Автор Тема: Как са постъпя, за да бъда наясно със себе си?  (Прочетена 981 пъти)

skarif

  • Member
  • *
  • Публикации: 11
    • Профил
    • Ел. поща
Здравейте! Извинявам се за дългия пост...
Запознах се в интернет с човек, с когото контактувахме около един месец. Още с първите разговори ми се стори интересно и различно, още повече че се оказахме съграждани. Той подхвърляше покани, аз малко се дърпах, защото не можех да зная какви са намеренията му, но в крайна сметка се съгласих да се видим, като мислех, че ми знае телефона, понеже спомена, че се е срещал с наши общи познати и се е интересувал от тях за мен. Един ден ми каза, че повече няма да ми пише, защото му е неудобно само той да ме търси. След няколко дни аз го потърсих, защото беше болен. Може би, изтървах реплика, която той изтълкува погрешно- че съм го потърсила, защото има много хора болни около мен, което той прие като "ти не си нищо по-различно за мен от останалите", а аз не исках да излиза, че ме е прекалено грижа за него, защото все още оставахме познати само в интернет, пък и не исках да помисли, че му се слагам. След това ми наговори неща, които ми е трудно да повторя, но които ме нараниха- вмени ми неща, които не можах да оспоря, като основното беше, че не зная какво искам. Беше почти монолог от негова страна. Нещо като обвинение. След което прекъсна контакт с мен. Спря да ми пише. Бях объркана и не разбирах... Имам познати от интернет, с които си пишем от години и с които сме се чували, но сме се виждали само на снимки, и въпреки това, сме в нормални човешки отношения. Надявах се да ми пише, но той не го правеше. Беше точно по Коледа. Преживях емоционален срив. Реших да му пиша, за да разбера каква е нагласата му. Поздравих го за празниците, но той отвърна студено. От това повторно ме заболя. Посъветвах се с приятелки и събрах сили, за да му пиша отново- понеже бях доста разстроена, му наговорих, че не съм студена, понеже той ме обвини, че съм се изолирала от света (аз съм без работа, приятелките ми са по-големи от мен, нямам среда и като цяло се мисля за темерут, което той не обича да чува), че просто ми е по-трудно да се доверя, обясних му, че съм се съмнявала дали това между нас е истинско и прочие. Той ми отговори също толкова пространно- че няма нищо лошо в една промяна и човек не бива да се страхува от нея, но нищо повече от общи философски размисли. След ден-два му писах пак. Директно поисках да се срещнем, както ме посъветваха приятелки. Той каза, че е съгласен, стига аз да съм сигурна, че го искам. Оказа се, че изобщо не е знаел телефонния ми номер. Тогава разбрах, че е било просто флирт. За миг размислих и щях да се откажа, но... Уговорихме се. Срещата мина изключително приятно и за двамата. Продължихме да контактуваме и виртуално. Видяхме се навън за втори път. За Нова година решихме да бъдем заедно с приятели. В последния момент се оказа, че никой не иска да дойде. Така се получи, че оставахме само двамата. Пазарувахме заедно. Накратко- вечерта не беше особено приятна за мен. Видях го в друга светлина, може би. А и не протече, както той беше говорил, което разколеба доверието ми в него. Пийнахме. Танцувахме. Той поиска да бъде с мен. Отказах, защото имах основателна причина, която той не прие за такава, но дълго след това продължихме доста бурно с любовната игра. От една страна ми се искаше да остана с него, от друга- не разбирах защо нещо в него ме отблъсква- на моменти беше малко груб, а и не можех да го почувствам, да го усетя. Пък и нещо в мястото, обстановката... Може би, във физиката му... Той беше с коремче... Не исках да правя секс, само защото е Нова година. Както и не исках да ме помисли за лека жена. Ние все още не се познавахме добре. Можеше да се окаже всякакъв. Може би, реших, че през цялото време просто е искал да се възползва от мен и, като е видял още в началото, че няма да се получи, е прекратил контакта, а сега като му е паднал сгоден случай, защо да не го оползотвори... Разделихме се, като аз бях с мисълта, че това не е човекът за мен. Още на другия ден, без да сме изтрезнели още, той ме потърси. Аз исках да се видим и говорим, но без да ме докосва. Той не се съгласи на това. И отново отряза, че щом не мога да взема решение, не иска да се виждаме и да си пишем, но и да не го дразня с действията си. Отказа обаче да ме премахне от списъка си с абонати, както го помолих. Не го направих и аз. След един-два дни започна да ме провокира със статуси в социалната мрежа. В лични съобщения се заобяснявахме отново. Че не можел да чака, че съм била свястно момиче, но не можел повече да търпи и прочие. Бил обиден, че съм казвала, че търси само секс. Не било така. А в следващия момент започна отново, подобен на предишния монолог, с обвинения, че аз не обичам секса, че не в него е била причината да не се получи, а в мен, че не съм знаела какво прави (понеже му признах, че беше груб на моменти), че ми предлага нормална връзка и отношения, но аз съм продължавала да отблъсквам и парирам опитите му да ме промени, че съм щяла да си остана сама, нарече ме дори "момиченце", което е много зле в тези неща. А между всичко споменаваше, че нормално за него е да се прави секс два пъти в седмицата. Отново ме притисна да дам отговор съгласна ли съм на това, защото това била нормалната честота за една нормална връзка. Аз отговорих, че няма норма в тези неща, а той продължи да ме наранява, че нямало защото изобщо при мен нямало секс и освен това съм нямала право да давам мнение, именно защото било така и прочие. Разговорът беше болезнен за мен, остана някак незавършен и без резултат.
Сега се разминаваме в социалната мрежа. От време на време всеки от нас пуска по някоя публикация, която е провокирана от мисъл за другия. Той не се обажда и не пише. Не смея и аз. Преди дни беше качил снимки- влязъл е във форма, стопил е коремчето, изглежда много добре и аз искрено се зарадвах за него. Не зная дали тази промяна е заради мен. Ако е така, защо не се обажда? Не мога и не искам да се предлагам. Знам, че това са предразсъдъци за него, но аз не искам така...
Отново не мога да разбера какво и как се случва... Мина един месец. Въпреки всичко, аз продължавам да мисля за него всеки ден. Самообвинявам се. Мисля, че и той го преживява и не му е съвсем безразлично, защото беше споменал, че просто иска да има човек до себе си. Може и просто да ме манипулира. Съветвах се с приятелки- сериозни жени с бракове, които имат опит в тези неща. Всички твърдят, че съм постъпила правилно. За него моето поведение е разиграване и показва, че не зная какво искам. А аз просто искам да се почувствам малко по-сигурна. Разбирам, че за мъжете сексът е особено важен, за мен също е така, но в него винаги има риск, трябва да бъдем и разумни (той дори нямаше презерватив). Можехме да говорим за това. А и след секс нещата стават различни. И двамата не сме малки. Но сме без постоянна работа. Май и двамата искаме сериозна връзка, но той иска първо да бъдем заедно и тогава да реши, а аз искам да сме сигурни един в друг, за да се доверя и да правим секс... Не зная как да постъпя... Зная само, че се измъчвам. Понякога не издържам и ми идва да правя неразумни неща. Знам, че постъпих правилно и според своите разбирания и очаквах да бъда разбрана. Иска ми се този път той да се обади, за да се видим и да се разберем. Според вас, аз ли трябва да направя отново крачка? Може той да се чувства наранен, недооценен, нехаресван... Но и аз съм не по-малко наранена... Може просто да е по-пасивен и да очаква аз да направя крачка. Как да постъпя?

