Автор Тема: Какво да правя?  (Прочетена 618 пъти)

Виктория Тодорова

  • Member
  • *
  • Публикации: 1
    • Профил
Какво да правя?
« -: март 01, 2015, 02:35:37 pm »
Здравейте!
Името ми е Виктория
на 16 години.
Моята история е следната...
Имам огромни проблеми с майка ми, още от дете не се разбирам с нея, но мисля, че именно сега вече чашата преля.
На теория аз нямам баща, тъй като родителите ми нямат брак, но всъщност той е човекът, който ме изгледа!
Бях на 12 години, когато майка ми ме изгони от вкъщи, това е нещото, което никога няма да забравя...
Винаги ме е тормозила, биеше ме, наричаше ме с какви ли не думи, дори и пред приятелите ми и на улицата, което е ужасен срам!
Мисля, че сега съм на една доста тежка възраст, тъй като не съм особено добра ученичка, имам известни проблеми и с приятелите си, но мисълта ми е, че не мога да живея така- в постоянен страх, постоянното крещене и скандали всеки ден, това ме съсипва!
Баща ми е  много спокоен и усмихнах човек.
Безработен е вече няколко години, а и той самият казва, че го е страх да отиде на работа, защото знае, че остави ли ме вкъщи, то след броени минути ще му звънна да му кажа, че с майка ми пак се караме...
и за жалост е прав.
Майка ми си има любовник и алкохол, който да я "крепи".
Любовник на който слугува, сметките му плаща, приютява го когато ни няма, телевизора ни отиде и го измъкна като долна крадла и му го подари... какво да кажа ...
Никога не ме е питала как съм, каква искам да бъда, какво се случва с мен,
винаги важната беше тя.
С баща ми се опитахме да я накараме да спре да пие, защото виждаме колко много пречи това, но тя не ни слуша.
Постоянно псува за щяло и нещяло, гони ни от вкъщи с баща ми постоянно казва "айде взимай си парцалите и заминавай с баща си, не ме интересувате, махайте се", а се пише моя майка
Не върши никаква работа у дома, не и неща, която една домакиня и майка би правила.
Ако аз не се погрижа за да кажем коша с пране, стаята си, домашни или каквото и да било, то тя няма да го направи.
Нарича ме "двойкаджийка", казва, че съм една "долна наркоманка и к*рва" и купища и купища..
аз съм свикнала, но не и хората.
Оплаква се от хората с които излизам- казва,че били глупаци и боклуци, а това далеч не е вярно.
Те са единствените хора,които са ме подкрепяли : )
Боли да не можеш да се обърнеш към майка си, да поговориш с нея, да й споделиш/довериш...
Винаги, когато имам нужда от нея, винаги, когато семейството й има нужда от нея тя е или при майка си, където играят карти и пият или някъде по улиците/кръчмите.
Виждала съм как троши, чупи, претърсва личните ми вещи
всичко било нейно, но на мен това не ми харесва
Искам пространство, но тя не го разбира, тя ме има за 10 годишна!
Постоянно й говоря, опитвам се да я променя по някакъв начин
да оправя нещата, но явно така става по-зле и по-зле
наистина не знам какво да правя..
с баща ми мислехме да излезем на квартира, да сме далеч от нея, защото с такъв неразбран и нервен човек не се издържа, но уви нямаме нужните доходи, а и ако ме вземе с него ще се водят много дела и... съда може да реши да ме остави при нея
и ако това се случи, то не знам...
по-скоро бих си теглила въжето, казвам го абсолютно честно.
Не веднъж съм се опитвала да избягам от вкъщи, кофти да е да си на място на което знаеш, че не си желан и само "пречиш"

отговорете ми, коя нормална майка гони детето си?
коя майка се подиграва с най-милото си?
искам само нормално семейство, любов и щастие...
кажете ми, как да постъпя?
« Последна редакция: март 03, 2015, 11:07:20 pm от Виктория Тодорова »