Автор Тема: Животът ми.  (Прочетена 407 пъти)

Bella.

  • Member
  • *
  • Публикации: 1
    • Профил
Животът ми.
« -: март 02, 2015, 10:58:36 pm »
Здравейте.  Аз съм  момиче на 12 години..
Не знам от къде да започна цялата история.
Е , ще се опитам..
Когато бях на 6 майка ми си тръгна. Без да каже нищо на никого, просто замина. Беше изтеглила голяма сума от банката, оставяйки всичко на баща ми за плащане. Беше продала колата ни. 
  Единственото което ми казаха е,че е отишла да работи в Турция.
Да, тя наистина работеше.. Но  нещата не провървяха съвсем наред.
Мама не се прибираше. Идваше си най-много 2 пъти в година..
От което адски ми липсваше. Караха се адски много с баща ми  , аз чувах само как баща ми вика на някого по телефона..
Не общувах с майка ми. Нямаше от къде или как..  По- късно една вечер, точно на 7-ми март  някой позвъня на вратата.. и когато отворих..беше тя.
Не можех да повярвам на очите си, прегърнах я силно.
След това  една вечер ги чух отново да се карат с баща ми.
Тя  му каза  " ти не си мъж. "  но и двамата бяха пияни.
Аз  изтичах във хола, след това  мама и татко се гонеха из стаите.
Тя бягаше от него я той я гонеше , но след това те  двамата се сбиха. И всичко ставаше пред очите ми. Той я душеше, удряше, а тя го дращеше...
Изплаших се, бях във шок. Излязох от стаята и събудих брат ми.
Той дойде, казваше им да спрат и двамата плачехме и ги гледахме.
След това се поспряха. Майка ми отново обиди баща ми с нещо,не помня точно какво и той я удари. И след което, тя припадна, всички бяхме в паника.  Тя се свести... Не помня какво друго стана. Сутринта се събудих в стаята си, а нея я нямаше.  Отново чувах викове, но бяха мъжки. Отидох за да видя какво става, видях брат си и баща си. Брат ми беше само на 14, но се опитваше да спре баща ми от..обесване. Татко бе взел едно въже и щеше да се беси от това което е сторил на мама.  Той не беше лош човек, напротив. Но тогава просто.. не знам..
След което вуйчо, дойде у нас, влезе с гръм и трясък. До като баща ми миеше чиниите, той влезе и го удари.
Когато  братът на мама удари баща ми  изпищях, отидох, казах му да престане. Но той ме бутна, тате и вуйчо се сбиха. Мама само гледаше . Плачех. От някъде се появи брат ми, грабна ме и ме заведе в  другата стая.
Изминаха месеци,  няколко години  и майка я нямаше.  Аз  започнах 3 клас.
Един ден когато се върнах от училище, тате ми съобщи ,че с мама се развеждат. Приех го меко казано добре. Не знаех какво да направя, казваха ми,че трябва да избера при кого  трябва да остана.. и ето.
Отидохме в съда, но не влязохме вътре. С брат ми стояхме сами от вън. Когато излязоха всички, ми съобщиха ,че оставаме при татко, защото майка ми  ни е дала по нейно съгласие на баща ни.
Годините се изнизаха и ако кажа,че татко е най-добрият  и грижовен баща няма да е лъжа. Той  бе тираджия, справяхме се с 1 заплата.Не пожелавам на нито едно дете да израсне без майка си. Това е ужасно нещо.. Или да му се налага да чисти,пере само до като е на 9-10 години. И в училище чувах как останалите майки наричаха майка ми по какви ли не имена.. " уличница" , " ходи само по мъже , оставя децата си"..даже и по- лошо. Болеше ме..  На 8 март, на родителски срещи всички имаха майки, или родителите. Аз нямах, винаги бях сама , защото  нямаше кой да дойде. Баща ми беше по - пътищата, брат ми на училище. 
Когато той заминаваше на път  за Турция идваше дядо ми.
Ох, този ужасен човек. Когато стъпеше тук всичко се превръщаше в ад.Правеше толкова мръсотия у дома, не миеше чинии, не метеше, ядохме една и съща храна всекидневно..
О , да не забравя и брат си, когато се ядосаше винаги си го изкарваше на мен.
Крещеше ми толкова силно и често,че комшиите вече се  оплакваха.
Но  аз го разбирам. Той беше на 14 когато всичко започна да се случва, а нали знаете, това е възрастта на тийновете. Преживяват го ... трудно...
Въпреки всичко се грижеше за мен, обичам го  той ми е брат.
Но когато баща ми се прибираше у дома, всичко ставаше прекрасно.
Нормална храна, чист дом, не се налагаше аз да чистя.
Миналата година, мама започна да ни пише по фейсбук, радвах се..
Но  тя правеше толкова проблеми  от , които започвах да.. изпитвам омраза.
Как изобщо  ни го причиняваше?..
О, верно  преди дни открих,че имам по-голяма сестра. Но всичко се подреди така,че просто няма начин да се запозная с нея или изобщо тя да навлезе в живота ми..
И всичко продължава да се случва..прекалено много проблеми,почти всекидневно. У дома, в училище..
От 6 годишното дете, до това което съм в момента..израснах доста.
Накратко това е животът ми. Вероятно Ви звучи прекалено  , сигурно  някои си викат " Да бе, как едно дете ще изживее всичко. Измислица".
Но истината хора е,че не е измислица. Просто животът ми се е подредил така не съм избирала нищо.
 Животът може да Ви поднесе хиляди изненади независимо на колко години сте и кои сте.
Ако случайно има родителите които четат това..
Не оставяйте децата си сами, грижете се с любов за тях. Защото едно дете заслужава любов и грижи от хората които най-много обича. ♥
Обичайте се и бъдете обичани, това е от мен засега.
Лека вечер.  :)