Автор Тема: Изпепеляваща любов, която май приключи!  (Прочетена 692 пъти)

WishMaker

  • Member
  • *
  • Публикации: 3
    • Профил
Здравейте!
Никога не съм си мислил, че някога ще пиша подобни лични и интимни неща във форум или пък ще имам нуждата да споделя преживяванията и чувствата си с хора, които не познавам. Но ето... май за всичко си има пръв път?!
Скоро навърших 30г., имам две висши образования  (инженер и лингвист съм), владея няколко езика и живея в един прекрасен немски град. Имам страхотни приятели, които много ценя и обичам. И би трябвало да съм много щастлив човек... би трябвало. Завърнах се в Германия и изкарах второто си образование, заради моята амбиция да се докажа пред себе си и заради една любов, която изтрая близо 4г., но пътищата ни просто се разделиха. Тя замина за друг град, за да се развива и гради кариера. Тогава ми беше тежко, но го преживях. След този период, аз преоткрих себе си, започнах да се запознавам с много хора, имах много хобита, научих се да свиря на акустична китара, работих, спортувах активно и придобих самочувствие.
Бях на 26г. и на един купон при приятели срещнах нея. Тя стоеше на терасата и аз я поздравих, тя се усмихна. Още помня този миг, сякаш бе преди минути. Нещо ми трепна в стомаха тогава, но не обърнах достатъчно внимание, понеже още не исках да допускам хора до себе си. И така, след това се видяхме за кафе, пишехме си по скайп, след известно време спряхме контакт, но после я потърсих.
Постепенно започнах да ходя на гости у тях и един ден разбрах, че още не е посещавала един много красив  европейски град. На следващата сутрин вече бяхме стегнали багажите и пътувахме натам. Тя направи първата крачка тогава, все още съжалявам за това, защото знам че една жена иска да бъде сграбчена и спечелена. По пътя на връщане тя спеше сладко на задната седалка, никога няма да го забравя как я гледах в огледалото и не можех да и се нарадвам. Тогава все още, аз не исках сериозна връзка и оказвах сериозен натиск, да не оставам да спя през нощта при нея. Сексът беше страхотен, невероятно добър и изобщо не може да се опише с думи! Този плам в очите, който имаше и ме гледаше с него, неописуемо е.  Правеше вечеря за нас с удоволствие и обичаше да се грижи за мен. Най-щастливите две години от живота ми. Тя е много много амбициозна и след известно време завърши образованието си и започна работа, аз започнах магистратура, нанесохме се да живеем заедно в един апартамент. Точно тогава магистратурата изобщо не вървеше, тя беше на работа по цял ден, аз на лекции. Допуснахме ежедневието и единобразието да се намести трайно в нашите отношения. Исках когато тя се прибере изморена, да съм свършил цялата работа, пазаруване, вечеря и изобщо тя само да се изкъпе и да си почива. Аз обаче изпадах постепенно в много дълбока дупка и се затварях в себе си, заради това че университетът не върви, че нямах постоянна работа, нямах и собствен автомобил, за да и предлагам разнообразие. Изолирах се от приятелите си, родителите си, а и постепенно от нея. Въпреки това ние обиколихме половин Европа заедно и не мога да кажа, че не сме били никъде. Излизахме редовно по ресторанти, кафета и заведения. Каквото кажеше, това правих. Редовно и правих масажи, много обичаше. Усещах, че нещо не е наред в последните месеци, но нямах сили да продължа напред. Тогава говорихме сериозно с нея и тя каза, че ако не се чувствам добре в университета, просто да прекъсна и да започна работа или да правя това, което ми харесва и ме кара да се чувствам щастлив. Не го направих, защото исках да докажа, че мога. Е нещата не се подобриха.  Дойде лятото и тя замина на почивка с техните в Гърция (какъв глупак излезнах само, защо не отидох?). Преместихме се в прекрасен голям апартамент, който обзаведохме напълно с толкова много любов, емоции и уют,  но точно тогава тя вече ме гледаше с толкова студен поглед. Всеки ден правих нещо ново в апартамента, докато стане в завършен и готов вид. Но погледа и, той вече тотално ме обезкуражи. Малко преди това започнаха и заяжданията от нейна страна. За всякакви дребни неща, за овкусяването на салатата, дори за част от дрехите ми, които били дядовски и какво ли още не.  Имаше коментари дори за роднините и родителите ми. Всичките натяквания ми дойдоха наистина в повече, но никога не съм си позволил да и кажа лоша дума или да я нагрубя. Никога! В последните месеци сексът замря почти напълно. Кой е виновен не мога да кажа, но и от нейна страна нямаше никаква инициатива. Прибрахме се в България за Коледа и тя ми пишеше, че много и липсвам (от различни градове сме), но когато отидох при нея всичко вече бе друго. Изкарах си 30-годишнината и бяхме заедно с много приятели в хубав ресторант, тя беше тялом до мен, но не и духом, усмивката изкуствена, пламъкът в очите го няма. След като се прибрахме в чужбина ми съобщи, че нещата не вървели и пътищата ни се разделят. Разбира се, аз усещах че това не е точно цялата истина. Трябваше просто да погледна за кратко в телефона и, за да разбера че след Коледа тя срещнала някакво момче на един купон и, че си пишат всеки ден. Лежах в леглото, а тя си пишеше с него. Каза ми, че с него се чувствала жива. Пълен кошмар. Изнесох се за една вечер при приятели. След това се върнах и спях на дивана в хола, не спях, будувах. Разбрах, че тя ще се прибира за уикенда в България и си уговарят среща. Тя се разболя, грижих се за нея. Пуших цигари (аз съм непушач), не бях в състояние да правя каквото и да е смислено нещо. Говорихме няколко пъти, понякога спокойно, понякога на по-висок тон. Пита ме защо съм я оставил, защо съм толкова нерешителен и как може да разчита на мен за в бъдеще, защо съм бил толкова пасивен? Винаги е искала деца от мен... Ходихме на вечеря заедно , тя плачеше на рамото ми след това се прибрахме. Пийнах си малко и и казах, че я обичам безумно много и двамата души, за които бих дал душата си са тя и брат ми. Тя си ходеше на работа, излизаше с приятелки, а аз премислях нещата, ходих като получовек от стая в стая, връщах се назад в миналото,  за да разбера къде съм сгрешил, какво ли не ми мина през главата? Усещах, че съм на път да се съсипя, психически и физически и се прибрах в България за две седмици. Оставих я на спокойствие. Сега съм тук и си събирам мислите. Като се прибера ще си събера багажа и се местя временно при приятели. Имам важна изпитна сесия, за която не съм особено подготвен (разбираемо защо) и ако не се представя добре, ще кажа сбогом на магистратурата. Не ми е обаче в това проблемът! Ще се справя и с тази ситуация, но като че ли вече я загубих. Знам, че това не е краят на света, но толкова много я обичам, въпреки всичко. Бих направил абсолютно всичко за нея. Започвам да се питам, дали е било и обратното?  Три години и като че ли всичко което градихме заедно се срина. Моите мечти се сринаха. Колкото и да ми е трудно, знам че трябва да продължа напред. Трябва да намеря вътрешен мир, да и простя за всичко и да я пусна на свобода, за да намери щастието.

