Автор Тема: Цигарите  (Прочетена 6170 пъти)

veni

  • Гост
Цигарите
« -: октомври 03, 2005, 01:42:48 pm »
Здравейте, преди 8 месеца успях да се преборя със себе си и да спра цигарите. Беше ми страшно трудно, та аз пушех по две кутий на ден! Както и да е... това е вече в миналото ми, но проблемът е там, че всичките ми колеги пушат.Когато ги помоля да не пушат около мен спират за известно време / от 3 до 5 мин./ и след това отново продължават. Виках, обяснявах, молих, но ефекта винаги е краткотраен. Мога да приема, че те са избрали да се тровят, но не мога да приема да тровят и мен още повече след мъките с които успях да откажа тази отрова. Ако някой може да ми помогне със съвет нека го направи, благодаря му предварително. ВСЕКИ МОЖЕ ДА ОТКАЖЕ ЦИГАРИТЕ СТИГА ДА ГО ИСКА НАИСТИНА

valiagada

  • Гост
cigarite
« Отговор #1 -: ноември 19, 2005, 08:33:37 am »
sajalqvam ,mila,ama horata ne mogat da se saobrazqvat s tebi tova,4e vse o6te izpitva6 jelaniq za cigaranali,znae6,4e nai-dobroto spasenie ot poroka e da mu se otdade6.i kakvo cql jivot li ste si postavq6 spira4ki i nqma da pu6i6,ako postoqnno ti se iska.ti ne si pobedila poroka,a toi te darji okovana.edva li ne iska6 da pu6at ,za6toto te trovqt

etherapy

  • Administrator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Отговор
« Отговор #2 -: ноември 22, 2005, 11:56:22 am »
Често най-силните противници на един порок са тези, които са успяли да се откажат от него. И не случайно, Вие знаете каква е цената на отказа. За съжаление от другата страна хората трудно разбират това. И пак поради факта, че и Вие до скоро сте била в техните редици би трябвало да знаете колко им е трудно да се съобразят с желанието Ви да не пушат при Вас. За съжаление това се случва на работното Ви място, където не бихте могла сама да определяте правилата. Можете да се споразумеете за определени двустранни отстъпки, но не бихте могла да им забраните да пушат. Всъщност всичко зависи до голяма степен и от ръководителите Ви, ако те определят място за пушене, то тогава всички ще се съобразяват с това, но ако те нямат нищо против служителите им да пушат, то за съжаление няма ка да се преборите сама.

Anonymous

  • Гост
Цигарите
« Отговор #3 -: февруари 19, 2006, 11:16:41 pm »
В момента пуша по половин кутия на ден, като само до преди две седмици, не бях пушила вече от 2 месеца. При първият по сериозен проблем търся спасение в цигарата. Как да се преборя с това?

etherapy

  • Administrator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Цигарите
« Отговор #4 -: февруари 21, 2006, 08:21:15 pm »
Това е стереотипно поведение и няма да Ви е лесно. Трябва да намерите същите по сила дейсности, които да могат да изместят вредния навик. Много хора в кризистни ситуации успяват да се отърват именно от подобни стереотипни поведение, защото съзнанието име заето с по-значими мисли. Все пак, защо запалвате цигара, а не походите бързо или не извършите друга фзическа активност?

(X) joreste (X)

  • Member
  • *
  • Публикации: 228
    • Профил
Re: Цигарите
« Отговор #5 -: януари 27, 2009, 05:01:01 pm »
Това е стереотипно поведение и няма да Ви е лесно. Трябва да намерите същите по сила дейсности, които да могат да изместят вредния навик. Много хора в кризистни ситуации успяват да се отърват именно от подобни стереотипни поведение, защото съзнанието име заето с по-значими мисли. Все пак, защо запалвате цигара, а не походите бързо или не извършите друга фзическа активност?

Здравейте, знам, че темата е стара, но въпроса ми се отнася именно за нея - Цигарите?
Може ли човек да пуши от удоволствие, когато поиска (от време на време)? Дейността - пушене, да не може да бъде заместена от нищо друго и това желание да се появява от време на време?!
Може ли човек да пуши от   мъка, в кризисни моменти - пак от време на време?
Също така да осъзнава, че си вреди, но да го прави?
Това прави ли го зависим?
Благодаря  :D

Gita

  • Гост
Re: Цигарите
« Отговор #6 -: януари 27, 2009, 11:38:54 pm »
Здравей мила Жоресте,
темата за цигарите никога не може да остарее ;)
И тъй като преди известно време отказах пушенето, реших да дам коментара си, изхождайки от собствения си опит… (Въпреки, че по принцип никога, или поне рядко отварям разговор на тази тема…)

Това е стереотипно поведение и няма да Ви е лесно. Трябва да намерите същите по сила дейсности, които да могат да изместят вредния навик. Много хора в кризистни ситуации успяват да се отърват именно от подобни стереотипни поведение, защото съзнанието име заето с по-значими мисли. Все пак, защо запалвате цигара, а не походите бързо или не извършите друга фзическа активност?
...



