Автор Тема: Искам помощ...  (Прочетена 547 пъти)

Renni

  • Member
  • *
  • Публикации: 1
    • Профил
    • Ел. поща
Искам помощ...
« -: юли 23, 2015, 08:30:23 pm »
Здравейте! Аз съм на 16 и днес се разделих с приятеля ми. Сега ще ви разкажа всичко отначало. Започвам с това, че сме от различни градове и ни делят 500-600 км. Запознахме се чрез една игра, всичко потръгна много добре.. по цял ден си писахме, не можехме да се отделим един от друг.  След това започнахме да си говорим по скайп. Минаха 3 месеца в писане и говорене по цял ден по скайпа. На 14 февруари той дойде в моя град и отпразнувахме заедно Св.Валентин и същевременно го запознах с родителите си и те го харесаха страшно много. След това той март дойде пак, аз отидох април с нашите при него за да се запознаят с родителите му и така, видяхме се началото на май и края на май аз отидох защото му беше бала тогава. След това се видяхме чак началото на юли, а през това време в което не се виждахме говорехме постоянно по скайп. Също така през тези наши 9 месеца аз обещах да не излизам, да не си правя нокти, да не се обличам разголено (аз попринцип не го правя), да съм само с него. Имаше доста караници между нас защото го лъжех за малки неща, с които не предполагах, че ще се скараме. Страшно много го обичам, той се държи прекрасно с мен, понякога ме обижда, но аз нито един път не съм го обидила защото имам някакъв респект към него просто. Има неща за които и той ме е лъгал но те са малко по-големи от моите и аз винаги му прощавах защото го обичам. Та преди няколко дни си говорехме за нас и аз му обещах, че няма да излизам изобщо, само до магазина ако се наложи ще ходя,че ще си лягам когато той ляга, че няма да играя една игра която с него играхме докато бяхме заедно (просто решихме да не играем вече и когато говорим по скайп да няма никакви игри). Той снощи си легна а аз останах будна цяла нощ, играх тази игра и сутринта легнах..... След което той към 16-17 часа ми се обади, а аз още спах .. попита ме кога съм си легнала и аз не се сдържах и му казах, защото си помислих че като призная грешките си ще ми прости, но не стана съвсем така. Той поиска да се разделим, защото уж не съм си спазвала обещанията никога, защото е правил много компромиси и ми е давал много шансове и ми каза да се махам.. започна да ме обижда.. след което аз му се помолих да не се разделяме и го попитах дали след време ще сме заедно както си бяхме планирали и той ми каза ' Не, никога повече няма да сме знаедно" .. след това продължих да му пиша но той не ми отговаряше, нито на обажданията, нито на съобщенията... Знам, че аз съм виновна но искам да ми прости.. аз наистина го обичам и искам да съм с него завинаги.. той е един прекрасен човек.. мил е с мен, добър е .. но аз си провалих щастието..казах му, че ще се опитам да променя, че ще си променя мисленето, че ще си държа на думите, обаче не знам как.... той каза че му е писнало да ми прощава и каза че това вече е краят ...... Моля ви кажете ми как да си го върна и как да се променя характера защото наистина искам да съм с него завинаги.. Какво да правя кажете ми, моля ви!!

mimtoteva

  • Member
  • *
  • Публикации: 4
    • Профил
Re: Искам помощ...
« Отговор #1 -: август 04, 2015, 09:07:58 pm »
Здравей! Аз също имам връзка от разстояние, да не говорим, че от два месеца съм извън България. Моето мнение, че любовта не съсипва връзката, а само я гради. Наясно съм за пристъпите на ревност, за ограничените контакти и за караниците. През всичките етапи сме преминавали и не мога да разбера защо той играе ролята на баща, а не на половинка? Не мисля, че си направила грешка, а това е твоя избор и всеки нормален човек трябва да решава кога да си ляга и т.н. Щом не си направила нещо, което би застрашило връзката ви, не разбирам къде е проблема. Мисля, че си му позволила да контролира живота ти. Ти не си птичка в клетка.

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Искам помощ...
« Отговор #2 -: август 10, 2015, 01:52:07 pm »
Здравейте! Във възрастта, в която се намирате тези ситуации се преживяват истински болезнено и драматично. Но е добре да помислите за това дали тази връзка, макар и от разстояние, не ви е ограничавала прекалено силно и не е стопирала свободата ви. Липсата на възможност да си заедно с човека, когото обичаш не ти дава право да го ограничаваш и още по-малко да се сърдиш за това, че той има свободна воля и желание да излиза, да общува, да играе, дори да си ляга когато си поиска :) Виртуалните връзка залагат доста капани, свързани с очакванията към другия и приписването му на качества, които той реално няма, а също така и неглижирането на някои особености на поведението, които в реална ситуация биха били очевадни. Можете да се възползвате от безплатната си сесия, за да поговорите с психолог за това, което ви държи в тези отношения и за намирането на носи стратегии на поведение. Хубав ден!
« Последна редакция: август 10, 2015, 01:55:07 pm от etherapy »