Автор Тема: вече не знам...  (Прочетена 465 пъти)

oburkan

  • Member
  • *
  • Публикации: 2
    • Профил
вече не знам...
« -: август 06, 2014, 02:23:40 pm »
Здравейте, бих искам да се обърна към вас, за съвет..тъй като съм много много объркан. Хаосът в главата ми е пълен.
 Проблемите ми в България са много - борчове към банки, разделени родители, и какво ли още не... нищо не беше както трябва. За щастие птичката кацна на рамото и след абитуриентския ми бал дойдох тук в чужбина, за да работя- като първата ми мисъл бе да оправя кашата , която се е забъркала в България (банките). Започнах работа още на следващия ден, благодарение на майката на приятелката ми. Изкарах известно време там, но нещата не се получаваха. Давах всичко от себе си по 10-11 часа на ден не спирах, опитвах се..но шефката беше вечно недоволна..следователно се оплакваше на жената , която ме уреди там...Чувствах се като дете на родителска среща...Напуснах работата и изкарах една седмица вкъщи, в която ми бе доста тежко и трудно, тъй като ми липсваше всичко, и семейство и приятели... Същата жена ми намери и друга работа - да правя пици и дюнери , макар и никога до сега да не бях правил нещо такова. Започнах там дневна смяна , работата ми хареса, персонала също, но след 4 дни дневна смяна ме сложиха нощна ..там персоналът бе ужасен, постоянни подигравки и какво ли не.. Обадиха ми се от България ,че там положението става още по - зле и по - зле... което направо ме съкруши... Сега съм кълбо от нерви, притеснявам се да не се изложа на работа, тъй като ще изложа майката на моята приятелка, притеснявам се за семейството ми в България , тъй като и там нищо не върви. Седя и си мисля Боже, толкова ли е зле всичко, къде е светлината в тунела...аз не я виждам...виждам само проблеми , проблеми и пак проблеми... Разочаровах майка и, вече един път като напуснах едната работа, не искам да се случва пак... Не съм спестил и почти никакви пари, тъй като трябваше да връщам вложението за да дойда тук... Имам чувството ,че се въртим в един омагьосан кръг, от който няма излизане. Всичко върви надолу и пак надолу и не знам до кога... Не мога да спя, постоянно мисля за проблемите и за евентуални решения, но все не намирам, а проблемите се множат... Гледам как едни си живеят живота по морета и плажове, дискотеки и какво ли не, и се питам Боже толкова ли нямам късмет ...къде съм сгрешил...вече не знам.. Благодаря Ви, предварително, ако някои ми даде съвет или идея за това как да се оправя... :-\ :-\

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Re: вече не знам...
« Отговор #1 -: август 07, 2014, 10:23:06 am »
Здравейте!
Описаното от вас, за съжаление, е реалност за много млади хора. Всеки човек има различен ресурс, който да мобилизира, за да се адаптира по-лесно в чужбина и да се напасне към различните условия там. Но когато имаш подкрепата на близките си хора и тяхното разбиране е по-лесно. Какво е отношението на майката на приятелката ви, която вероятно е от повече време е в чужбина? Тя не ви ли дава кураж, не ви ли разбира или се притеснявате да говорите с нея?  Защото ако това, което преживявате на работното си място го споделите с човек, който от повече време ври и кипи в такава обстановка, тя може да ви даде съвет или просто да ви подкрепи, за да не смятате, че това е лично отношение към вас и ваше лично несправяне. Можете да се възползвате от безплатната сесия тук, за да поговорите с психолог.
Желаем ви успех!

oburkan

  • Member
  • *
  • Публикации: 2
    • Профил
Re: вече не знам...
« Отговор #2 -: август 07, 2014, 02:27:10 pm »
Да , тя ми дава напътствия и съвети, но поне според мен , си мисли ,че трябва да съм перфектен на работата си, да нямам право на грешка. От друга страна се притеснявам да говоря с нея, тъй като, когато споделя с нея, си мисли ,че едва ли не се оплаквам, че не съм доволен, а аз искам просто да споделя. Вече не споделям, опитвам се да се оправям сам, но явно не става. В главата ми е такава каша от проблеми,че не знам как и кога ще ги реша, просто не знам. Работя от 17 годишен, но до сега трудности в работата не съм имал, може би защото е в България. Тук всичко е различно, стрес, напрежение, а като добавим и проблемите става неописуемо. От една страна искам да се махна от тук, явно не съм за чужбина, или поне тук не ми е мястото. Слаб съм психически, а явно и физически..нямам и нужният опит. От друга страна , се боря всеки ден , опитвам се , искам да успея , да се справя, да реша поне проблема с банките на майка ми.. и въпреки всичко пак имам чувството ,че не успявам...Благодаря Ви за помощта ! Живи и здрави !