Автор Тема: Здравейте  (Прочетена 873 пъти)

Denka_Dyankova

  • Member
  • *
  • Публикации: 2
    • Профил
    • Ел. поща
Здравейте
« -: февруари 25, 2015, 01:24:27 pm »
Здравейте.Незнам от къде да започна за да стигна до основния си проблем.Родителите ми са инвалиди и детството ми мина в борба за оцеляване и грижа.Това продължава и до днес.Имах тежък пубертет.Всячески се опитвах да избягам от живота си и така се омъжих и родих на 16.Оказа се,че съпруга ми спи с други мъже за пари в Испания и се разделихме набързо.Заминах за чужбина,където трябваше да изкарам малко пари за да изградя своето ново начало за мен и детето ми,но там срещнах друг мъж не толкова омаен,доста по-простоват,но честен и грижовен.Беше ми трудно да съм далеч от детето си и скоро се прибрах у дома с въпросния мъж.Радвах се,че ще живеем близо до родителите ми,ще имам семейство най-накрая.Разбрах,че съм бременна в началото на 5-тия месец и родих малката си дъщеричка.Първото ми дете непознава биологичния си баща и дори незнае,че има друг освен втория ми мъж,който я прие като своя и с нищо непоказа,че това не е така.В последствие той започна да прекалява с алкохола,стигаше се до полиция и понякога до побой.Потърсих помощ от баща си,но те толкова го харесваха,защото им помагаше за всичко,че ми каза да си мълча и да си пазя семейството и нещо от рода ''тихо хората да не разберат''.Все пак една нощ се озовах боса на улицата бягайки от него.Всички бяха против тази раздяла,но аз бях категорична и започнах да се опитвам да си стъпя на краката.Намерих си работа,заживях на квартира и много скоро взех и децата си при мен а той си намери друга жена доста по-възрастна от него с пораснали момчета,които явно успяха да го ''укротят'' и в един момент ми каза ''След като няма да си с мен неочаквай да се грижа и за децата''.Беше ми много трудно.Обвинявах се,че съм стигнала до тук.Постепенно изградих мост на доверие между мен и родителите ми,научих се да нося отговорност и семейството ми стана най-важното нещо за мен.Мина време и започнах нова връзка.Мъжът беше на моите години,много внимателен към децата и семейството ми,участваше дейно в живота ни и той стана негов живот.В този момент почина баща ми и сякаш света ми се срина.Постарах се да не показвам болка и тъга пред децата си,обясних им че това се случва с всички хора и в даден момент те отиват на небето и от там ни гледат и продължават да ни обичат.Те го приеха нормално.От скоро биологичния баща на първото ми дете започна да настоява да се срещне с нея и да стане част от живота й.Тя дори неподозира,че  има такъв човек.Детето ми има детска церебрална парализа доста лека форма-атактична,но е много чувствително дете.Децата ми минаха с мен през достатъчно катаклизми и незнам как да подходя и да й кажа истината,а знам че трябва.Страхувам се да не загубя доверието й.Страхувам се и,че този мъж нейния баща който толкова години я наказа с отцъствието си заради нашите грешки,ще я предаде,няма да я обича достатъчно и ще я разочарова.Незнам как да кажа на децата си истината за всичко това и обвинявам себе си за всички допуснати грешки.Как да постъпя?

alexs96969

  • Member
  • *
  • Публикации: 5
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Здравейте
« Отговор #1 -: март 07, 2015, 02:37:32 am »
ne si vinovna,nikoga ne se otvinqvai che si tarsila shtastieto si
prosto taka se e sluchilo
deteto ti nz na kolko godini e,no tozi chovek,koito se e poqvil vchera,a go e nqmalo tolkova vreme,predpolagam,che vcher e doshal-utre shte si tragne,no neznam ponqkoga horata kazvat che sa se promenili,trqbva ti da precenish,no v kraina smetka i malkata trqbva nqkoga da naychi koi i e bashta i tq veche shte izbere dali da go dopusne ili ne,no ti si go poznavash i trqbva da q pazish

Denka_Dyankova

  • Member
  • *
  • Публикации: 2
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Здравейте
« Отговор #2 -: март 10, 2015, 01:33:04 pm »
Zdravei.Chakah savet,no neizdarjah i mejduvremenno kazah na deteto si istinata.Tia go prie s liubopitstvo i dori govoriha po telefona.Govoriha i vidimo bashta i beshe dovolen,a deteto obnadejdeno.Popita ia dali iska da se zapoznaiat i tia se saglasi.Izpitvashe strah,che bashtata koito smiatashe do momenta za takav shte i se razsardi,che govori s istinskia i veche niama da ia obicha.Obiasnih i,che vsichki ia obichame i shte ia obichame vinagi.Po vreme na vtoria im razgovor obache toi i kaza che shte i se obadi ''posle'',no ne go napravi,a tia ochakva s netarpenie i viarva,che shte go napravi.Dnes mi se obadi ot uchilishte pritesnena za da mi kaje,che i pada bateriata na telefona i kak shtial da i se obadi taka. :( Deteto e na 9 godinki,mnogo chuvstvitelno i stesnitelno.Predi niakolko dni prejivia istinski ujas v uchilishte.Edno momchence ot sasednia klas ia saborilo na poda i se opitalo da ia udoshi.Vzeh speshni merki,govorih s uchitelite,s direktora,s maikata na momcheto.Okazva se,che to e problemno i u doma praviat vsichko po silite si da se spraviat s agresiata mu,no efekt niama.Tova ne mi dava spokoistvieto,che sluchaia niama da se povtori.Dashterichkata mi shte polzva uslugite na uchilishtnia psiholog.Silno se nadiavam da se spravim.Razvi silno chuvstvo na strah i nesigurnost.Sluchi se oshte edin kataklizam.Pochina bashta mi,a tia obojavashe diado si.Prosto veche neznam kak da postapvam,kak da i govoria,za da se chuvstva sigurna i obichana.Kak da i sazdam sigurna i spokoina semeina sreda kato jivota ni e takav.