Автор Тема: Проблеми на сина ми  (Прочетена 414 пъти)

Poli

  • Member
  • *
  • Публикации: 1
    • Профил
    • Ел. поща
Проблеми на сина ми
« -: март 03, 2015, 01:09:44 pm »
Здравейте,
Реших да Ви пиша, защото съм много притеснена.
Имам син на 21 години, който има сериозни проблеми.
Може би трябва да започна от детството, за да разберете за какво става въпрос.
Сина ми беше едно будно, умно и мисля талантливо дете. От съвсем малък беше много любознателен, интересуваше се от неща, не-традиционни за възрастта му-имаше разностранни интереси. Рисуваше много добре. Учеше език.
Когато започна училище се справяше с всичко. Без да полага големи усилия беше отличен ученик. Отдаваше му се математиката -отиде в Математическата гимназия още в пети клас. Печелеше много състезания. Винаги изкарваше отлични оценки при кандидатстване. Завърши гимназия с пълен отличен. Сам си избра да учи Архитектура. Приеха го с много високи резултати. И тогава започнаха проблемите.
Аз съм работеща, свръх загрижена майка. Критична съм, но не властна. Старала съм се всичко да правя аз, да не го ангажирам с нищо. Баща му е по-студен и трудно общуващ човек. Не сме идеално семейство- имали се проблеми и скандали, но винаги съм смятала, че мъжкото присъствие е важно за едно момче.
Миналата година замина да учи в София. Трябваше да се грижи сам за всичко /пиша го, защото смятам, че може би това беше голям проблем/. Постепенно започнаха да не му харесват нещата, които учи и част от преподавателите. Не се яви на изпити и не искаше да продължи. Работи два месеца, кандидатства отново друга специалност в друг университет. Приеха го с отлична оценка.
Като родители ние бяхме много изненадани от решенията му, опитвахме по всякакви начини да му въздействаме, да го убеждаваме. Обяснявахме му, че в началото в университета се учат общи неща през които трябва да се премине, за да се стигне до специалните предмети. Примирихме се като реши да учи друго /изборите винаги е правил сам/. Но сега всичко започна да се повтаря и в края на миналата година обясни, че се е депресирал, че има проблем с общуването- не може да говори пред хора, паникьосва се. Винаги е бил срамежлив, но преди не му е пречело толкова много. Явно нещо бе отключило проблемите. По наше настояване посети психиатър, който му назначи лекарства. Започна да ги пие, може би имаше първоначален положителен ефект, но после ги спря. Сега отказва да приема лекарствата и не иска консултация с психолог. Става агресивен, когато се опитвам да говоря с него. Сърдит е на целия свят. Твърди, че трябва да се справи сам. Но дали е възможно?

Не мога да променя миналото, но много се  притеснявам за него. Искам да му помогна, а не знам как. Четох много неща, изпращах му материали, опитвах с разговори. Страхувам се, че проблемите са сериозни и няма да успее да се справи сам.
Не е задължително да учи, но искам да намери себе си и да е добре.
Не успях да си запиша час за консултация, и реших да пиша първо тук. Ще ми е полезно, ако някои може да ми помогне с мнение или съвет.
Благодаря предварително!