Здравейте,обърнах се към вас,защото започвам да затъвам и най-вероятно това е вследствие на изминалия начин на живот.Аз съм 36 годишна жена,която до скоро вярваше,че от 2 години е започнала живота си отначало и се чувствах щастлива и успяла в личен план.Трудно ми е да бъда кратка,но ще се постарая.Имах тежко детство-на 14 години се разболях от анорексия,а на 16 от булимия,което беше вследствие на психическо натоварване от моите родители-баща алкохолик и т.н.Омъжих се на 21 и все още бях болна от булимия,но успявах да се прикривам от мъжът ми.Предприех крачката с брака,защото бях ходила на психолог и той ми каза,че ако не променя средата в която живея и не намеря смисъл да се боря-няма да съумея да се излекувам от хранителното си разтройство,което обикновенно е с фатален край.Разбира се да се омъга не беше фикс идея или на всяка цена,но се появи той.....с 10 години по-голям,сериозен,не пие(това беше много важно),защото баща ми беше алкохолик и ми предложи след 3 месечна връзка да бъдем семейство и да имаме дете.Заживяхме....почти веднага забременях и се роди дъщеря ни,която вече е на 15 години.Аз съм от хората,които когато поемат отговорност стоят зад думите и делата си и се борят докрай.Заживяхме в двуетажна къща със свекърва и зълва.Аз бях на 20,зълва ми на 40,свекърва ми на 60.Разликата в годините говори сама по-себе си за различията по-между ни.Съпругът ми макар и попаснал не успяваше да озапти майка си,която доминираше в къщата и всяко нещо,което се пледприемаше,като ремонт минаваше през нейтното одобрение.Държа да кажа,че дори бъркаше в личните ми вещи,дрехи,бельо и т.н. и което не хапесваше хвърляше.При опитите от моя страна да се защитя,ставаше страшно.Замалко от един скандал да абортирам в шестия месец.Поведението на зълва ми не беше различно.Споменах къща на 2 етажа,но вторият етаж трябваше да е изцяло за нас и да бъдем отделна бойна единица,като семейство.....но това нямаше как да се случи при такава властна жена.Аз разбира се уважавах и обичах мъжът ми и започнах да премълчавам и да се примирявам със ситуацията и дори да свиквам.Спрях да обръщам внимание и естественно беше по добре.Държа да кажа,че имаше забележки и за това,че сме се прегърнали,секса и т.н.На третата година предложих на половинката ми да излезем на квартира,за да може да си изживяваме пълноценно връзката и да сме си отделно семейство,но той категорично заяви,че няма да живее в апартамент.Ние сме средностатистическо работещо семейство и нямаше как да построим къща.....за да сме отделно.Аз завърших бакалавър и магистратура след като бях родила,с кредит.....теглих кредити и за ремонти и така 13 години.Мъжът ми през това време сменяше постоянно работа и се опитваше да намери своето идеално работно място.Естественно аз го подкрепях за тези неща и стоях на 100 процента до него.Както споменах обаче.....живеех с него и с кредит ,който изплащах сама.Не се опитвам да се правя на мъченица,нищо подобно-искала съм го,правила съм го.Но го казвам,защото на осмата година някъде от брака,аз напуснах работа.Вечерта му казвам и той се обърна с думите:"Виж какво,имаш си кредити и няма кой да ти ги плаща.Намери си по бързо работа,защото няма кой да се занимава с теб"-все едно ми зашлеви най-големият шамар на света.Нещо жестоко се пречупи в мен и започнах да си връщам лентата назад.На почивки-плащам аз,детето е обличано от мен и мойте близки и т.н.....пълен егоист.Не ми се разказва нашироко.Започнах работа след 1 ден,но вече не желаех да бъда с такъв мъж.Казах му,че се разделяме....почнаха сълзи,простотий....ще се променя,намесата на родителите.....имаме и дете и се спрях.Но не и отказах.Аз бях идеална домакиня,готвех,чистех....и т.н.Но изведнъж се пречупих жестоко и нямах желание за нищо.Чистех насила,готвех също,не ми се прибираше,започнах да работя на 2 места и общо взето 7 години така.Спрях да спя до него и разбира се станах и не достатъчно грижовна майка.Както споменах 7 години.През последните 2 дори и не говорехме.Това всичко беше пример за семейство в очите на детето.И преди две години просто сложих край на този тих ад,разговарях около 10 месеца с дъщеря ни,за раздялата и защо ще се разделим,тя вече си е голям човек,тогава беше на 13.Събрах си багажа и тръгнах,за детето се разбрахме при мен и при него,както пожелае то.Тръгнах си,но той явно е мислел,че е временно.След 2 месеца вече видя ,че не е и стана страшно.Пълна манипулация на детето,как той ще се самоубие,ако тя иска да ме вижда,искова молба за родителсщи права и един куп простотий-за сметка на детето и от яд към мен.Отказах от всичкото ни общо имущество което бяхме градили,и за капак ме осъдиха за негов кредит със запор и на негов приятел,на който бях поръчител.Аз излязах на квартира при раздялата,но след тези събития се пренесох при родителите ми,които естественно не приемаха моето поведение за нормално....разведена .2 години съдилища,манипулаций,никакво разбиране от страна на близките ми и т.н.Родителски права на мен,дъщеря ми дойде при родителите ми и мен и се започна....аз си искам спокойствието,защо се върна тук,на 36 години няма да те гледаме,детето да.....теб не и т.н.Мъжът ми обжалваше и понеже детето е голямо го изслушаха в съда.....казах й да отиде при баща си и тя го искаше,защото при наште спяхме в кухнята,а при баща си имаше стая.Сега обаче ме гонят от апартамента,с два запора,просто на моменти не виждам изход.В същото време не се доверявам на никой,не допускам хора до себе си,малко да ме нарани някой и го съсипвам с думи и задрасквам.Живея в двете крайности......или всичко или нищо.Ще трябва да се изнеса и не исщам повече да знам нищо за родителите ми.....ама нищо.Това поведение е към всички без детето.Незнам какво да правя......сама съм
