Опитвам се да преодолея раздялата с баща ми която е от доста време но остава травма. Той не заслужава дори и да го погледна. Родителите ми са разделени от 3-4 години защото баща ми ни тормозеше психически и физически, аз съм на 19 години и имам по малка сестричка която е на 13 години. Гледам да не си показвам колко много ми тежи и ме боли защото нямах баща до себе си, немога да споделя на никого. Искам помощ как да преодолея всичко това тормоза, боя, пренабрежението от негова страна аз не го обичам аз изпитвам злоба омраза към него но от друга стана душата ми се къса не за него, а от факта че никога съм нямала човек който да застане зад гърба ми. Детството ми беше ужасно децата си играеха на вънка а аз бях слугата на баща ми носех тухли, дърва и мн други неща когато ме пуснеше на вън ако не съм в 19:00 в къщи дори и една минута той ме пребиваше а когато мама се опитваше да ми помогне той биеше и нея. Ето защо в момента го мразя от дъното на душата си но и болката и травмите са огромни. Моля помогнете ми !?
