Автор Тема: Липса на мотивация, пасивност...как да се измъкна?  (Прочетена 968 пъти)

Kliment

  • Member
  • *
  • Публикации: 1
    • Профил
    • Ел. поща
Здравейте,

Казвам се Климент, преди няколко дни станах на 39г. Тази сутрин се събудих със силното усещане, че искам да ви напиша този мейл. Ще се опитам да съм кратък.

През цялото ми детство и ранна младост семейството ми живеехме заедно – аз, брат ми, майка ми, баща ми и едната ми баба. Винаги съм се чувствал различен от всички. По интереси, по усещане и разбирания за нещата. С баща ми никога не съм имал топла емоционална връзка. Разминавахме се вкъщи мълчаливо и гледах да не се срещаме. Конкретна причина за това не мога да си спомня – беше затворен, чувствителен човек, добър към майка си. С майка ми отношенията ми са по приемливи, но винаги са били някак външни. Голяма част от вътрешния си свят и до днес не мога да споделям с нея. Нито тя с мен. Не си спомням да сме се прегръщали, освен по повод на смъртта на баща ми преди 12г. Брат ми е различен, неговата връзка с родителите ни е значително по истинска, вътрешна и емоционална.

Разказвам всичко това заради въпроса, който искам да ви задам. Живея сам. Приятелки никога не са ми липсвали, но въпреки съзнателното си желание да създам трайна, дълбока и взаимна връзка с някого, досега това не ми се получава. Отдавна спрях да търся причините в обстоятелствата, съдбата и т.н. Очевидно е, че нещо в мен трябва да се промени/отключи, за да се случи това. Освен това осъзнавам, че много трудно поемам рискове, отлагам до последно вземането на важни решения, сякаш нещо по силно от мен ме кара да разчитам на случая да разреши нещата. Никога не съм учен, нито се самонаучих на самодисциплина. Това, което наричат амбиция в мен като че ли напълно отсъства. Оправдавам се пред себе си с творческата си натура и занимания, за които уж това е характерно. Така живота ми обаче стои на едно място, нищо не се случва или променя, и в професионалната, и в творческата, и в личната сфери, само годините отминават все по неусетно и бързо.

Давам си сметка, че ви пращам този мейл най вече за да обективизирам пред себе си тази равносметка. Какво ми убягва, какво не успявам да осъзная и да променя, за да се отпушат нещата? Ще ви бъда благодарен за всеки отговор или съвет.

Поздрави, Климент

Марияна-Вики

  • Member
  • *
  • Публикации: 9
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Липса на мотивация, пасивност...как да се измъкна?
« Отговор #1 -: февруари 19, 2015, 11:25:00 pm »
Здравейте,

Казвам се Климент, преди няколко дни станах на 39г. Тази сутрин се събудих със силното усещане, че искам да ви напиша този мейл. Ще се опитам да съм кратък.

През цялото ми детство и ранна младост семейството ми живеехме заедно – аз, брат ми, майка ми, баща ми и едната ми баба. Винаги съм се чувствал различен от всички. По интереси, по усещане и разбирания за нещата. С баща ми никога не съм имал топла емоционална връзка. Разминавахме се вкъщи мълчаливо и гледах да не се срещаме. Конкретна причина за това не мога да си спомня – беше затворен, чувствителен човек, добър към майка си. С майка ми отношенията ми са по приемливи, но винаги са били някак външни. Голяма част от вътрешния си свят и до днес не мога да споделям с нея. Нито тя с мен. Не си спомням да сме се прегръщали, освен по повод на смъртта на баща ми преди 12г. Брат ми е различен, неговата връзка с родителите ни е значително по истинска, вътрешна и емоционална.

Разказвам всичко това заради въпроса, който искам да ви задам. Живея сам. Приятелки никога не са ми липсвали, но въпреки съзнателното си желание да създам трайна, дълбока и взаимна връзка с някого, досега това не ми се получава. Отдавна спрях да търся причините в обстоятелствата, съдбата и т.н. Очевидно е, че нещо в мен трябва да се промени/отключи, за да се случи това. Освен това осъзнавам, че много трудно поемам рискове, отлагам до последно вземането на важни решения, сякаш нещо по силно от мен ме кара да разчитам на случая да разреши нещата. Никога не съм учен, нито се самонаучих на самодисциплина. Това, което наричат амбиция в мен като че ли напълно отсъства. Оправдавам се пред себе си с творческата си натура и занимания, за които уж това е характерно. Така живота ми обаче стои на едно място, нищо не се случва или променя, и в професионалната, и в творческата, и в личната сфери, само годините отминават все по неусетно и бързо.

Давам си сметка, че ви пращам този мейл най вече за да обективизирам пред себе си тази равносметка. Какво ми убягва, какво не успявам да осъзная и да променя, за да се отпушат нещата? Ще ви бъда благодарен за всеки отговор или съвет.

Поздрави, Климент
Това аз да съм го писала.....  Освен да го препиша :) Моята история е същата. И не знам какво да ти кажа... Еднаква ни е историята

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Липса на мотивация, пасивност...как да се измъкна?
« Отговор #2 -: февруари 25, 2015, 04:01:00 pm »
Здравейте!
Когато човек стигне до такъв тип осмисляне на функционирането и на битието си, то той е дошъл до момента, в който  е готов да тръгне към промяна. Естествено, много е трудно да се излезе от стереотипа, от сигурността, която дава пасивността. Ако имате желание, поговорете със специалист в безплатната си сесия тук. Това ще е следващата стъпка!

alexs96969

  • Member
  • *
  • Публикации: 5
    • Профил
    • Ел. поща
zdravei
specialno kum vashite,znam che po princip maikite trqbva da jelaqt da pregrashtat decata si i ne se samnqvam che tvoqta ne go jelae,
prosto moje bi nqkak i ti si se otdrapnal ot tqh zashto ne se opitash da se sblijish s neq i s brat si shtom toi moje i ti mojesh ako sluchaino ne stane pone shte si opital,no se samnqvam,che nqma prosto se postarai malko
za vrazkite mnogo hora kazvat che kogato ne tarsqt neshto seriozno namirat nai serioznoto za tqh
nz dali na tvoite priqtelki si pokazval che iskash seriozni otnosheniq no nqma losho da im go pokajesh,no gledai i da be gi stresnesh