Здравейте,
Ами истината е, че причините едва ли ще се видят сериозни на четящите тук. Животът ми не е чак толкова лош - имам , образование, в момента уча второ висше. От два месеца не работя, живея на спестявания, концентрирал съм се над преквалификацията си, но то си е изцяло мой избор. Ако реша, мога да си намеря работа. Имам и приятели. Околните ме смятат за позитивен, забавен, готин човек. Явно добре си нося маската, с която прикривам цялата чернилка в себе си.
Проблемът е, че се чувствам ужасно самотен, нямам близки хора. Със семейството ми не сме в добри отношения, те са ужасни хора, от които се срамувам. Виждаме се 3-4 пъти годишно, най-вече по празници, но времето, прекарано с тях, ми е неприятно. В любовта също съм пълен провал - поради някаква причина не съм в състояние да създам привличане у жените, които представляват интерес за мен. В редките случаи, когато съм получавал женско внимание е било от жени, които...така да се каже, не са мой тип. Това, над което знам как, съм работил. Спортувам, обличам се стилно, държа се добре. Изчетох и камара материали за отношенията между половете и привличането. Но ефектът е нулев. В природата 20% от мъжките екземпляри при бозайниците предават гена си на следващото поколение. Моногамията е измишльотина на цивилизацията. Явно аз просто съм от другите 80% с лоши гени. Точно тези неща ме мъчат - да нямам "вкъщи", където да ми е приятно, да нямам близки хора, на които да се опра. Да знам, че не съм достоен за привлекателна жена до себе си. Ако знам как мога да променя това, ще се боря до последно. Но просто вече не виждам какво да направя, в каква посока да работя над себе си. Семейството си не мога да сменя, гените си не мога да променя. И това ме води до отчаяние. Просто сутрин като се събудя не ми се става от леглото, всичко ми е празно и безсмислено. В случая не важи дори садистичното желание да накажа околните, понеже и да скоча от скалата, на никой няма да му пука. А и никой не е длъжен да се чувства виновен за моите решения.
