От хаоса в главата ми е трудно да започна...и да напиша мислите си систематизирано и подредено...
Преди години писах във форума, връщам се към тази стара тема и ми става едно такова хубаво...и си припомням, че мога да променя нещата, когато не ми харесва нещо
Този път обаче не знам как...
Прекалявам със сладкото ужасно много - вафли, шоколади, плодове и всичко що има захар в него... От 4 години е така. Опитвала съм да се огранича, да спра да ям захар множество пъти. Получава се за около месец максимум. Коства ми огромни усилия на волята да хапна само едно парче шоколад и да не го изям целия или да се задоволя с едно парче торта или да откажа каквото и да било сладко като ми предложат. И в края на краищата се натъпквам. Особено в моментите, когато съм сама. Винаги търся нещо, с което да се занимавам и ангажирам съзнанието и да не мисля за нещо сладко... А захарта...колкото повече ядеш, толкова повече ти се яде. Не съм с наднормено тегло, защото спортувам много. Но тялото ми не се чувства добре. Постоянно ми е тежко, излизат ми пъпки по цялата кожа и т.н. Да не говорим, че през месец съм по зъболекари, да не споменавам риска от диабет.
Много пъти съм анализирала поведението си - какво ме подтиква да ям толкова много захар, как се чувствам след това, как се чувствам като не ям седмица-две захар. Като отида в магазина и преди да си купя поредния шоколад знам, че после ще се чувствам виновна, че ще го изям целия и въпреки всичко го купувам...
Нали уж като се опитваш да премахнеш някой навик, трябва да запълниш празното място с нещо друго. Но не знам с какво. Не знам каква е причината. Както казах, опитвах много пъти и не ми се получава. И всеки ден е едно ново начало на моята фикс идея и анализите започват от начало, и търсенето на причината... Чувствам се зле и не зная какво да направя, за да преборя този упорит, лош и вреден навик.... Пък и се обичам достатъчно, за да не оставям тялото ми и съзнанието ми (щото съм сигурна, че корена на проблема е там, но още не съм го открила) да страдат