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Как са постъпя, за да бъда наясно със себе си?
« Отговор #1 -: февруари 17, 2014, 02:04:48 pm »
Здравейте skarif! От споделеното от вас, можем да заключим, че вие вече сте наясно със себе си, но сте по-скоро фиксирана в тези отношения, което ви пречи да го осъзнаете. Влюбването и любовните отношения са нещо, което не подлежи на мислене, то се случва и хората обикновено реагират спонтанно и импулсивно. При вас има много повече мислене и анализиране, връщане лентата назад. Сякаш това е единственият човек, който ви е обърнал внимание и за чието внимание се борите. Помислете за това, дали не сте прекалено силно влязла в този филм и дали още след първата среща и леко разочарование от ваша страна не е било ясно всичко.  В този вид отношения прекаленото анализиране на това какво ще си помисли другия, ако аз направя или кажа еди какво.... е много подвеждащо и коварно. Още повече, говорите за провокиране на чувство на вина, а в любовта вината няма място....  Важно е да сте уверена в себе си и в постъпката си. Постъпила сте така, както сте усещала ситуацията и това е важното – човек да се доверява на интуицията си, а не от наложеното му от вън под натиск. Ако желаете можете да разговаряте с психолог, тук в сайта, който ще ви помогне да преминете през този период на раздвоение и колебание. Хубав ден!

skarif

  • Member
  • *
  • Публикации: 11
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Как са постъпя, за да бъда наясно със себе си?
« Отговор #2 -: февруари 20, 2014, 09:42:44 pm »
Благодаря Ви... Да. Има някакво отчаяно вкопчване от моя страна... Просто имам чувството, че нещата не са приключили...