Автор Тема: Дайте ми съвет,търся специалист  (Прочетена 2994 пъти)

Юлия

  • Member
  • *
  • Публикации: 1
    • Профил
Дайте ми съвет,търся специалист
« -: октомври 11, 2006, 12:46:16 am »
С мъжа ми почмахме да се караме много често. Номай всичко започна преди 5г.,когато родих първото си дете.Затворих се с детето в къщи,където няма комуникации и други майки,но..Нямахме много пари и реших,че като не излизам ще спестя от разходите.Той си намери нови приятели,почна да има други интереси,за който аз бях чужда,дори не знаех за тях.Той или не се сещаше да ми каже или нежелаеше.Стоях си в къщи 1г. и 5месеца.Върнах се пак на работа,сиво ежедневие.Почнахме да се поразминаваме в къщи.Той дори да беше свободен нежелаеше да ходи да взима детето.Казваше че бил изморен от работа /работи 2 на 2,а аз като чиновниците/,а и аз след работа мога да взимам всеки път детето и така,той не ходеше да го взима от децка.Ако се случи да го вземе то е не по-вече от 5 пъти и то все съм била с него. И така минаха се няколко години 2.Аз пак забременях.Историята пак почва да се повтаря.Стоя си в къщи,но вече има комуникации и разбирам че той си има приятелка на която и споделя всичко.Какво го вълнува,какво се е случило с него,как се държа аз ссъс него,адсолютно всичко,дори и темата sex не е пропусната.Аз се почувствах много зле от това.Аз непознавам този човек за който сам женена. Въпросната даже се оказа че не живее в България.Пристигна,Тя за първи път миналата година,тук и се запознаха лично.Тя се беше оженила и си правеха патешествие с нейния.Но моя и отделяше страхотно внимание.Запозна се с родителите и,който са тук.Разговаряли са си за какво ли не.С мен се запозна на планина.За един ден уж по семейному.Тя с нейния аз с моя и парвото дете.Уж беше весело и приятно.Но се оказа че тя ме преценявала.Трябвало да даде отговор на моя дали съм го обичала и дали си струвало да остава с мен.Отговорът и бил на компетентната преценка:,,добар човек,който не те обича,но не я напускай". Ние пак продължаваме със скандалчета. На следващата година те идват пак.Този път си имат бебе.Добре.Моя почва да ходи след работа да се виждат и приказват,пак ходим на планина заедно.Пак ме оглежда и преценява.Ние сме си купили кола и аз само мога да я карам,защото само аз имам книжка.Вапросната изявява желание да прави кръкчета с мен из София,да свиквам да карам.Но се оказва че нейните родители са против това тя да излиза без детето си.Но нали трябва да ме проучва и опознава... Маза ми е вазхитен от нейните мили жестове:,,Като става от шофьорското място,дърпа седалката назад,така че да му е удобно на него като сяда зад волана"-това никога не сум го правила,но несмятам че това е мил жест.Когато го видела винаги го питала,как си-а аз не,като че ли незнам как е,нали му личи по външния вид.Изразявала загриженост и вечно била учтива. Аз съм го била излагала пред приятелите-крещяла съм му,тонут ми бил неуважителен кум него.Дори почна да ми казва че ме бил издържал.Е да ама аз като работя взимам колкото него,е вярно сега сам по майчинство и взимам 160,но когато той нямаше работа 6месеца,нали аз го издържах или това не се вижда. Стана много агресивен.Когато се ядоса мята предмети,удря,засега само по мебелите/но как да разбера дали няма да посегне на мен/. Ето най-пресният скандал от който много се притесних.Голямото е на градина,а малкото е при нас,С мъжа ми почмахме да се караме много често. Номай всичко започна преди 5г.,когато родих първото си дете.Затворих се с детето в къщи,където няма комуникации и други майки,но..Нямахме много пари и реших,че като не излизам ще спестя от разходите.Той си намери нови приятели,почна да има други интереси,за който аз бях чужда,дори не знаех за тях.Той или не се сещаше да ми каже или нежелаеше.Стоях си в къщи 1г. и 5месеца.Върнах се пак на работа,сиво ежедневие.Почнахме да се поразминаваме в къщи.Той дори да беше свободен нежелаеше да ходи да взима детето.