Автор Тема: Чувство за нереалност и страх  (Прочетена 30659 пъти)

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Re:Чувство за нереалност и страх
« Отговор #60 -: май 20, 2011, 11:27:29 am »
Да пич прав си. Страхът просто засилва кофти преживяванията. Странно е колко малко знаем за собствения си организъм и как непривични състояния ги отработваме примитивно - със страх. Е не задължително, но масово се шири пълно невежество за собствените ни тела. И това е удобна територия за страховете ни.
"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Re:Чувство за нереалност и страх
« Отговор #61 -: май 20, 2011, 02:30:16 pm »
milen256, благодарим ви, че споделяте историята си в нашия форум! Със сигурност това е полезно за хората, които се борят с този проблем!
Желаем ви успех и се надяваме на добри новини от вас! 

milen256

  • Member
  • *
  • Публикации: 3
    • Профил
Re:Чувство за нереалност и страх
« Отговор #62 -: май 30, 2011, 12:18:51 pm »
Otidoh na psihoterapeft/psihiatur koito mi izpisa antidepresant Cipralex (s usna dogovorka da go zimam samo 3 meseca :P).

Malko za tova lekarstvo:
Tova e lekarstvo koeto podtiska obratnoto poemane na Serotonina i taka zabavq negovoto otvejdane ... rezultata e che pokachva nivata na serotonin v mozuka i cqloto tqlo. Interesno che osven za Depresii go izpolzvat i za lekuvane na takiva stresovi/strahovi sustoqniq.
Inache v neta mojete da namerite mnogo mneniq ot "tova lekarstvo me napravi nechovek :D"  do "to spasi men i semeistvoto mi"


Vupreki che predi sam sum preminaval prez tova neshto (bez antidepreanti) se reshih da probvam zashtoto bilo po burziqt i siguren metod.

Sled purvata sedmica na minimalna doza (5mg) simptomite produljiha osezatelno da izchezvat  ... ( spored men obache nadali zaradi Cipralexa zashtoto toi otnema nqkolko sedmici predi da dade polojitelni rezultati ... mislq che zapochnah sam da izlizam ot tova sustoqnie no tova sa si moi misli ;)
 ... v momenta minahme na 10 mg i zapochnaha po skoro obratni stranichni/efekti ... govorih s lekarq ... kaza da turpq poslq shtqlo da stane po dobre (ne ironiziram :).

Pisha tolkova podrobno ne za drugo a zashtoto mnogo hora reshavat da sprat antidepresantite kogato se poqvqt stranichnite im ekefti (az bqh pochti reshen da go  napravq)... shte probvam da sum miren pacient i da ne gi namalqm na svoq glava i da vidim kakuv shte e krainiqt rezultat.

stunkaaaaa

  • Member
  • *
  • Публикации: 1
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Чувство за нереалност и страх
« Отговор #63 -: юни 24, 2015, 10:58:50 pm »
Така , ето я и моята история, която още продължава. Свързано е с марата(марихуана). Вмомента съм на 14 и 8 месеца, това се случи преди два месеца. Вече бях пушил около 6 пъти, панирвал съм се , но и съм изпитвал еуфория. Така, бяхме на даскало , голямото междучасие. Двама от 8 клас-аз и едно момче и трима от 11клас, не че има значение. Палим, пушим , влизам в час и почнах да се панирам, много се панирах, чувствах се в филм, просто бях получил паническа атака, гледах се отгоре, изпитвах силен , ама много силен страх, сърцето ми биеше силно. много се бях притеснил. Както обикновено това свърши- 2-3 часа, доспа ми се , всичко на място. Но вечерта пак ме хвана, отново силен страх , сърцебиене, паника. Оправих се, сутринта , малко след като се събудя пак, оправих се, вечерта пак. Не издържах , събудих баба ми , отиваме на спечен кабинет, целия треперих , мислих , че има някой зад мен. Който се е напушвал и се е панирвал-знае какво е , абсолютен ад. Дадодха ми един валидол и след това един валериян, поне ми се доспа. Постепенно симптомите избледняха -за тез дни съм изпил ужасно много вода с цел да си прочиствам организма. Точно седмица , влед великото напушване, се напихме и отново същата ситуация, вече направо не издържах. Вечерта започна това нещо- тъга , реве ми се , нямам интерес, седя с вирната глава , не мога да спа, не ям , нищо не правя. ЗА няколко дни нещата станаха паническо разстройство доколкото разбирам. Панически атака, събуждам се с тази мисъл, лягам с тази мисъл, поглеждам се в огледалото-Кой е този човек, не съм аз, защо се усеам чужд на себе си? Чувствам някак вътре в себе си , сякаш съм заключен в собственото си тяло и то не е мое. дали свяета съществува, къде съм , дали не халюцинирам, как по дяволите живея, сигурно го измисялм, дали сега като напиша това някой ще го прочете , сигурно е само в главата ми, дали сънувам, защо псотоянно си мисля , че ще полудея, единствената мисъл , която ме успокоява от въпроса дали полудявам е - Ами аз вече полудях, на къде повече. В  началото още бях почнал да пия успокоителни чайове, имаше ефект , колкото да мога да запса по-лесно и да не се сещам толкова за това, защото сетя ли се -отново всичко, а имам чувствот , че живота не е живот , ако не се сетя, не знам как да го обясня. Пуших  отново трева-две малки дръпки от един жумел, пак на даскало. Тогава ме хвана , малко, бях притреснен , но определно малко или много преодолях този страх и се чувствам много по-добре, но в никъкъв случай напълно добре. Още сетя ли се за това дали живея или не , мисълта, няма да крия, побърква ме. Все едно пропадам. Къде ще ходя по  лекари сега, не знам. Мисля да започна да пия триптофан, да намаля чая , защото мога да се натровя, или да пия капките на др бах , доста били ефективни при страхови неврози и подобни. Просто чувствам главата си пълна с мисли и все едно има двама човека в мене-негативността и опита за някаква надежда да се оправя. Не си позволявам да кажа , че ще се орпавя просто, вендага си казва няма и пак усещането , че проападам. Често сънувам кошмари, онзи ден със сънна парализа, което е плашещо , но добре , че знаех какво е , не можех очите да си отворя, да мръдна. Оф, какво да кажа повече, пооправих се за два месеца, които направо си бяха от както се помна, вече ми писна и яда лекува това доста, просто в един момент ти писва и нещата се пооправят, но дереализацията и деперсонализацията остават много дълго време , даже години, така че просто отивайте на психиатър и почвайте антидепресанти, никък не са вредни, както казват всички. Просто трябва да намерите точния АД. Доколкото за тревата, просто на някой хора не им влияе добре, фамилно обремени хора с психични забоялвания-неврози , психози при такава паника лесно се получават и хора с проблеми в семействтото. ЗАгубих интерес за трева , надявам се да не се върща, сравнително безопасен наркотик , но просто на някой хора не влияе добре.