Автор Тема: Светът ми се срина...  (Прочетена 826 пъти)

Tedi_90

  • Member
  • *
  • Публикации: 1
    • Профил
    • Ел. поща
Светът ми се срина...
« -: март 06, 2015, 03:46:31 pm »
Здравейте! Първо искам да Ви изкажа чест и почитания и да споделя желанието ми да Ви запозная с моята история! Аз съм момиче на 24 години. Скоро взех решение да прекратя връзката си с моя дългогодишен приятел. Не ми беше лесно, а и сега след три месеца след раздялата не се чувствам в кондиция и сякаш изпитвам силна вина за случилото се. Ние сме двойка от 7 години и преминахме през много неща. Най -сериозните моменти в нашата връзка бяха когато той на два пъти беше решил да ме остави поради неясни за мен причини. Поне за единия път не успях да разбера защо точно го направи. А за втория път- тогава го видях с друга. Това се случи по времето когато бях студентка. Но в един момент нещата се оправиха. Аз простих и се събрахме. Тогава обаче и аз направих същата грешка за която се разделихме. Изневерих му! Не знам точно какво съм очаквала да се случи с този мой опит да бъда с друг. По-късно си дадох сметка, че това е била някаква момента моя прищявка и че не харесвам момчето с което бях. Той ми прости също и така до момента в който трябваше да си намеря работа по специалността ми. Завършила съм медицински колеж и понеже ние живеем в малко градче там в местната болница нямаха места за моята специалност. Тогава аз реших да започна временно работа в друг град. Когато се преместих, моя приятел беше заминал по работа за няколко месеца и му съобщих че се местя по телефона. Той реагира лошо на това, но аз му обясних че всичко е докато се разкрие работно място в града в който той живееше. Така аз успях да го убедя че това е добър вариант. След близо година работа в големия град чаканото одобрение за работа в неговото градче се случи и аз се преместих. Бях щастлива и си мислех че това е краят на нашите мъки. Да но не беше така. Два месеца след като се нанесох в тях той ми съобщи че отново ще замине по работа за известно време. Това не го бях планувала честно казано. Аз си мислех че той ще направи всичко възможно за да се установим в града и да си живеем тихо и спокойно. Той все пак замина, а аз се ядосах много. Тогава се появи едно момче, което сякаш успя да ми влезе под кожата и с него станахме много близки. Споделяхме стояхме до късно заедно, а в същото време аз спях и живеех у тях. Малко преди той да се върне аз реших да прекратя отношенията си с това момче и му обясних, че колкото и да съм го харесала за мен е важно да запазя връзката си. И така той сякаш ме разбра и си останахме просто колеги (забравих да кажа че и той работи в болницата с мен). Моя приятел се прибра и всичко си дойде на мястото. И до ден днешен ме притеснява факта че съм допуснала другия толкова близо до себе си и че един ден той може да реши да каже на моя приятел за тази наша близост, но това е истината и аз ще призная че сме имали чувства един към друг. Но сега напоследък това не ме тревожи толкова много. По-скоро ме притеснява фактът че от тогава минаха две години, а ние с моя приятел още живеем у тях с майка му и брат му, а приятелката на брат му от време на време идва и сякаш понякога ми се иска да не е така пренаселено. Един ден реших да му споделя че имам намерения да се изнесем на квартира а той категорично отказа такова нещо да се случи. Дори бях намерила подходяща, но не я взех. Той отказа дори да я види. Тогава му подхвърлих идеята да си вземем жилище на кредит но получих отново отказ под пред текста, че сега не му е времето, а той е вече на 31 години и се питам кога ако не сега? Един ден не можах да издържа и му казах, че ако не предприеме някаква крачка аз ще си тръгна и го направих. Събрах си нещата и се върнах в къщи. Сега пътувам всеки ден по 20 км. по магистралата с моята кола за да ида на работа, а той не се интересува особено от мен и ми казва че това че съм си събрала нещата и съм си тръгнала за него е недопустимо. Да знам че той има проблеми с бизнеса който започна и че и там е длъжник на банките с пари, но искам само да видя че има желание за собствен дом и така да имам стимул да бъдем заедно. За него не е от значение къде ще живее. Казва че може и цял живот да е в тях при майка си, а аз това не го разбирам. Мисля че заедно бихме се справили ако си вземем къща. Не знам наистина....та аз се отказах от мечтите си да работя в голяма и хубава болница само заради него. И му го казвам а той отговаря ами какво да направя като сега нямам пари за къща. Може би на пръв поглед проблемите ни изглеждат незначителни но за мен е важно да имам мое семейство. Да бъда с толкова много хора на едно място не ми понася, а той обожава това. Сега на всичкото отгоре ми предложиха работа в хубава болница и не знам какво да направя - там няма да ме чакат да реша, а аз не мога да реша и май ще се получи така че и там ще се проваля и във връзката си с него също. Моля Ви за съвет , тъй като се страхувам да не би да съм виновна аз за нещата. Дали не прецаках целия си живот?Къде сгреших? В момента се намирам в една голяма дупка и не знам как да изляза от там! Благодаря Ви предварително!

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Светът ми се срина...
« Отговор #1 -: април 01, 2015, 04:30:31 pm »
Здравейте! Ситуацията, която описвате е свързана с двете най-значими сфери за възрастовия етап, в който се намирате - професионална реализация и създаването на партньорство. Ето защо и се чувствате толкова объркана и виновна. Приятелят ви явно се чувства сигурно в дома на родителите си и е впрегнал всичките си ресурси в бизнеса си. Вероятно смята, че един допълнителен кредит би усложнил много ситуацията. Все пак има варианти, в които бихте могли да опитате да бъдете самостоятелни, но явно емоциите са надделели и не сте стигнали до това да ги коментирате спокойно и без да се обвинявате един друг. В крайна сметка не е невъзможно да изберете вариант, в който и двамата да се чувствате спокойни и удовлетворени (ако начина на живеене е единствената трудност, разбира се). Всеки прави компромиси, но когато се стигне до обвинения и вини няма как да има конструктивно решение. Можете да използвате безплатната си сесия и да говорите с психолог тук в сайта. Успех!