Автор Тема: molia_Za_syvet  (Прочетена 554 пъти)

kris_lia

  • Member
  • *
  • Публикации: 1
    • Профил
    • Ел. поща
molia_Za_syvet
« -: август 04, 2015, 02:32:52 am »
Здравейте,
женена съм от 8 години и имам дете, което е на 7, женена съм в чужбина и имам куп проблеми. Не знам кои са поради моя глупост, кои поради несходство в характерите, кои поради външни фактори.
Накратко - ожених се, защото имах нужда да ме обичат и да обичам и бях снижила изискванията си за партньор до минимум, т.е.просто исках да ме обича. Влюбих се в него, накарах се да се влюбя в него, имах нужда да съм влюбена в някого, не знам, тогава се чувствах страшно самотна и имах и една криза на паника. Имах работа добра с перспектива по специалността ми, в добра фирма с командировки в чужбина. Запознахме се чрез общ приятел, на когото имах доверие и вярвах, че и настоящият ми мъж ще е така разумен, умен и т.н. Аз пътувах , както и той, за да се виждаме. След 6 месеца се уморихме и решихме заедно , че ще се приместя при него, ще напусна работа и ще се устроя от начало при него. Мислех си да следвам второ висше в държавата, в която отивах и така и стана. Сега следвам там, но не чувствам същата любов и загриженост между нас. Майка му се наложи за името на детето, аз отстъпих , за да не стават кавги. Живеем в една къща, ний на 1-а етаж, родителите му на горния. Баща му е бил тиранин, но сега е безгласна буква и командва свекърва ми. Опитва се и нас да командва чрез мъжа ми, не много, защото аз не давам. Затворила съм си къщата за нея и нейното семейство, за сестра му, защото не могат да ме понасят, тъй като имам свое мнение и не следвам техните насоки как да се обличам, какво да готвя, как да си направя къщата, къде да бъде детето, какво да яде детето. Мъжа ми, настроен от тях коментира когато се караме, че аз твърдя че знам всичко и не се вслушвам в съвети, че роднините му ме обичат , а аз съм кривата , която никой не иска и т.н. Проблема ни е, че той индиректно слуша майка си, тя го държи с пари, които му дава за бизнеса му (които сега обаче свършиха), и сега го държи под влияние, използвайки болестта на баща му, предизвиквайки му чувство за вина, ако не ги заведе някъде, ако не ги вземе от почивката и т.н. Най-голямата ми болка беше, когато бях бременна и при първите ни кавги, защото те идват, когато идват отговорностите, ме наречи българска проститутка. Нещо , което нямаше право да каже, защото беше първият ми мъж в живота ми, поради мой личен избор. исках това да е подааръка на мъжа, за когото щях да се оженя. разбира се и много други псувни чух, и сме се карали толкова жестоко, в началото плачех и го молех да не ми говори така, че ме наранява и любовта така намалява, че съм готова да говорим за каквото и да е, но тихо, спокойно, без обиди, без псувни. Уви. Така 7 години. От тази Нова Година реших да се променя. Когато за последен път ми каза същата гадна псувня, го ударих през лицето и почнах да го натирвам в миша дупка с думи и шамари. И преди сме имали побоища помежду ни, но този път той не реагира като преди, или аз бях друга и не посмя. Не съм доволна от това, не съм доволна, че тази агресия в мен избива, поради всички рани,които има в мен, за които мога много да говоря, но трудно се контролирам. Иронизирам го вече, не го обичам, понякога може би, поради мазохизъм или поради липсата на друг, който да ме обича истински. Най-лошото е, че съжалявам , че зарязах добра работа с перспектива в Бг и за една любов хукнах подир мъж, който ми обещаваше, държейки ме за ръка, че всичко ще винаги така, и аз глупачката повярвах, мислейки, че разногласия да имаме, ще ги решим, че и икономически трудности да имаме, ще минат, защото ще се обичаме и ще обсъждаме нещата заедно. Сега съм една цинична жена, лишена от ласки, от топло отношение, обичам много детето си, и искам да му дам цялата любов на този свят, да го науча да бъде добра, да се развива, да бъде добронамерена, обичлива, но не наивна, макар че и аз и тя сме така, дори и мъжа ми мисля. Не знам какво да правя, не мога да работя, защото няма работа за чужденци в града, в който живея, а 4-часова работа трудно се намира. Уча право и е доста тежко. На половината следване съм и имам още доста изпити. Мъжа ми при последните кавги, които стават, защото аз се дразня от него, се държи ту добре, ту накрая избухва, ме блъска и псува, и казва че съм луда, и такава съм дошла от Бг, поради виковете ми и хвърлянето на плодове и зеленчуци по него. Виновна съм, защото мога да си замълча, но нямам сили да го направя. Чакам да завърша, за да се изнеса и да имам работа, и спокойствие, и дотогава стискам зъби, ама вече не мога. И детските ми години бяха скапани, лош баща, викове, крясаци, побоища, развод на родители, объркано детство, нови приятели, които не бяха като старите, тих пубертет, но с много ниско самочувствие. А сега съм висока, слаба, 171, 60-62кг, изрусена, меки черти, но изражение като на многострадална мъченица. УЖАС. Имам приятели тук, говорим, приемат ме, и всички ми казват от 2-а път като видят мъжа ми, че е много труден характер, как го издържам, понеже все мрънка, все нещо не му харесва, ту къде сме седнали за кафе, ту къде сме седнали за ядене, ту къде ще ходят децата да играят или нещо друго, абсурдно. Никога не съм си представяла живота такъв. Какво да правя?

