазия, докато чакаш следващия епизод на драмата ви. Всъщност то си зависи от това що за човек си - я си признай, ти благословен или прокълнат се чувстваш с тази "красива" трансгранична и кажи-речи невъзможна любов? 

7

Любов и интимно партньорство / Re: Любов от разстояние

« -: август 11, 2012, 04:51:43 pm »

На мен това ми прилича на едно най-прозаично ( ) недоизконсумирано физическо привличане. Без каквото и да било бъдеще.
Ако имате възможност да правите секс редовно в продължение на година и нещо, може би ще прогледнете отвъд феромоните и всякаквите му там други химически вериги, които ви свързват, и всеки - удовлетворен и благодарен - ще си продължи по своя си път.
Няма и как да е иначе - вие тичате в съвсем различни писти, образно казано. Тя - поопарена, надраснала илюзиите, разведена с дете, ти - росен-пресен абсолвент, на прага на всички възможни избори... Две различни вселени!
Блъфирай я, че отиваш при нея. Или направи невъзможното и наистина отиди. Да видиш как още първият целенасочен ход тутакси ще разкъса розовите балдахини на идеализираната ви от времето и разстоянието връзка и ще лъсне практичната истина, че няма какво да търсите заедно. Тя най-вероятно ще бие отбой още преди да си кацнал в родината й. Но ако толкова си улетял, пробвай. Обещавам ти незабавна развръзка! 

8

Най-личните Ви тревоги / Re: Страх от пътуване с кола.

« -: юли 30, 2012, 04:43:46 pm »

Само да добавя, не претендирам за точна терминология, не знам точното определение на "фобия" в психологията, но психиатърката навремето ми каза, че е фобия, а аз си знам, че ми е някакъв изместен страх, и затова правя връзката.

9

Най-личните Ви тревоги / Re: Страх от пътуване с кола.

« -: юли 30, 2012, 04:39:57 pm »

Явно при нас с Мира си е пряк страх от път, а при теб е изместен страх - прехвърлен от другаде. Макар и при трите да се проявява еднакво.

Но има съществена разлика м/у реален страх, ПР и фобия (изместен страх). Тук съм гоУем спец, щото и трите си ги отглеждам  - фобия имам от 22 г., ПР - от две-три години някъде, а страха от пътуване - осъзнато от десетина години.

С атаките на ПР (от бързане; когато ме затрупа работа; от яд на гише в банка; от възмущение; от радост при среща със стар съученик; от гъдел като чакам гости...) се научих да се справям и ги сведох до комични няколкоминутни паузи в мисленето и равновесието. Атаките бяха страшни, докато не им дадох име. Когато разбрах какво е, сякаш ги опитомих и сега като ме налазят, само чакам да отминат и даже се шегувам с тях. Приех си ги като част от личния колорит. 

Виж, с фобията (при среща с гъсеница) не успях да се справя. Проявата е същата, но нито веднъж не успях да я овладея. Странно нещо е изместеният страх и ме респектира значително повече. Гъсениците просто ме хипнотизират.

А реалният страх от пътуване ми е в съвсем отделна категория. Там няма загадъчни подсъзнателни лабиринти, мистериозни преноси и т. н. Там си е пряка и еднозначна тягостна асоциация на паметниците с евентуалната моя смърт,  страх от високата скорост и страх от неразумни шофьори пред нас и в насрещното. Съвсем реални неща. И затова не знам как да се отърва от този ужас.

Иначе проявите и на трите категории страх са си еднакви, факт. Но може би генезисът на отделните видове страх предопределя стратегията за побеждаването им, знам ли?

Ако пътувате в спокойно време по празен път, тогава как се чувствате?

Ако е и съвършено прав пътят, за да няма вероятност някой да ни връхлети иззад завоя, а скоростта е в разумни граници (за да се застраховаме от спукана гума, скъсване на предно окачване и т.н.  ), тогава няма проблеми, возя се, без да ми мигне окото!   

10

Най-личните Ви тревоги / Re: Страх от пътуване с кола.

« -: юли 30, 2012, 03:08:46 pm »

Казват, че това е паническо разстройство.

Ние ще издълбаем цяла стройна теория на страхуването от пътуване! 
Не знам, при мен хем е същото, хем не е. Аз проблем с автобуси и влакове нямам (само доброто старо отвращение  ). С кола из града също нямам. Само на дълъг път с кола.
Иначе си имам паническо разстройство (ПР) и да, симптомите са същите, но ПР действа по-сляпо, indiscriminately, нелогично, няма значение дали стимулът е приятен, или не. Скръб, радост, яд - все същата паническа атака с изброените от теб симптоми. Щото вегетативната ти нервна система "оглупява" в следствие на продължителна злоупотреба и спира да различава кое е реална заплаха и кое - не.

Което ме навежда на мисълта, че ако твоето се проявява САМО в градския транспорт, то не става дума за ПР. Нито пък за така обобщения "страх от пътуване". Явно отключващият стимул при теб не е самото пътуване, а някакъв друг елемент от комплексното преживяване "возене с градски автобус". (Повече хора в тясно пространство, да речем.) Но това при теб ще да е някаква фобия (аз си имам такава от гъсеници и от малка си имам тази абсолютно консистентна клинична картина, която описваш, при всяка среща с тях).
С две (лаически) думи казано, фобията е паническа реакция на ТОЧНО ОПРЕДЕЛЕН стимул, а ПР се проявява при кажи-речи всякакви стимули (а често и без каквито и да било стимули, мамка му!    )

Елизабет, ако пътуваш в празен автобус, налазват ли те същите бесове?

11

Най-личните Ви тревоги / Re: Страх от пътуване с кола.

