Автор Тема: Моля ви, помогнете ми - не зная какво да правя...  (Прочетена 4108 пъти)

vaya

  • Member
  • *
  • Публикации: 2
    • Профил
Толкова търсих подобен сайт. Сега се надявам да мога да ви разкажа ситуацията, в която се намирам. И ви моля от сърце за помощ - съвет или просто думичка... Имам връзка от три години. Бях ужасно влюбена първите години. Направо летях и бях сляпа от любов - всичко му харесвах. Казвах си - ако не е този, няма кой да е. Той не беше много убеден, че иска сериозна връзка. Постепенно, с много търпение го накарах да се влюби също така силно в мен и имахме чудесни години, с невероятни преживявания. Исках съответно да заживеем заедно, но той се дърпаше. В крайна сметка склони. Налагаше се да работя доста, за да можем сами да се издържаме, защото той беше на мизерна държавна стипендия. И нямаше никакво намерение да си намери работа. В един момент забременях. Първите няколко седмици откакто разбрахме това той ми направи дните черни - беше толкова нещастен от тази бременност. Аз исках детето и го убеждавах, че макар и без той да работи ние ще се справим. Там някъде започнаха разочарованията ми. Предполагах, че ще се грижи за мен докато съм бременна. Аз понеже не се оплаквах от нищо, и не получавах нищо особено като грижа от него. Нито веднъж масаж, нито веднъж с мен на пазар за бебето... Стана страшно след като се роди мъничето. За да може той да си работи по университетските трудове, аз поех цялата грижа в началото (та до днес). Ставах през нощта в 12,3, после в 6, 9 и така цели денонощия - без помощ от негова страна. Плачех всяка нощ от болката на безсънието. Той спеше през това време. Приятели казваха: Ама как?! Защо не се редувате през нощта?!? Аз не можех да допусна той да е буден, а аз да си спинкам, а и той нито веднъж не настоя да ме отмени. Нито веднъж не е бил убедителен в желанието си да ми помогне. И най-лошото нито виднъж не каза: Милата, колко си уморена! А толкова пъти му казвах, че това ми липсва. Просто да отбележи веднъж, че сигурно съм изтощена... Той не го прави никога, защото това го кара да се чувства виновен...но това е една друга тема. Така започна моето разлюбване. Настъпиха и още по-тежки времена. Времена, в които без финансовата помощ на моите родители-пенсионери ние нямаше да се справим, но той все не свършваше с академичните си неща и никога не проговори, че ще си търси работа. И нито веднъж не се притесни, че е без работа и че това с научната работа, за която отдавна вече не получава и стипендия, продължава твърде дълго... Наши приятели изневиделица му предложиха работа за събота и неделя и всяка събота и неделя той охкаше и пъшкаше и когато се връщаше следобед, обясняваше колко е уморен от сутринта. С две думи през последните две години, откакто имаме прекрасното ни дете, аз съм много уморена. Работя, после пазарувам, готвя за детето и за нас, поддържам дома в изряден вид и се грижа за малкото, докато баща му прави научните си трудове. И често в буквалния смисъл КРЕЩЯ ЗА ПОМОЩ. Той започна малко по малко да ми помага, но никога не се сеща сам, никога не поема инициативата. И продължава да мълчи, когато го моля поне веднъж на месец да ми казва "Ама ти си уморена..." През последните месеци бях станала особено изнервена и едва го понасях (както и себе си между другото). Страхотна депресия ме е обхванала и на моменти се питам: Това ли беше мечтата ми? Това ли ще е животът ми до края? Този безценен живот, този дар??? Та аз се скъсвам от бачкане и нерви, депресията ме е поболяла, а от мъжа до себе си не получавам нито помощ, нито подкрепа. Той живее постоянно с моята тежка депресия, но няма очи или сърце за нея. И постоянните обещания - че му остава още малко, още десет дни, още петнайсет и така от една година... Че после животът ни щял да бъде песен, той щял да има работа и щял много да ми помага. Но не вярвам:( Започнахме напоследък много да се караме. Той ме дразнеше с всичко. И преди седмица го помолих да си тръгне. Говорихме, че засега е временна раздяла, но не съм сигурна дали искам да е временна... Проблемът е в няколко неща: 1. Много се страхувам, че един ден ще съжалявам, че сме се разделили. Той е добър и обича много и двама ни. Не зная дали ще срещна по-добър от него. Ами ако наистина когато му свърши този университетски ангажимент, животът ни се промени, той се промени... 2. Страх ме е за детето - че постъпвам егоистично... 3. От една страна искам да срещна по-инициативен, по-деен, по-отговорен от него, такъв, който ще чувствам повече като мъж. Но от друга се страхувам, че никога няма да задоволя "капризите си" за мъжа до мен. Страх ме е, тъжна съм, всичко ми изглежда черно и мрачно, мисля, че потъвам все по-надолу... Помогнете ми, моля ви! И благодаря предварително!

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Отговор
« Отговор #1 -: септември 21, 2006, 08:56:01 pm »
Ситуацията, която описвате е изключително тежка. Всъщност това не е нормален живот, а борба. Помислете какво по-страшно би имало от това да се приближавате всеки ден все повече към крайното изтощение и все по-малко да сте полезна за детето си, та даже и вредна? Още колко пъти можете да крепите този мъчителен съюз или мечтата и очакванията Ви от преди 3 години са по-ценни от живота Ви и този на детето Ви. В крайна сметка децата разбират много по-добре от нас възрастните кога има фалш, кога е трудно и кога непоносимо. Вашата изнервеност влияе и на малкото човече, а Вие имате нужда и то крайна от почивка. В крайна сметка Вие сте опитали много и сега е време да видите и другата страна на живота. По-добре е да имате реалността, отколкото хипотетичните очаквания.

vaya

  • Member
  • *
  • Публикации: 2
    • Профил
Моля ви, помогнете ми - не зная какво да правя...
« Отговор #2 -: септември 22, 2006, 05:07:57 pm »
Много ви благодаря за отговора, всеки ден го очаквах... Сега се връщам към писаното от мен и виждам, че съм изкарала мъжа си тотален изрод. Не е така. Трябва да кажа, че той е добър и много, много ни обича. Той последните месеци много търсеше близостта ми, но аз, загубила до голяма степен уважение към него като към мъж, не го допусках. Може би търся просто цялата вина в него, а аз съм тази, чиито капризи са трудни за удовлетворение... Много искам да поговоря със специалист, но предпочитам това да стане в жив контакт. Има ли възможност за такова нещо при вас? И колко би струвало, защото ние естествено не можем да си позволим много. Благодаря още веднъж за отговора!

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Отговор
« Отговор #3 -: септември 25, 2006, 03:14:38 pm »
Има възможност за консултация на живо. Можете да си запишете час на адрес бул.”Фритьоф Нансен” 21, тел. 02/ 9807886. Там ще Ви дадат и подробна информация за цените.