Здравей мила Жоресте,
темата за цигарите никога не може да остарее
И тъй като преди известно време отказах пушенето, реших да дам коментара си, изхождайки от собствения си опит… (Въпреки, че по принцип никога, или поне рядко отварям разговор на тази тема…)
Това е стереотипно поведение и няма да Ви е лесно. Трябва да намерите същите по сила дейсности, които да могат да изместят вредния навик. Много хора в кризистни ситуации успяват да се отърват именно от подобни стереотипни поведение, защото съзнанието име заето с по-значими мисли. Все пак, защо запалвате цигара, а не походите бързо или не извършите друга фзическа активност?
...
Не знам, дали трябва да търсим дейности, които да ИЗМЕСТЯТ вредния навик. Според мене много по-ефективно е, да променим
самото си отношение към този „навик” и да разберем, че
няма нужда от заместители. Много е важно да разберем, че тютюнопушенето не е навик, а
зависимост и в момента, в който се отървем от нея, не ни липсва нищо. Зависимост! - и затова запалваме цигара, а не похождаме бързо или извършваме друга физическа активност...
"Може ли човек да пуши от удоволствие, когато поиска (от време на време)?"Не! За да изпитваш удоволствие от пушенето, трябва най-напред да станеш пушач… (Питайте непушачите какво мислят за такова удоволствие
те не го разбират)… А станеш ли пушач, пушиш защото ТРЯБВА, а не защото искаш… (независимo, в какво се опитваш да се самоубедиш…)
"[Възможно ли е] дейността - пушене, да не може да бъде заместена от нищо друго и това желание да се появява от време на време?"Да! Ако човек не е схванал същността на зависимостите и търси заместители, вместо правилна настройка. Да търсиш заместител всъщност имплицира, че има нещо, което ни е
необходимо и ни
липсва, затова и ще го търсиш от време на време…
Но според мене всеки човек може да откаже цигарите!
Аз бях страстна пушачка цели 18 години. Отказах цигарите преди малко повече от 4 месеца и това е едно от най-хубавите неща, които съм правила за себе си през живота си! Не вярвам, че някога бих искала, да се тровя отново, да стана пушачка отново!
"Може ли човек да пуши от мъка, в кризисни моменти - пак от време на време?" Вярно е, че никотина има стимулиращо въздействие върху психиката и влияе върху „центъра за възнаграждение” в мозъка (
Nucleus accumbens -извинете, не знам как се превежда на български… който е наясно, нека ме поправи)… Но защо тогава не започнем да смъркаме кокаинче например или не наблегнем на амфетамини, или не дишаме лепилце, когато ни е мъчно? Защото ни се струва тъпо, но и най-вече защото имаме
респект от зависимостта… А по каква причина тогава тогава не се страхуваме, че можем да станем зависими от никотин?! (при положение, че никотина е най-скоростната дрога по отношение на пристрастяването)...
Трябва да осъзнаем едно – няма такова нещо като „от време на време”… Пушенето е зависимост и като всички зависимости с годините само се увеличава дозата, никога не намалява!
Да осъзнаваш, че цигарите ти вредят и въпреки това да продължаваш да пушиш означава само едно – че си зависим! Защо пушачите, иначе интелигентни хора, са толкова глупави и не си дават сметка, колко са вредни в действителност цигарите,... че никотина е силна отрова? (Дозата не била висока) Е добре, биха ли пили без никакви притеснения всеки ден една мааалка дозичка цианкалий, например?
… Като си помисля, че доскоро и аз го правих… Първоначално спрях цигарите по определена причина, имах силен мотив, но сега разбирам, че единствен и достатъчен мотив би бил, че е глупаво, да се пуши!
Защо пушим, след като ни се иска, някой ден да спрем цигарите? Не недостатъците са повече от предимствата, а просто пушенето няма никакви предимства!
Поздрави на всички!