« -: юли 26, 2012, 10:37:05 pm »

Ами! Бистра теология!  Не е ли?

12

Най-личните Ви тревоги / Re: Страх от пътуване с кола.

« -: юли 26, 2012, 02:58:58 pm »

Тъй като вируса е чужд белтък, означава ли съответно че идеите са чужди тела в главите ни?
А хубавите идеи?

Казват, че любовта е от Бог, а страха - от Сатана.
Ако ние сме Му образ и подобие, значи хубавите мисли са си наши, а страхът - чуждо тяло. 
Но като се има предвид, че самият Сатана се явява нещо като "антитяло", плод на имунната система на Бог, значи... на микрониво страхът също се явява антитяло на нашати си имунна система. Или ракова клетчица - уж си е наша, но не ни се иска да си я припознаем. 

Казано е, че "каквото горе, това и долу".
"Горе" се води глобалната битка между архетипите на Добро и Зло, а долу (в човека) се водят частните сражения между микропроявленията на тези два принципа, мужду добрите и лошите белтъци, между организъм и тумор.

Ъ-ъ-ъ ... нещо такова... 

13

Най-личните Ви тревоги / Re: Страх от пътуване с кола.

« -: юли 26, 2012, 11:38:31 am »

Напрежението трябва да се сваля, че иначе се одървяме като пренапрегнат мускул, който само стиска в една вечна конвулсия.

Ей, ама ги ваеш тия изречения... Пу, да не ти е уроки! 

Но ако е събрал достатъчно цветен прашец...

Или е взел такъв на кредит...  Не помня кога точно ми се оформи този ужас от пътуване (сигурно е забирал като цирей още от онази случка в пети клас), но помня, че малко след изтеглянето на кредита изведнъж прозрях една негласна, но косвено подписана клауза на договора с банката: ами че аз в следващите 35 г. дори нямам право да се гътна и да умра! Щото ще накисна родителите си на тоя гигантски дълг... А винаги съм била фен на смъртта, идеализирала съм я, флиртувала съм с нея... Сега банката и това ми взе, изедницата!  Моя вечен обект на интерес и почитание!
Да-а-а-а... дългосрочните ангажименти... 
Mira_Mira, на теб детенцето ли ти е дългосрочният ангажимент, заради който нямаш право да си отидеш? (Сори за слонски зададения въпрос  ) Преди появата му страхуваше ли се да пътуваш?

14

Най-личните Ви тревоги / Re: Страх от пътуване с кола.

« -: юли 26, 2012, 02:43:45 am »

... решават една система уравнения...

При този бум на купешки дипломи... 
Знам ли аз кой кво е правил в час по математика? Като знам аз какво правех... 

Може би усещането че нещата не са в твоя контрол имат връзка с това как общуваш с хората. С непознати хора. До колко им се доверяваш. Дали можеш да работиш в един такъв екип от случайно и за кратко събрани хора. Как се усещаш в такива ситуации...

Дълбоко ме замисляш, Hektor...
А аз си го обяснявах с Плутона ми в 3-ти дом в опозиция с диспозиторката Венера и Луната в 9-ти... 
Шегата настрана, ама с моята солова професия и непоносимост към "мобове" от всякакво естество... Категорично не съм колективен играч. Даже една приятелка ме нарече "войнстващ индивидуалист"... 
Но пък ако е това, защо пътуването с влак не ме тревожи? И там нямам контрол, а ми е толкова уютно и спокойно... 

Mira_Mira, теб какво те притеснява в пътуването с влак? (Така де, освен упадъка и мизерията...  )

15

Любов и интимно партньорство / Re: Обичам я безумно а тя мене не...Моля ви за съвет!!!

« -: юли 26, 2012, 01:15:23 am »

Докато ме обичаше преди година...

Обичането има много лица, Венчо. То съчетава и благодарност, и облекчение, и спокойствие... Не само страст и желание да бъдете заедно до гроб. Ако след опустошителен брак и тежка раздяла си й се явил с това разбиращо и прощаващо сърце, с тези розови очила, с които си я гледал толкова време... Върнал си й самочувствието, излекувал си раните й... Ами да, обичала те е - като приятел, с чувство на признателност за жизнените сили, които си й влял с любовта си. Това е - приютил си ранена птица, излекувал си я и под твоите грижи тя вече е укрепнала достатъчно, за да поеме отново по пътя си.

Мисля,че аз попадам в първата възможност...

Това не са възможности, а две съставки в едно. Плачът съдържа и едното, и другото. Знам колко силно се изкушаваш да прочетеш нещо повече в сълзите й, обаче... се заблуждаваш. И тук не предполагам, а го твърдя.

дали това идеализиране и чувство на кралица  не те задушава или те възвисява в небесата..

Възвисява до време, после отвращава и дразни, задушава и отблъсква.

А според теб има ли вероятност отново да си я върна или да се предавам..!?

Не го наричай "предаване". Просто продължаваш напред. Ако бяхте откарали по-дълго заедно, тя сама щеше да ти свали розовите очила. Сега ще се наложи да го правиш сам. Не си имал достатъчно време с нея, че истинският й образ сам да детронира Съвършената Галатея, която си си измислил. ТЯ НЕ Е ТОВА, ЗА КОЕТО Я МИСЛИШ! Не знам дали ще го разбереш, защото... това е първи признак на обсебването  , но... напъни се.  Не се унижавай, стегни се, преглътни неудобните истини, стисни зъби и... изчакай болката да отшуми.
Защо да чезнеш по въображаема жена, която не споделя чувствата ти, когато можеш да намериш друга и да бъдат споделени?