coconut33

  • Member
  • *
  • Публикации: 3
    • Профил
Re: molia_Za_syvet
« Отговор #1 -: август 10, 2015, 01:18:44 pm »
Здравей!
Ситуацията ти звучи доста сложна, най-вече,защото имате и дете, което става свидетел на всичките тези свади и разправии помежду ви. Това със сигурност не му/й се отразява добре и колкото и да е малък/ка вижда всичко,което се случва помежду ми.
Имам много подобен опит с този тъп мъже, които обичат да мачкат ближния и постоянно да създават напрежение дори от най-малката ситуация, която би ги подразнила.
Ако трябва да съм честна мисля, че трябва да се изнесеш и да намериш работа, било то в по-голям град, знам, че също учиш, но не мисля, че всичкото това напрежение, в което живееш ежедневно допринася позитивно на представянето ти.
Ако се изнесеш от семейното ви жилище и заживееш отделно би била много по-самостоятелна и независима, и най-вече спокойна.
Ако път няма възможност да се изнесеш и да намериш работа в друг град, може би колкото и да не ти се иска, ще е по-добре да се върнеш в българия, предполагам имаш роднини, на които можеш да разчиташ, а и ще ти е по-лесно да намериш работа, щом преди си имала успешна кариера. Вярно, ще ти се наложи да прекъснеш с университета, но съм сигурна,че можеш да прехвърлиш кредитите си от там, в друга институция.
Успех!

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Re: molia_Za_syvet
« Отговор #2 -: август 10, 2015, 02:01:44 pm »
Здравейте! От описаното от вас става ясно, че връзката ви в момента е много повече напрягаща, отколкото удовлетворителна и носеща радост. Важно е да знаете, че винаги имате избор и няколко възможности, които имате пред себе си. Помислете за това какво би ви донесло спокойствие и влезте в сайта, за да говорите с терапевт, с когото заедно ще обмислите възможностите, които имате и вариантите за справяне. Много жени са във вашата ситуация и са стопирани от страховете си за справяне, а самия факт, че оцелявате в тази ситуация, показва, че имате ресурси да се справите. Нужно е на първо място да повишите самооценката си и да имате повече вяра в себе си и във възмажностите си, които с времето сякаш сте неглижирала и сте приела, че ще се съобразявате с изискванията и очакванията на околните. Така обаче се трупа само неудовлетвореност и напрежение. Разчитайте на нашата подкрепа. Спокоен ден!