Да се роди татко. Ролята на бащата в най-ранна възраст
Психологическото раждане на бащата не винаги съвпада с физическото раждане на неговото дете.
Тенденцията в последните години при работата ми с бременни е повишаваща се активност на мъжете, които се интересуват от бременността, раждането и грижите за бебето в началото на неговото отглеждане. Патриархалните норми и идеята, че гледането на дете е чисто женска работа, вече не е толкова застъпена в мисленето и поведението на мъжете. Ролята на бащата се трансформира в исторически план. Татковците са активни, присъстват на лекциите в Училището за бременни и са истински любопитни за етапите на бременността. Дори смело решават да бъдат до половинката си по време на раждането..
Първият досег на бъдещото дете с бащата е гласът. Слухът на бебето започва да се развива още след 16-та гестационна седмица и така се разкрива една нова възможност за интензивно взаимодействие на плода с родителите. Ембрионът запомня майчиния и бащиния глас още докато е в утробата. Бебето по-добре долавя ниските, отколкото високите звуци. За това след раждането си почти веднага може да разпознае гласа на баща си. Така че, бъдещи татковци, говорете на децата си още в утробата. Те чуват гласа ви и това е началото на вашето взаимодействие!
Вторият досег на бащата с детето е чрез посещението му на курсовете за бременни заедно с майката. Това е изключително ключов момент в двойката. Таткото може да чуе ударите на сърцето на детето си, да го види с напредналата технология за ехография. По този начин досегът на бащата с бебето е много по-рано от преди.
Била съм свидетел, присъствайки на раждания, на много първи срещи на бащи с децата им и реакциите са били винаги различни. От пълен ступор - до емоционална реч, от сълзи на радост и липса на думи -до пълната гама положителни емоции, които може да изрази човек в един такъв момент. Всеки според темперамента и емоционалността си, но винаги запомнящо се.
Природата е рашила въпроса с майчиния инсктинкт кардинално, но къде са бащите, как се изгражда техният инсктинкт?
Какъв баща ще бъдеш зависи от няколко фактора. На първо място възрастовият етап и приоритетите в него (ясно е, че има разлика в поведението на младите, зрелите или по-възрастните татковци). На второ място това, което носиш като „багаж” от собственото си родителско семейство и моделите, които си възприел като личен опит. Двете крайности на възпитателния модел на мъжа са авторитарен и дистанциран. Естествено някъде по средата е и балансираният, в който мъжът отчита традициите на семейството, в което е отгледан, но и създава традиции в семейството, което гради. Тук обаче трябва да се отбележи разликата във времето, в което се живее. Защото, ако за предишното поколение е било добре да се спазват стриктно традициите и патриархалните норми, то днес е необходимо човек да бъде много по-адаптивен и гъвкав. Бащата дава на момичето усещане за женственост и привлекателност, а на момчето - за сила и компетентност.
Майката има главна роля не само в раждането на детето, но и в „раждането” на бащата. Тя дава посоката и стабилността на връзката баща - дете, като я поощрява, насърчава и подкрепя.
Не се отчайвайте от неловките движения в началото, когато таткото се опитва да сменя памперса и да къпе бебето. Всичко си идва по местата с опит.
Не се страхувайте да излезете от стаята – макар и не толкова качествено като вас, таткото ще се справи.
Не се сърдете на хаоса, който ще намерите след „гледането” на таткото. По-важно е той да пожелае да го направи пак.
Вярвайте в татковците. Техният принос е точно толкова важен, колкото и вашия. Независимо дали е биологичен или приемен, бащата се изгражда чрез времето прекарано с детето, навиците и заниманията им заедно, историите, които могат да разкажат като спомени след време...
Моделът зависи от взаимоотношенията с другите, но най-вече от личните нагласи, стремежи, преживявания, възрастови кризи, проблемите, през които преминаваме.... Толкова е сложа картината, че ако човек не се спре за момент и не се опита да прецени за себе си какъв път е поел и по какъв начин се движи по него, ще му бъде трудно да се ориентира в ролята си на родител.
Ето част от отраженията, които възпитателният модел на бащата дава върху детето.
[/left]