Не знам, дали трябва да търсим дейности, които да ИЗМЕСТЯТ вредния навик. Според мене много по-ефективно е, да променим самото си отношение към този „навик” и да разберем, че няма нужда от заместители. Много е важно да разберем, че тютюнопушенето не е навик, а зависимост и в момента, в който се отървем от нея, не ни липсва нищо. Зависимост! - и затова запалваме цигара, а не похождаме бързо или извършваме друга физическа активност...

"Може ли човек да пуши от  удоволствие, когато поиска (от време на време)?"
Не! За да изпитваш удоволствие от пушенето, трябва най-напред да станеш пушач… (Питайте непушачите какво мислят за такова удоволствие :)  те не го разбират)… А станеш ли пушач, пушиш защото ТРЯБВА, а не защото искаш… (независимo, в какво се опитваш да се самоубедиш…)

"[Възможно ли е] дейността - пушене, да не може да бъде заместена от нищо друго и това желание да се появява от време на време?"
Да! Ако човек не е схванал същността на зависимостите и търси заместители, вместо правилна настройка. Да търсиш заместител всъщност имплицира, че има нещо, което ни е необходимо и ни липсва, затова и ще го търсиш от време на време…
Но според мене всеки човек може да откаже цигарите!
Аз бях страстна пушачка цели 18 години. Отказах цигарите преди малко повече от 4 месеца и това е едно от най-хубавите неща, които съм правила за себе си през живота си! Не вярвам, че някога бих искала, да се тровя отново, да стана пушачка отново!

"Може ли човек да пуши от  мъка, в кризисни моменти - пак от време на време?"
Вярно е, че никотина има стимулиращо въздействие върху психиката и влияе върху „центъра за възнаграждение” в мозъка (Nucleus accumbens -извинете, не знам как се превежда на български… който е наясно, нека ме поправи)… Но защо тогава не започнем да смъркаме кокаинче например или не наблегнем на амфетамини, или не дишаме лепилце, когато ни е мъчно? Защото ни се струва тъпо, но и най-вече защото имаме респект от зависимостта… А по каква причина тогава тогава не се страхуваме, че можем да станем зависими от никотин?! (при положение, че никотина е най-скоростната дрога по отношение на пристрастяването)...
Трябва да осъзнаем едно – няма такова нещо като „от време на време”… Пушенето е зависимост и като всички зависимости с годините само се увеличава дозата, никога не намалява!

Да осъзнаваш, че цигарите ти вредят и въпреки това да продължаваш да пушиш означава само едно – че си зависим! Защо пушачите, иначе интелигентни хора, са толкова глупави и не си дават сметка, колко са вредни в действителност цигарите,... че никотина е силна отрова? (Дозата не била висока) Е добре, биха ли пили без никакви притеснения всеки ден една мааалка дозичка цианкалий, например?
… Като си помисля, че доскоро и аз го правих… Първоначално спрях цигарите по определена причина, имах силен мотив, но сега разбирам, че единствен и достатъчен мотив би бил, че е глупаво, да се пуши!

Защо пушим, след като ни се иска, някой ден да спрем цигарите?  Не недостатъците са повече от предимствата, а просто пушенето няма никакви предимства!

Поздрави на всички!
« Последна редакция: януари 27, 2009, 11:41:00 pm от Gita »

(X) joreste (X)

  • Member
  • *
  • Публикации: 228
    • Профил
Re: Цигарите
« Отговор #7 -: юни 05, 2009, 02:31:14 pm »
Здравей Gita, Благодаря за изчерпателния отговор!!!
"(Въпреки, че по принцип никога, или поне рядко отварям разговор на тази тема…)" - Защо? Ако искаш не отговаряй!

~~~@~~~ Сигурно сте попълвали теста " Защо пушите?" в заглавната страница на http://e-therapy.bg/  предполагам, че Всеки има различен отг. на теста, различен опит и борба за отказване.
 Според Вас кога човек се пристрастява - дали когато прекали с "дозата" или още щом запали, др е въпросът, че 1 път се пробва и няма как веднага да се пристрасти?! Може ли да бъде предразположен към тази зависимост и въобще предразположени ли сме към зависимостите или сами си ги създаваме по определена причина?! ~~~@~~~