Форуми > Най-личните Ви тревоги

Непрекъснат страх

(1/2) > >>

Mariq:
Здравейте! Обръщам се към Вас, тъй като имам нужда да споделя проблема си със странични хора, които биха ми казали обективно мнение. Ще започна от далеч. В момента съм на 20 години. Всичко за мен започна като бях 8ми клас получих алергия от лекарства и ми се поду езикът. Викахме бърза помощ, но те ми се скараха, че съм си въобразявала и си заминаха. При което аз още повече се уплаших, защото знаех, че е невъзможно да си въобразявам, тъй като толкова силно ме задушаваше, че след като си тръгнаха едва дишах и не можех да говоря. В крайна сметка майка ми ме заведе при личната ми лекарка и там ми биха противоалергични инжекции. Оправих се. Но след това изпаднах в ужасна депресия, постоянно си гледах езика, плачех, избиваха ме топли вълни. Беше ужасно! Тогава не съм ходила на лекар, пооправих се за 3-4 месеца. Но не съвсем. Започнах да се плаша постоянно, че ще се разболея, че ще ми стане нещо и ще умра. Не исках да ям твърди храни, за да не се задавя и да умра.От тогава започна и страха ми от смъртта. И все пак не ми тежеше чак толкова това, притъпавях си емоциите до някъде. Но миналата година започнаха и по-сериозните ми проблеми, родителите ми се разделиха по много грозен начин, съдиха се, обиждаха се. Болезненото за мен беше, че баща ми, който никога не е полагал особени грижи за мен, се обърна срещу мен и майка ми, както и неговите близки, обиждаха ни, държаха се грубо и арогантно. Беше ад.По това време имах и проблеми с приятеля ми. Постоянно се карахме. И така сякаш всичко беше срещу мен. И точно тогава не знам какво ми стана разбрах, че едно момиче от моя град се е самоубило, при което някакъв страх, още по-голям от преди се отключи в мен.Започнах да имам натрапливи мисли за нея. Като си затворех очите я виждах. Сънувах я. Постоянно ме беше страх да не го направя и аз като видех прозорец ми се свиваше корема. Постоянно ми се плачеше. Просто изведнъж много силно ми повлия тази история. При което реших да отида на психолог, ходих известно време на терапии. Спрях да мисля за нея. Но започнаха други натрапливи мисли, че ще убия някого от близките си дори и мисли със сексуални желания. Чувствах се още по-зле и за това започнах медикаментозно лечение. Пих есциталопрам и флуанксол. 6 месеца някъде бях добре, чувствах се щастлива, беше и лято и може би съвсем ми повлия положително. Сгреших там, че ги спрях на своя глава и то не както трябва. Спрях ги преди 3 месеца може и повече не помня и миналия месец се разболях вдигнах 40 градуса темп. И след това нещо пак се случи с мен, започнаха пак подобни мисли, че ще нараня някого от време на време и сексуални, че ще полудея, че съм болна от шизофрения, не спирах да чета в интернет разни симптоми и още повече се плашех. Това го изпитвам и в момента също така и някакво чувство за нереалност, задавам си въпроси коя съм аз, какво правя. Общо взето в главата ми е пълна каша. Всяка абсурдна мисъл, която ме обземе за секунда даже и започвам да си мисля, че е реална, днес дори в присъницата си представих не знам сън ли беше, че имам някакъв крайник на ръката като пипало и всякакви ей такива глупости.. Постоянно се чувствам тревожна.. Много ме е страх.Ходих на психиатър и ми изписа есцитил и флуанксол. Но искам да чуя и мнение от вас.. Какво се случва с мен? Полудявам ли? Ще се оправя ли....
Благодаря много предварително!

etherapy:
Здравейте!
Ситуацията, която сте изживяла още в 8клас е силно травматична. Тя обостря инстинкта за самосъхранение и всяка следваща случка или събитие, свързани със несигурност, заплаха... затвърждават страховете. Така психиката се изтощава, променя се биохимията, човек става твърде сетивен и неспособен да мисли рационално. Още повече, че Вие сте много млада, с малко опит.
Необходимо е да провеждате медикаментозна терапия с коригиране при нужда, но и психотерапия, която да Ви помогне на практическо ниво да се справяте със състоянието Ви.

Mariq:
Здравейте отново! Благодаря Ви за отговора! Искам да попитам и още нещо - възможно ли е да развивам шизофрения? постоянно ми е в главата тази мисъл и не мога да си я избия, един път вчера ми се случи така, че ми беше трудно да си изразя мислите и сe уплаших още повече, защото прочетох, че е симптом за шизофрения. Това ми е най-големият страх - да не полудея и да загубя контрол..

didi12345:
Здравейте, аз също имам тези проблеми! Всичко започна преди 6 години и се оправих от само себе си, ходихна някакви лекари, но успях да го превъзмогна! И напоследък пак започнах да преживявам същото, но в малко по-различен вариант! Става ми лошо само в определени ситуации. Реших, че не мога да го позволя отново и отидох на психиатър. Тя ми изписа есцитил и ксанакс. Искам да попитам на вас как ви подейства и имаше ли въобще смисъл от него, защото не желая да пия някакви хапчета и да влоша състоянието си. Много ще бъда благодарна ако някой се отзове :)

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Премини на пълна версия