Автор Тема: Не мога да си простя  (Прочетена 931 пъти)

simonalilova

  • Member
  • *
  • Публикации: 1
    • Профил
    • Ел. поща
Не мога да си простя
« -: юни 23, 2015, 12:32:24 pm »
Здравейте!
Всичко започна преди 5 години. Майка ми винаги се е притеснявала да ме пуска до по- късно дори след навършване на пълнолетие, но тя си е такава и аз я разбирам, но чак сега.
2010 г. бях 12 клас. Запознах се с едно момче, много по- голямо от мен. Исках да бъда голяма вече, да правя каквото си искам, да бъда жена. Той успяваше да ми даде това самочувствие и на мен ми харесваше. Още от началото обаче усещах, че нещо не е на ред. Упорито обаче продължавах като че ли да се насилвам да искам да бъда с него, защото майка ми не го харесваше и не одобряваше това, че съм с него. В стремежа си да ме предпази от неща, които е преживяла много преди мен се опитваше да ме убеди, че не той е човека за мен. Но аз винаги съм била такава, че когато ми кажат нещо, че не трябва да бъде така и не е хубаво аз на пук за да докажа че не е така продължавам да го правя. с времето нещата започнаха да ескалират. Той се опитваше да ме настрои срещу наще, постоянно се карахме в къщи, исках да го оставя, но като му кажех, че искам да приключим все успяваше да ме убеди,че аз в действителност не искам това а е в следствие на това, което майка  ми ми говори за него. Почти всеки ден когато ме изпращаше до нас и все намираше някакъв "проблем", който трябва да обсъдим и стояхме по цели нощи във входа на блока ми и той само говореше и говореше, ако аз не бях съгласна с него и го изразях, той продължаваше да говори докато не ме убеди, че това, което той казва е правилно. Наближаваше бала ми, матурите, бях толкова изморена от недоспиване в следствието на "разговорите" по цяла нощ, но все пак намерих сили и взех матурите си с много добри резултати, влязох в специалността, която исках, но въпросният мъж искаше на всякъде да е с мен.
Лятото (помня, че беше август месец) същата година(2010) той искаше да отидем на море. Майка ми изобщо не беше съгласна. Тогава и баща ми се беше прибрал( работи в чужбина и винаги е говорил срещу майка ми.Разведени са от много време,защото той я тормозеше и биеше. Но това е друга история) и естествено като види,че имам проблем с майка ми намери удобен момент да злослови срещу нея и ми предложи да се изместя при него и баба ми. Даде ми сили и го направих. В нас нямаше никой и си събрах нещата и се изнесох. Сега постоянно мисля как ли се е почувствала майка ми като съм се изнесла (не мога да си го простя).Малко след като отидох при баща ми, "мъжът" с когото имах връзка ме убеждаваше,че временно не трябва да говоря с майка ми. И аз му повярвах. Отидохме на море и беше най- кошмарната седмица в живота ми. На всяка крачка нещо не му хареваша, всичко правех грешно, дори като го снимах все не бях хванала с едно милиметърче по- надясно или на ляво. Убеди ме да се изместя при него (той живееше с баба си). Направих го. И от тогава започна психическият и до някъде физически тормоз. Нищо от това, което правех не му харесваше, не му харесваше дори как си мърдам ръцете, някои мимики, които правя, когато станеше най- лошо ме хващаше за косата и ме влачеше по пода, казваше ми че съм боклук като майка си (наричаше я онова животно). Случвало се е когато сме ходили при баща ми той да се хвали как е бил майка ми и как се е държал с нея с голяма гордост (мразя го за това) и когато си тръгвахме от баща ми и станее поредния скандал, да ми казва "айде кажи така ли е правил баща ти, така ли" и се държеше така, както баща ми разказваше. Имала съм синини по челото защото ме удряше " да съм чуела какво му говоря и да съм започнела да мисля с главата си". Един ден намерих начин да го умиротворя. Може да Ви се стори откачено, но помагаше. Когато ставаше много напечено се правих че съм "изключила", правех се, че се мисля за дете и говорех по детски и разказвах неща все едно бях дете. И той започваше да се умилява. И дата близо 2 години. В един момент вече бях заучила до болка всичко, което той искаше  да бъда и начина по който той искаше да говоря и за мое щастие плана ми да бъда "перфектна" проработи. Вече не му бях интересна. Беше ме "поправил" и пожела да си намеря квартира и да се изнеса. През това време той живееше у техните. На рожденният ми ден с много страх  звъннах на майка ми, с която не се бях чувала от близо 2 години. И се видяхме. Не знаех как да я погледна. За малко се сдържах но в един момент я прегърнах и се разплаках. Понеже въпросния мъж беше при родителите си единствения начин по -който ме контролираше беше по телефона и трябваше да се прибера. Преди като го лъжех винаги разбираше, но сега вече можех да го манипулирам и не разбра, че съм се срещнала с майка ми. Вечерта отидох в майка ми и вечеряхме. На следващият ден щеше да приключи този ад. И така и стана. Изместих се. На сутринта майка ми заедно с приятеля и ме взеха и всичко приключи, или поне аз така си мислех. От тогава до днес всеки божи ден се сещам за болката, която причиних на майка ми заради глупоста си. Лекувах депресия със страшни болки в гърба, но психоложката при която ходих гледаше прегледа да мине на бързо и неможах да споделя всичко, което не можех да кажа на друг и до днес ако съм под много голям стрес имам все още болки, но много по рядко.
Помогнете ми не знам как да си простя. Говорила съм с майка ми и тя казва, че отдавна ми е простила и иска да съм щастлива, че за нея е важно, че сега сме заедно и всичко е на ред. Не мога да продължа, винаги като си помисля, че може да съм далеч от нея и изпадам в паника искам всяка секунда да съм с нея. От близо месец живея с едно прекрасно момче, което много ме обича и майка ми много го харесва. Всичко е прекрасно и като че ли свикнах да не се виждаме постоянно с майка ми, но ако стане въпрос за местене в друг град или държава и започвам да се плаша. Помогнете ми не знам какво да правя.Как да се освободя от вината и как да спра да се мразя за това,което причиних на майка ми? Искам да продължа живота си, но като че ли това ме спира.И до днес като се сетя за това и сълзите напират. ПОМОГНЕТЕ МИ!!!
« Последна редакция: юни 29, 2015, 09:38:01 am от simonalilova »