Автор Тема: Хаос АД  (Прочетена 422 пъти)

gargamel

  • Member
  • *
  • Публикации: 1
    • Профил
Хаос АД
« -: юни 29, 2014, 09:39:21 pm »
Здравейте.
От вчера събирам смелост да пиша. Проблеми- колкото щеш и не знам откъде да започна. На 29 съм, имам син на 9. Мога да кажа, че съм самотна майка, защото с всичко се справям сама. След 8 години семеен живот реших да се разделя с бащата на детето ми, но той все още живее при мен,3 години вече, защото не може да си стъпи на краката. Не работи,  през последните 11 години почти не е работил. Твърди, че ме обича, но аз вече съм изстинала към него. Преди 2 години реших да замина със сина си за чужбина, приех и баща му да дойде, за да не ги разделям, но при единственото условие да се изнесе щом си намери работа. Издръжка не искам, просто не искам да го издържам и него. Едва сега си намери работа.
Работя по 40 часа на седмица, уча ( това беше и основната причина да заминем) и времето ми е толкова малко, че вече  си лягам изморена и се събуждам изморена. Тук съм сама, нямам близки, само няколко приятели. Досега се справях. През живота си съм имала само 2 мъже, не обичам мимолетните връзки, съответно и опитът ми с мъжете не е голям. Но пък е горчив   ::) Така се случи, че шефът ми на едната работа се влюби в мен. Никога не съм му давала каквито и да било надежди, но той не спира да ми се обажда и да прави намеци. В момента не мога да си позволя да напусна работа, нито пък ми остава време да си търся нова, а не мога да остана без доходи- на мен разчитат вкъщи. Това допълнително ме натоварва. Преди 2 месеца, на връщане от работа, срещнах един мъж. Или поне си мислех, че е мъж, в момента не съм съвсем сигурна. Запознахме се, след няколко дни излезнахме на кафе между лекциите- учим в един университет. Той е на моята възраст, направи ми впечатление на земен и мил човек, възпитан, чете, с чудесно чувство за хумор и се почувствах толкова приятно и
специално... Понякога и аз се учудвам на наивността си, уж не съм вече на 19... Излезнахме още 4 пъти през тези 2 месеца, не съм крила от него в каква ситуация се намирам, той го прие и (о, чудо!) не се уплаши. Дойде и петата среща, аз се почувствах спокойна и уверена и съвсем нормално- нещата стигнаха до кревата. Отново беше чудесно. След това се обади, искаше да се видим, липсвала съм му. Не съм от жените, които се обаждат всеки ден, не обичам да притискам хората, както и те мен, и уважавам личното пространство на човека до мен. Видяхме се отново, той започна да прави планове за излети, искаше да се запознае с детето ми. Казах му, че е прекалено рано. Знам, че съм дистанцирана... В същото време моят бивш мъж разбра за новият ми приятел и реакцията му беше ужасна. Знам, че още ме обича, но в личен план не си дължим нищо. Заплаши, че ще вземе синът ни, ще се върне в България с него и ще плати на когото трябва за да му присъдят всички родителски права. Така се изниза седмицата- работа, университет, работа, а вкъщи- разправии. Нямах време, нито желание да въвличам други хора в проблемите си, затова просто му се обаждах по телефона, за кратко. Да му кажа, че нямам време. :( Появиха ми се и здравословни проблеми, които споделих с него. нищо заразно или сериозно, но като че ли се отдръпна от мен. Видяхме се за кратко във вторник и всичко беше наред, или поне аз така си помислих. На следващия ден се засякохме в университета случайно, той беше с негови приятели и просто ме целуна по бузата, държеше се така, сякаш не съм нещо повече от добра позната. :( Помислих, че се срамува да ни виждата заедно и просто си тръгнах. От тогава не сме се чували или виждали. Имах рожден ден, приятели и колеги тук направиха празника ми страхотен, синът ми също. Но от тогава съм
в някаква дупка. Не мога да ям, да спя, да се съсредоточа върху работата или ученето. Постоянно съм тъжна и се чувствам предадена отвсякъде. Не съм такъв човек- аз съм позитивна, усмихната и винаги намирам решение. Не знам какво ми става, не се понасям такава, не искам другите да ме виждат така. Особено синът ми, за него беше голям стрес преместването и сега се справя толкова добре, много се гордея с него. Не знам какво да правя, объркана съм, наранена съм. Не съм очаквала нещо кой знае какво от този човек, но подобно отношение също не съм очаквала. Винаги съм била пряма и очаквах поне нормално прекъсване на взаимоотношенията. Драми не правя, смятам се за достатъчно силна и уважаваща себе си жена за да направя подобно нещо. Не мога да кажа, че съм била влюбена и, че ми е разбил сърцето. Но се чувствам предадена и унизена. Не знам как да се стегна. Досега не съм се чувствала никога така. Дайте ми съвет, как да стана отново както преди? Как да си върна усмивката на лицето? Дори не знам какво ме срина толкова...
 Извинявам се за дългия пост и ви благодаря, че ме изчетохте.

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Хаос АД
« Отговор #1 -: юни 30, 2014, 03:33:25 pm »
Здравейте! Натрупали са се много ситуации, които да създадат напрежение и тревога. Неясните отношения между вас и бащата на детето ви, които не ви позволяват да вземете собствения си живот в ръце и да се погрижите за себе си. Би било добре да решите как ще действате от тук нататък, защото това ви създава огромно напрежение и не ви дава възможност да се чувствате свободна в социалните си контакти. Адаптационният период в чужбина също е фактор, който изисква мобилизация на всичките ви налични ресурси, а човек има лимит (особено когато няма възможности за "презареждане" на батериите си).  Наред с това новите отношения, които остава също неясни и ви липсва сигурност. Можете да се възползвате от безплатната си сесия, за да поговорите с психолог и да можем да ви дадем конкретни накоси за справяне, тъй като е нужна малко повече информация за начина ви на живот, за социалната среда, в която се движите и изобщо стратегиите ви за справяне, както и темпераментови и личностни характеристики. Можете да разчитате на нашата подкрепа!