Първият път, когато повърнах бях на 13, тогава не ядях почти нищо. С времето спрях и прибягвах към това рядко, само когато се чувствах самотна или ми беше скучно или не бях доволна от себе си поради някаква причина. Повръщах само от време на време. Толкова рядко, че четейки, че булимията се диагностицира едва когато започнеш да го правиш по няколко пъти седмично, реших, че аз нямам сериозен проблем.
Сега го правя почти всеки ден, когато се прибера у дома, преставам, защото има кой да ме чуе, но когато съм сама тук, започва да се случва всяка вечер. Причината поради, която пиша в момента е, че вече съм уплашена. Тази вечер получих силно внезапно сърцебиене докато просто си седях, за няколко секунди, но ме уплаши. Нямам никаква представа как се отразява повръщането на организма ми, не че не съм чела, просто не мога да си го обясня. Каква е връзката между сърцето и булимията? Знам, че не е задължително да е от това, но предполагам...
Не знам да го приемам ли сериозно или не. Четейки форуми, в които жени се самосъжаляват затова, че повръщат и обясняват, че не могат да се излекуват се питам - толкова ли е трудно, просто спрете. И си казвам, че ще престана, докато не започне да ми се яде, и изяждам всичко, което съм си купила...за няколко дни напред. Тоест аз съм като тях. Не го планирам. Понякога имам чувството, че просто вечер волята ми е отслабена заради умората. Не искам да напълнявам. А положението е неспасяемо. Бях отслабнала с няколко килограма, а после си ги върнах за нула време. Не понасям тялото си. Не се чувствам красива. Когато се наям и си мисля, че автоматично съм напълняла. Виждам се в огледалото внезапно много по-дебела. Разбирам каква е истината, като се кача на кантара. Но дори и тази истина е прекалено субективна. Просто килограмите са нещо прекалено субективно, за да поддържам самочувствието си на тях. А то като че ли от тях зависи. ДОри не знам дали някога ще е достатъчно, дори и да успея да отслабна.
Разкъсана съм между това дали да мисля за това като за слаба воля и вреден навик, липса на самодисциплина или като истинска болест. Може би е просто зависимост. Зависима съм от яденето, а след това от чувството на облекчение след като се освободя от него.
При всички положения искам да престана. Защото когато го правя, изобщо не мога да се уважавам и защото не искам да си съсипвам здравето. Защото това не е единственият ми проблем, но е като че ли най-сериозният. На 21 съм в момента. Просто моля за съвет.