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Изпепеляваща любов, която май приключи!
« Отговор #1 -: февруари 03, 2014, 01:43:40 pm »
Здравейте WishMaker!
От това, което споделяте се създава представата, че вие сте живял чрез тази връзка и за тази партньорка. И по този път сте свързвал бъдещето само с нея, без други варианти. Наред  с това сте и в друга страна, което формира още по-силна привързаност към събития, преживявания, емоции за и с партньора. И в момента нямате особено силен ход, ако приятелката ви има усещания на друго място. По-скоро би било адекватно да се погрижите за себе си, да се включите в нови активности, срещи с приятели, спорт. Всичко, което ви развива и ви прави пълноценен и интересен човек. Още повече, че към момента не можете да знаете какви са нейните емоции и дали ситуацията не е свързана с мимолетни преживявания. Можете да използвате безплатната си сесия тук в сайта, за да поговорите по-детайлно със специалист.

WishMaker

  • Member
  • *
  • Публикации: 3
    • Профил
Re: Изпепеляваща любов, която май приключи!
« Отговор #2 -: февруари 03, 2014, 05:27:54 pm »
Здравейте!

Вече измина почти месец от тогава. Чувствам се по-добре, като че ли леко облекчен. Започнах да спортувам и да се грижа повече за себе си. Днес писах два изпита, които минаха добре. Предстои ми една много трудна сесия, през която ще направя всичко възможно, за да успея. Вчера се прибрах от България, където си събирах мислите и когато пристигнах веднага изнесох целия си багаж от бившето ни общо жилище. Почувствах се доста по-добре. Бях изключително силен и решителен, за да го направя за 2-3 часа. Държах се с нея приятелски и съвсем нормално. Накрая като се разделяхме на вратата тя се опита да ме прегърне и като че ли в този момент нещо ме дръпна отвътре, дръпнах се настрана, подадох и ръката си, за да се разделим като приятели и зрели хора, след което тя се разплака. Тези сълзи вероятно бяха искрени, но това няма да върне времето назад. Аз продължавам от тук нататък сам, не си правя никакви илюзии и знам колко прекрасен ще е живота ми.
Какви са нейните намерения спрямо другия човек за мен вече е без значение. Тя има собствен живот и може да прави каквото намери за добре. Знам, че любовта може лесно да се превърне в омраза или в още по-лошо - безразличие. Не изпитвам нито едното, нито другото. В последния месец аз научих наистина много за себе си и това което съм. Разбира се, има и моменти в които искам да знам дали тя е добре и как се справя, но твърдо съм решил да преустановя контакт, до колкото това е възможно имайки в предвид, че все още имаме общ жилищен договор и доста други формалности.
Тази празнина, която се отвори в мен бе толкова голяма, че сега се опитвам да я запълня с работа, учене и всякакъв вид дейности. И така, животът продължава, аз съм тук и съм жив. Ще грабя от него колкото мога повече и за миг няма да спирам да следвам целите си.

WishMaker

  • Member
  • *
  • Публикации: 3
    • Профил
Re: Изпепеляваща любов, която май приключи!
« Отговор #3 -: февруари 03, 2014, 07:08:32 pm »
Осъзнавам също така (както Вие написахте), че реално съм живял за връзката с този човек и съм занемарил тотално личния и професионалния си живот. Това обаче се отнася само за периода след като попаднах в дупката. Вероятно съм си мислил, че само с нейна помощ мога да се измъкна. Прекалено много съм я идеализирал и не съм обръщал внимание на лошите и страни. Сега го отчитам като голяма грешка, но тогава... било ми е трудно да го осъзная. Дупката вече е преодоляна, а аз усещам как се променям към по-добро.