Казваше че бил изморен от работа /работи 2 на 2,а аз като чиновниците/,а и аз след работа мога да взимам всеки път детето и така,той не ходеше да го взима от децка.Ако се случи да го вземе то е не по-вече от 5 пъти и то все съм била с него.Даже в караниците сравняваше нашите отношения с тези на майка ми и баща ми,той много натяква че мъжа неможе да го командва жена. И така минаха се няколко години 2.Аз пак забременях.Историята пак почва да се повтаря.Стоя си в къщи,но вече има комуникации и разбирам че той си има приятелка на която и споделя всичко.Какво го вълнува,какво се е случило с него,как се държа аз ссъс него,адсолютно всичко,дори и темата sex не е пропусната.Аз се почувствах много зле от това.Аз непознавам този човек за който сам женена. Въпросната даже се оказа че не живее в България.Пристигна,Тя за първи път миналата година,тук и се запознаха лично.Тя се беше оженила и си правеха патешествие с нейния.Но моя и отделяше страхотно внимание.Запозна се с родителите и,който са тук.Разговаряли са си за какво ли не.С мен се запозна на планина.За един ден уж по семейному.Тя с нейния аз с моя и парвото дете.Уж беше весело и приятно.Но се оказа че тя ме преценявала.Трябвало да даде отговор на моя дали съм го обичала и дали си струвало да остава с мен.Отговорът и бил на компетентната преценка:,,добар човек,който не те обича,но не я напускай". Ние пак продължаваме със скандалчета. На следващата година те идват пак.Този път си имат бебе.Добре.Моя почва да ходи след работа да се виждат и приказват,пак ходим на планина заедно.Пак ме оглежда и преценява.Ние сме си купили кола и аз само мога да я карам,защото само аз имам книжка.Вапросната изявява желание да прави кръкчета с мен из София,да свиквам да карам.Но се оказва че нейните родители са против това тя да излиза без детето си.Но нали трябва да ме проучва и опознава... Маза ми е вазхитен от нейните мили жестове:,,Като става от шофьорското място,дърпа седалката назад,така че да му е удобно на него като сяда зад волана"-това никога не сум го правила,но несмятам че това е мил жест.Когато го видела винаги го питала,как си-а аз не,като че ли незнам как е,нали му личи по външния вид.Изразявала загриженост и вечно била учтива. Аз съм го била излагала пред приятелите-крещяла съм му,тонут ми бил неуважителен кум него.Дори почна да ми изтъква чеС мъжа ми почмахме да се караме много често. Номай всичко започна преди 5г.,когато родих първото си дете.Затворих се с детето в къщи,където няма комуникации и други майки,но..Нямахме много пари и реших,че като не излизам ще спестя от разходите.Той си намери нови приятели,почна да има други интереси,за който аз бях чужда,дори не знаех за тях.Той или не се сещаше да ми каже или нежелаеше.Стоях си в къщи 1г. и 5месеца.Върнах се пак на работа,сиво ежедневие.Почнахме да се поразминаваме в къщи.Той дори да беше свободен нежелаеше да ходи да взима детето.Казваше че бил изморен от работа /работи 2 на 2,а аз като чиновниците/,а и аз след работа мога да взимам всеки път детето и така,той не ходеше да го взима от децка.Ако се случи да го вземе то е не по-вече от 5 пъти и то все съм била с него. И така минаха се няколко години 2.Аз пак забременях.Историята пак почва да се повтаря.Стоя си в къщи,но вече има комуникации и разбирам че той си има приятелка на която и споделя всичко.Какво го вълнува,какво се е случило с него,как се държа аз ссъс него,адсолютно всичко,дори и темата sex не е пропусната.Аз се почувствах много зле от това.Аз непознавам този човек за който сам женена. Въпросната даже се оказа че не живее в България.Пристигна,Тя за първи път миналата година,тук и се запознаха лично.Тя се беше оженила и си правеха патешествие с нейния.Но моя и отделяше страхотно внимание.Запозна се с родителите и,който са тук.Разговаряли са си за какво ли не.С мен се запозна на планина.За един ден уж по семейному.Тя с нейния аз с моя и парвото дете.Уж беше весело и приятно.Но се оказа че тя ме преценявала.Трябвало да даде отговор на моя дали съм го обичала и дали си струвало да остава с мен.