Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - chancy

Страници: [1]
1
Любов и интимно партньорство / изневяра
« -: януари 25, 2008, 09:03:49 pm »
Може би си прав.Аз не търся някой който да ми каже:"Не се притеснявай,това което чустваш и правиш е нормално."Защото знам,че и дори някой да ми го каже,то не е така.Чуствам се виновна всеки път,когато погледна мъжа си в очите,но...Силно се надявам някога да излезна от това положение в което се намирам сега,и може би и аз тогава ще мисля като теб.Това е което мога да кажа

2
Любов и интимно партньорство / изневяра
« -: януари 25, 2008, 07:04:29 pm »
Да благодаря ти че ми разясни тези неща.Аз спирам,а на теб ти пожелавам още много време да помагаш на хора в моето положение,така както "помогна на мен".

3
Любов и интимно партньорство / изневяра
« -: януари 25, 2008, 01:34:52 pm »
Аз не знам този въпросния ПИЛИГРИМ има ли право по този начин да се изказва и да пише на съвършенно непознат за него човек.Ако той е преживял подобно нещо съжалявам,но след като половинката му е стегнала до положението да му изневери той също има вина.Я кажи ПИЛИГРИМ с какво заслужи половинката ти да потърси ласките на друг.А онтосно циничните думи-на някои хора им липсват първите 7 години.Ако искаш по този начин с тези думи да се изказваш,или просто ако не намираш други в твоя речник,потърси в нета подобни сайтове.Там ще пишеш на воля.

4
Любов и интимно партньорство / изневяра
« -: януари 24, 2008, 11:59:00 pm »
Здравейте.Доста неща изчетох по тази тема,която много ме интересува,защото както вече писах и аз съм в такава ситуация.Много е лесно да се дават съвети и мнения,особенно на тези които не са го преживели.А на тези които са го преживели или в момента го преживяват не им е толкоз лесно.Живееш с един човек,и много добре осъзнаваш,че си дълбоко обвързан с него и не ти е приятно да го лъжеш,заедно сте всеки ден,споделяте всичко,имате общи проблеми общо бъдеще дори,и от друга страна ТОЙ/ТЯ,които е превзел мислите ти,чуствата ти.При такова положение ти се раздвояваш във всичко,някъде вътре в теб осъзнаваш че не е редно това което правиш и мислиш дори,но го ИСКАШ и не мислиш за последствията.Нищо друго не те интересува освен да си с другия,да го имаш,да е в прегръдките ти.Осъзнаваш че изневеряваш на половинката ти,на човека в когото си се клела,на човека на когото си се заклела "докато смъртта ви раздели".Изневеряваш с ума си и с тялото си.Да,това изпитвам и аз-обичам мъжа си по някакъв начин,деца нямаме за да мисля и за тях,но безумно много желая ДРУГИЯ.Дори има вероятност сега да съм бременна от него!А това ме побърква.....Само ще помоля хора които не са преживели такова нещо да не дават съвети,защото те не знаят какво е да си в такава ситуация.

5
Любов и интимно партньорство / изневяра
« -: януари 10, 2008, 04:29:57 pm »
Здравейте отново.Дълго се залъгвах,че чуствата ми към другия са изчезнали,в месеците в които бях в чужбина дори бях сигурна,че напълно съм го забравила,бях се поуспокоила.Прибрах се декември и като го видах!.......Всичко наново-чуства,страст,копнежи..И лъжи към съпруга ми.Другия също има силни чуства и може би това е най-лошото.Не мога да се откажа,непосилно е за мен.Не споделям мнението на cdman,любовта не пита зает ли си,свободен ли си.Тя те връхлита без да иска мнението ти.Не мисля че megi2007 не обича децата си,или не се грижи за тях,нито към съпруга си,просто как да ви кажа-не може да се обясни,най-добре знае този който го е изживял.

6
Наистина съм много благодарна за отговорите.Накарахте ме да се замисля за това,дали наистина съм влюбена в това момче и дали си заслужава да си разваля брака заради него.Не мисля.По скоро вече мисля,че сама си втълпявам тези неща,сама предизвиквам тези чуства,мъжът ми не ме е лишил от нищо.Е не може да бъде кавалер като другия-не на всеки му се отдава,но открих тези дни качества у съпруга ми,които преди не бях виждала.Наистина вие много ме успокоихте,и най-важното накарахте ме да се замисля за някои неща и да проумея,че има начин другото момче да го забравя.Все още не съм го забравила,но знам вече,че има начин.Наистина съм ви много благодарна.Дано по често се срещат хора като вас.

7
Наистина съм много щастлива от бързия отговор.Благодаря.Аз бях на 19 години когато се мъжих.Мъжът ми е с 5 години по-голям от мен.Не мога да кажа,че това ми се случва защото на времето съм нямала приятели-напротив.Просто в мъжът ми се влюбих силно и за 4 месеца се оженихме.Не мога да кажа,че го познавах добре.Между мъжът ми и другото момче има много разлики и аз ясно ги виждам.Мъжът ми е груб,мил и нежен е само в леглото,за разлика от другия.Той е направо неуписуем.В началото на нашия съвместен живот,не мога да кажа,че сме имали големи проблеми.Карали сме се,но го считах за нормално.Нямаме деца,аз не искам.От известно време го отбягвам и в леглото,защото си мисля само за другия.Просто не го искам.Всяка нощ преди да заспя мисля само за него.На моменти ми е идвало на ум какво ще стане ако се разведа.И дали ако го направя другият ще ме приеме отново.Само мога да кажа,че чуствата на другия бяха много силни преди.Сега не знам.Той е свободен и може би има друга..незнам.Не намирам особени проблеми в семейството ми,но може би не ги виждам а да има такива.На кръстопът съм голям.Чуствата отвътре ме изяждат,не ми дават мира.С най-голямо удоволствие ще ви пиша on-line,но незнам къде и как

8
Здравейте.От дълго време се ровя в интернет,за да намеря точно вас.Много съм отчаяна,и ще ви бъда много благодарна ако успеете да ми помогнете.Аз съм омъжена от 3 години.3 месеца след сватбата ми, се влюбих в един мой колега.Работехме заедно в една фирма.От начало не ми правеше впечатление,но той ме беше харесал.Започна все по често да идва при мен,говорехме си дълго,умееше да прави комплименти,за пръв път в живота си говорех с кавалер.Но не това ме накара да се влюбя в него.По това време мъжът ми замина в чужина за няколко месеца,и ние започнахме да се виждаме.С всяка изминала среща аз се влюбвах вси повече в него.Заричахме се че като се прибере съпругът ми,ще приключим всичко веднага.Да-той се прибра след два месеца,но ние не само че не приключихме,а взе да става по сериозно.Мъжът ми започна да се усеща,идваше без предупреждение в работата,чакаше ме вечер за да види с кой с тръгвам....Но не можа да ме "хване".Стана така,че трябваше да отсъствам от работа за една седмица и като се върнах..той беше напуснал.Не можех да повярвам!След това той дойде и каза че е напуснал заради мен,че така ще го забравя и той мен и ще приключи всичко.Е,от тогава се изминаха 2 години,а аз не спирам да мисля за него.Постоянно го сънувам,и за минута не ми излиза от ума.На няколко пъти се засичахме,но не смееме да се погледнеме,аз съм все с мъжа ми.Моля ви дайте ми съвет,какво да направя,аз няма да го забравя-това са 2 години.Какво да правя-дали да се свържа с него и да се видим или да оставя времето да заличи спомена за него....след 20 год.Моля ви помогнете ми

Страници: [1]