Отговорът и бил на компетентната преценка:,,добар човек,който не те обича,но не я напускай". Ние пак продължаваме със скандалчета. На следващата година те идват пак.Този път си имат бебе.Добре.Моя почва да ходи след работа да се виждат и приказват,пак ходим на планина заедно.Пак ме оглежда и преценява.Ние сме си купили кола и аз само мога да я карам,защото само аз имам книжка.Вапросната изявява желание да прави кръкчета с мен из София,да свиквам да карам.Но се оказва че нейните родители са против това тя да излиза без детето си.Но нали трябва да ме проучва и опознава... Маза ми е вазхитен от нейните мили жестове:,,Като става от шофьорското място,дърпа седалката назад,така че да му е удобно на него като сяда зад волана"-това никога не сум го правила,но несмятам че това е мил жест.Когато го видела винаги го питала,как си-а аз не,като че ли незнам как е,нали му личи по външния вид.Изразявала загриженост и вечно била учтива. Аз съм го била излагала пред приятелите-крещяла съм му,тонут ми бил неуважителен кум него.Дори почна да ми изтъква че ме бил издържал,а когато той не работи 6 месеца,а и като сам наработа ,а не по майчинство взимам колкото него .Слагам малкия да спи и с това събуждаме тате,който предишните нощи 5 и 6 е бил на работа,7 през ноща е бил на планина,а на 9 става в 13ч.Ядем заедно като никога досега.Уж се мъчим да направим график за деня,но той си има вече неща за варшене.Става 16ч,аз се обличам да ходя да взема големия от градина,е това ми беше грешката.Как мога да му оставя малкия да го гледа за 30 мин.Той имал много работа.Крещя,бесня, рита.Дупето на детето измито ли е,нахранено ли е,жадно ли е,всичко това съм трябвало да свърша преди да му го оставям.Аз му отвърнах че не го оставям при комшийката,а на баща му.Пак с крясаци-това ми било единственото задължение в тази къща/която е на майка ми/Детето е много чувствително и много привързано към мен и веднага се разрева.Нежелаеше да сто при него.Гушнах го и го успокоявам,в това време той се разхожда нервно напред назат.Питам го защо:,,остават ми 3ч до започване на работа"т.е.аз го изтълкувах губиш ми времето,свършвай си работата и ме отърви от гледането на детето.Аз оставих детето на канапето и без нищо да кажа тръгнах.Хукна подиреми да казвам чао на детето,но както хукна детето се разрева-уплаши се от крясаците му и от това че ме вижда да го оставям.Взех големия,не се бях бавила по-вече от 30мин.Той деше изхвърлил част от играчките им в кофата.Големия учудено ме попита,кой е изхвърлил играчките?Отговорих му.Още не се бях събула и ме привика в стаята,защо съм се държала така с него.Представяте си че и аз не бях спокойна и се карахме много. Искам да разбера вашето мнение: -да го зарежа ли за да не нарани мен или децата -как и кой може да ми обарне индивидуално внимание,защото той ме праща на психиатър - в мен ли е причината,ако да как може да я коригирам П.С.Извинявам се за моето многословие.

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Отговор
« Отговор #1 -: октомври 11, 2006, 10:25:13 am »
Здравейте! Вашата ситуация е много чест гост в младите семейства. На практика мъжът не е порастнал за многото отговорности и разнообразните роли, които трябва да поеме, а съпругата се нагърбва с повечето задачи и става все по-уморена. Така и двамата са изнервени и липсва поносимост. Всеки очаква от другия и всеки премерва какво е дал, за да получи същото. Вашият съпруг е намерил имагинерна опора на несигурността си, а Вие сте останала да се борите сама. Тъй като тук е форум и няма как да обсъдим подробно ситуациите и да намерим конкретно решение, ще Ви помолим да разгледате и другите услуги, които предлагаме. Това е отговор на един от въпросите Ви за индивидуално внимание. Именно тогава ще можете да вземете решение какво да правите с живота си. Дали можете да очаквате промени, дали искате да продължите сама, до къде можете да стигнете с компромисите........? Що се отнася до вините, то те са двигател за сегашното Ви състояние, но докато се търсят вини, няма да се намери решение на проблема.